„Броя дните си… Днес са 27 532“ – художникът Болислав Георгиев събра над 50 души в дома си за разговор и песни за живота, смъртта и вечността
В хола на художника Болислав Георгиев днес отново нямаше просто гости. Имаше разговор за онези въпроси, от които човек често бяга – колко струва един човешки живот, какво правим с времето си и какво остава, когато времето ни свърши.
По стара традиция, продължаваща вече близо 90 години, домът му събра над 50 души всяка неделя. А домакинът започна с изречение, което звучи едновременно просто и разтърсващо:
„Аз броя дните си. Днес навършвам 27 532 дни. Тези дни са минали вече. Колко ми остават – не знам. Човек никога не знае. Но по-важното е да живеем така, сякаш всеки ден е последен.“
Не като покана към страх, а като покана към будност и призив да не ги пропиляваме. Като подготовка за вечен живот.
Денят на смъртта, който ни учи как да живеем, а именно – да ни запомнят с добро.
Болислав Георгиев насочи разговора към думите от Псалм / Песен/ 39 – размисъл за краткостта на човешкия живот:
„Научи ме, Господи, за кончината ми, и за числото на дните ми, какво е; дай ми да зная колко съм кратковременен.“
Човек трупа, планира, отлага, гони успехи, кара се, доказва се, тревожи се за утрешния ден. И някъде по пътя може да пропусне единствения ден, който действително има – днешния.
„Днес е спасителен ден“ е казано в Писмо до вярващите от апостол Павел: 2 Коринтяни 6:2(„Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден“)- като призив към вяра във Вечния Бог, показване и осъзнаване на този момент за ценното в живота.
Някой ще кажат – да, времето е пари, но банките фалират, вложенията девалвират, но бизнеси се закриват, кризи обхващат държави и общества, зетресения поглъщат всичко. – подчерта Борислав Георгиев и добави:
Точно за това състояние на стремеж да трупаме повече и повече пари, за да не работим даже, Христо каза Притчата за безумния (безумния богаташ) , която се намира в Новия завет в Евангелието според Лука (глава 12, стихове 16–21). Сюжетът: Нивите на един богат човек раждат изобилна реколта. Този като няма къде да я събере, той решава да събори старите си житници, да построи по-големи и да си каже: „Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се“ . Гласът от небето: Бог му казва: „Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?“ Поуката: Исус Христос завършва с думите: „Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога“ . Притчата предупреждава да не се поставя цялото смисълово ударение върху материалното трупане и земната сигурност, защото човешкият живот е преходен и никой не може да купи или да вземе със себе си притежанията си след смъртта, но съдбата на сребролюбците е на едно лошо място във вечността.
В Псалм следва и предупреждението:„Човек ходи като сянка; напразно се вълнува, трупа съкровища и не знае кой ще ги прибере.“ А след всичко това идва най-важното:
„И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е в Тебе.“
„Да не би, когато дойде време да умра, да открия, че изобщо не съм живял“
В разговора прозвуча и знаменитата мисъл на Хенри Дейвид Торо от „Уолдън“ – защо човек трябва да живее съзнателно, за да не стигне до края и да разбере, че през цялото време просто е съществувал.
Това е може би един от най-страшните човешки въпроси: Не „Колко дълго живях?“, а „Живях ли истински?“
Да работиш, да плащаш сметки, да изпълняваш задължения, да преследваш чужди представи за успех – всичко това може да изглежда като живот. Но животът е – присъствие, любов, смисъл, вяра, доброта, смелост и способност да разпознаеш кое действително има стойност. Вечността е сложена в сърцето на човека, но вечността не е на тази планета. Човекът е вечен, а човечеството на тази планета е времменно, краят на всичко е наближил, чуваме за войни, повдигане на народ срещу народ. Това ли е изтинския живот? – пита Борислав Георгиев.
Оттам разговорът стигна до Еклесиаст:
„Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце…“
Човек знае, че е временен, но вътре в него живее копнежът за нещо, което не свършва.
И именно тук според християнската вяра се появява най-важният избор – какво правим със свободната си воля и на кого посвещаваме живота си. Защото земният живот има край, но човекът не е създаден само за няколко десетилетия между раждането и смъртта.
„Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.“
Какво означава това според библейския контекст? Думата „вечност“ (на еврейски: олам) показва, че Бог е сътворил човека с вградено усещане и желание за нещо по-голямо от видимия свят. Материалните неща, парите и земните удоволствия не могат да запълнят човешкото сърце напълно, защото то е проектирано за безкрайността. Нещо, което не свършва: Човекът интуитивно съзнава, че физическата смърт не е абсолютният край на неговото съществуване. Този стих обяснява защо хората от всички епохи и култури търсят смисъл, духовност и вечен живот. Макар да имаме този духовен капацитет, стихът допълва, че човешкият ум е ограничен. Ние не можем напълно да обхванем или издирим Божия замисъл и планове от началото до края
„За мене да живея е Христос, а да умра – придобивка“
Думите на апостол Павел към филипяните поставят разговора още по-високо:
„Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.“
Това не е възхвала на смъртта.
Това е освобождаване от страха от смъртта, когато животът е намерил своя смисъл в любовта към Съсдателя и ближния- човекът до теб.
Ако човек знае за какво живее, а именно – За Вечността, тогава започва да разбира и как да използва времето си.
Имаше и една любопитна препратка към старата политическа фраза „Времето е наше“.
Истината обаче е далеч по-дълбока: Времето не е наше. То преминава през нас.
Не можем да го задържим. Не можем да върнем вчера. Не можем да си купим утре.
Можем само да решим какво ще направим с днешния ден. – каза Борислав Георгиев.
Затова библейският призив е да изкупуваме времето и да живеем мъдро, защото дните са лукави.
И думите ни също са част от времето и определящи за вечната ни участ.
Борислав Георгиев обърна внимание и на думите на апостол Павел към Колосяните:
„Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“
Колко актуално звучи това днес.
Думите могат да лекуват, но могат и да раняват.
Могат да дадат надежда, но могат и да отнемат последната надежда на човек.
„Подправено със сол“ означава думите ни да имат вкус като ястие, мъдрост и мярка – да не са празни, груби и разрушителни.
Защото и думите са част от времето ни и определят вечната ни участ.
И веднъж казани, някои от тях остават завинаги. Да живееш така, че да не се срамуваш от изживените дни.
Може би най-силното послание от тази среща не е страхът от края.
А обратното.
Да не живеем така, сякаш никога няма да умрем, а след това да умрем така, сякаш никога не сме живели.
Да броим дните си.
Не за да се страхуваме от тях.
А за да разберем колко са ценни.
27 532 дни са много. И едновременно – миг.
Колко остават?
Никой не знае.
Затова остава единственият въпрос, който наистина има значение:
Какво ще направим с днешния ден?
И може би отговорът е прост – да живеем будни, да говорим с благодат, да вършим добро, да обичаме хората около себе си, да търсим Бога и да не отлагаме живота за „някой ден“.
Защото някой ден може никога да не дойде.
Борислав Георгиев е потомствен християнин, художник, писател и проповедник (на доброволни начала) в най старата евангелска църква в град Дупница, която води началото си от 1932 година.
Неговият баща Илия Янев е сред първите протестанти в града, а къщата им е отворена за богослужения повече от 90 години като тази на Петко Славейков в Трявна, която е на повече от 200 години.
4ВЛАСТ
Вижте видеоканала ни:
