„Контрол или публично злепоставяне?“. Остри обвинения за разпределението на парите за читалищата в Кюстендил от председателят на Народно читалище „Зора – Кюстендил 2003“ Иван Сапунджиев.
Ново напрежение избухна около разпределението на държавното финансиране за читалищата в община Кюстендил. В центъра на спора отново се оказа председателят на Народно читалище „Зора – Кюстендил 2003“ Иван Сапунджиев, който отправи тежки обвинения към комисията, общинското ръководство и представители на други читалища.
На заседание на Общинския съвет Сапунджиев заяви, че при разпределението на средствата са допуснати нарушения и поиска протоколите от работата на комисията да бъдат изпратени за проверка до компетентните държавни институции.
Той говори за „беззаконен и бандитски произвол“ и твърди, че част от читалищата не са изпълнили законовите изисквания за участие във финансирането. Според него някои декларации, представени от представители на читалища, съдържали неверни данни.
Сапунджиев посочи конкретни читалища и техни представители, за които твърди, че не са изпълнили изискванията. Тези твърдения обаче към този момент следва да се разглеждат като позиция и сигнал на председателя на „Зора – Кюстендил 2003“, а не като установени от компетентен орган нарушения.
Защо тогава не последва официална проверка?
Именно тук възниква същественият въпрос към Сапунджиев.
Ако председателят на читалището действително разполага с документи, които доказват нарушения при разпределението на публични средства, най-прекият път е материалите да бъдат предоставени на компетентните институции – например Сметната палата, прокуратурата или друг орган според характера на твърденията.
Вместо спорът да се превръща основно в политическа и публична престрелка в залата на Общинския съвет, именно официалната проверка би могла да даде отговор има ли нарушения, има ли неверни декларации и има ли основания за санкции.
Това е и голямата разлика между реалния контрол и публичното обвинение.
Контролът означава: документ → сигнал → проверка → установени факти → отговорност, ако има нарушение.
Публичното злепоставяне започва тогава, когато обвиненията се превръщат в самоцел и присъдата се произнася преди да има проверка.
Любопитна е и политическата атмосфера
На заседанието около Сапунджиев се забелязва и друга особеност – присъствието и реакциите на Кристиян Иванчов и Георги Георгиев, които според критиците му са го насърчавали и аплодирали по време на изказването.
Тъкмо това поражда въпроса дали става дума за защита на обществения интерес и контрол върху публичните средства, или за използване на конкретен спор като инструмент за политически натиск срещу общинското ръководство.
Критиката към Иван Сапунджиев в случая не е заради това, че задава въпроси. Напротив – въпросите за разходването на публични средства са напълно легитимни.
Проблемът е друг: когато се отправят тежки обвинения за „престъпления“, „предварителен сговор“ и „прикриване на нарушения“, обществото има право да очаква следващата стъпка да бъде не поредно изказване от трибуната, а официално сезиране на компетентните органи с конкретните доказателства.
Ако има нарушение – нека бъде доказано! – категорични са читателите на 4ВЛАСТ. Ето и част от по важните коментари:
Разпределението на публични средства за читалищата не бива да зависи нито от политически симпатии, нито от лични конфликти между председатели на читалища и общинското ръководство.
Ако определено читалище не отговаря на законовите условия – това трябва да бъде установено документално.
Ако някой е подал невярна декларация – компетентният орган трябва да провери и да установи това.
Ако комисията е разпределила неправомерно средства – решението трябва да бъде отменено или коригирано по съответния ред.
А ако обвиненията са недоказани – тогава отговорността за публичното им разпространяване също трябва да бъде поставена на масата.
Иначе спорът за парите на читалищата се превръща в политически спектакъл, в който всички говорят за контрол, но никой не стига до институцията, която реално може да установи истината.
Именно затова вместо аплодисменти и политическо надъхване около микрофона, обществото има нужда от едно много по-просто нещо: документите да бъдат изпратени, проверката да бъде извършена и фактите да станат публични.
До тогава нито обвинените могат да бъдат обявявани за нарушители, нито Сапунджиев – за доказал твърденията си. Истината трябва да бъде установена с проверка, а не с аплодисменти в залата.„Моля да не изплащате парични суми на читалищата в община Кюстендил до приключване на проверката и извършване на законосъобразно разпределение за 2026 година“, се посочва в сигнала.
Сапунджиев твърди, че при настоящото разпределение има читалища, които според него не отговарят на законовите изисквания за държавно финансиране. Той поставя под въпрос и достоверността на част от подадените декларации и настоява компетентните институции да извършат проверка.
Особено важно е, че той не просто иска проверка след разпределението, а настоява плащанията да бъдат спрени до установяване на фактите.
По думите му трябва да бъдат проверени:
– подадените документи от всички читалища;
– сроковете за представянето им;
– броят и статутът на редовните членове;
– платеният членски внос;
– провеждането на общите събрания;
– приемането на годишните отчети;
– финансовите отчети;
– основанията за определяне на размера на субсидията.
Ако проверката установи нарушения, според Сапунджиев разпределението трябва да бъде извършено отново при стриктно спазване на закона.
„Контрол или публично злепоставяне?“. Остри обвинения за разпределението на парите за читалищата в Кюстендил от председателят на Народно читалище „Зора – Кюстендил 2003“ Иван Сапунджиев.
Вижте видеоканала ни:
