Читателите ни пишат: РИЛСКИЯТ МАНАСТИР: 569 800 ЕВРО ОТ ДЪРЖАВАТА, МИЛИОНИ ЗА ПРОЕКТИ, КЕШ ОТ ПАРКИНГИТЕ с над 1 000 0000 туристи И БАГЕРИ В ЗАЩИТЕНАТА ПРИРОДА!
Кой печели от милионите около най-голямата българска светиня и кой контролира парите на данъкоплатците? -питат читатели на 4ВЛАСТ на редакционните ни линии и добавиха:
Докато държавата налива стотици хиляди евро в Рилския манастир, около светата обител се очертава финансова и строителна схема с твърде много неизвестни. Частна фирма събира такси от паркингите, общината твърди, че не разполага с договори и финансова информация за тези обекти, а МОСВ се произнася да не се извършва екологична оценка на план, засягащ територия от 25,7 хектара.
569 800 евро държавни пари – кой отчита всеки цент?
По предоставените бюджетни данни за 2026 г. Рилският манастир получава 306 800 евро държавна субсидия. С ПМС № 159 са отпуснати още 263 000 евро за ремонтни дейности, опазване на сградния комплекс и противопожарна система.
Общата сума достига 569 800 евро!
Къде обаче е подробната разбивка на разходите? Кои фирми ще изпълняват дейностите? Как са избрани? Какви са договорените цени и кой ще контролира качеството?
И още нещо: как тези средства се съотнасят към проект за консервация и реставрация на стойност 5,85 млн. лева, публикуван в правителствения портал?
Обществото има право да знае дали става дума за свързани или за отделни финансови потоци.
Паркингите – частен бизнес пред портите на светинята?
От януари 2026 г. таксата за паркиране е увеличена от 5 лева на 3 евро.
Паркингите при Дупнишката и Самоковската порта се управляват от частна фирма от Дупница, по 1 милион туристи минават. Паркингите при Дупнишката и Самоковската порта на Рилския манастир се управляват от частната фирма „РАНЕЛ ЕВРОПА“ ЕООД с управител Радостина Данаилова. Въпреки интензивния целогодишен туристопоток, официалните отчети на микропредприятието показват минимални приходи от няколко десетки хиляди лева и символична нетна печалба между 0 и 5000 лева годишно.
-
Официален оборот (приходи): За 2020 г. декларираният оборот е едва 16 873 евро (около 33 000 лв.). В предходните години оперативните приходи се движат в сходни граници – обикновено между 15 000 и 30 000 лв. годишно.
-
Чиста печалба: Официалната счетоводна печалба на дружеството варира между 1 000 и 4 000 лв. на година, като за някои периоди дори отчита минимална счетоводна загуба.
Рилският манастир е сред най-посещаваните културно-исторически обекти в България, като годишният туристопоток редовно достига и надхвърля 1 000 000 души. Тъй като до манастира вече няма редовен градски или обществен транспорт, на практика 100% от тези посетители пристигат с коли, организирани туристически автобуси или миниванове.
Разбивката на този огромен поток по времеви периоди и превозни средства разкрива мащаба на трафика, който преминава през манастирските паркинги:
Годишен и месечен поток от превозни средства
Ако разпределим средната статистика от 1 милион туристи на година спрямо капацитета на превозните средства, картината изглежда по следния начин:
-
-
На година: Преминават между 200 000 и 250 000 леки автомобила и средно между 5 000 и 7 000 големи туристически автобуса.
-
Средно на месец: Около 80 000 – 85 000 туристи, което се равнява на приблизително 15 000 – 20 000 коли и 400 – 600 автобуса месечно.
-
Сезонност и пикови натоварвания (Уикенди срещу Делници)
Реалното натоварване на паркингите обаче не е разпределено равномерно, тъй като туризмът в региона е изразено сезонен и концентриран в почивните дни:
-
-
Летен сезон и големи празници (Пик):
-
-
През месеците от юни до септември, както и около Великден, Успение Богородично (15 август) и деня на Св. Иван Рилски (19 октомври), манастирът се посещава от над 150 000 души месечно.
-
В силен съботен или неделен ден през лятото през манастира преминават между 3 000 и 5 000 автомобила на ден, придружени от 30 до 50 автобуса с организирани чуждестранни групи.
-
В такива периоди двата малки официални паркинга (с общ капацитет около 90–100 места) се запълват изцяло още преди 09:30 ч. сутринта. Това налага полицията и служителите да пренасочват колите към резервния горно разположен паркинг (на около 2 км над манастира, който побира още 500 превозни средства).
-
-
-
Зимен и слаб сезон:
-
Какво означава това за приходите от паркинг?
Тази статистика показва математическия парадокс спрямо декларираните финансови отчети на фирмата наемател „Ранел Европа“ ООД:
При цена от 5 до 6 лева (3 евро) на кола за ден и значително по-високи такси за автобуси, дори само 150 000 от общо 250 000 коли годишно да платят официална такса, минималният оборот от паркингите би трябвало да надхвърля 750 000 – 900 000 лева на година. Това отново подчертава огромното разминаване с отчетените от фирмата в Търговския регистър скромни 33 000 лв. годишен оборот.
-
Още по-скандално звучи официалният отговор на Община Рила по преписка № РД-01-17-9-2 от 20 юли 2026 г., според който администрацията не разполага с карти, списъци, договори и финансова информация за паркингите и търговските обекти в манастирското землище.
Как е възможно общината да няма информация кой стопанисва тези обекти и как се отчита дейността им?
При условна заетост от 100 автомобила дневно и такса от 3 евро потенциалният оборот би достигнал 109 500 евро годишно.
Това е примерна сметка, а не доказан приход. Но е достатъчна причина НАП да провери дали се издават фискални бонове и дали всички постъпления се отчитат.
25,7 хектара и планове за строителство в защитена територия
Още по-сериозни въпроси поставя Решение № ЕО-2/2026 на МОСВ от 30 януари 2026 г.
С него министерството се произнася да не се извършва екологична оценка на проект за подробен устройствен план в района на Рилския манастир.
Планът обхваща 25,7 хектара, като 7,577 хектара са извън строителните граници на населеното място и попадат в територията на Природен парк „Рилски манастир“ и защитени зони от „Натура 2000“.
Сред предвидените обекти са:
– Нов паркинг за автомобили и кемпери.
– Сграда за гости с конферентен блок.
– Закусвалня.
– Общежитие.
– Пречиствателно съоръжение.
– Укрепване на терени и брегове.
Важно е да се уточни, че решението да не се извършва екологична оценка само по себе си не е разрешение за строителство. Необходимо е да се провери и спазването на останалите екологични и културно-исторически процедури.
Но въпросът остава:*кой иска да превърне района на Рилската света обител в комплекс с паркинги, туристически бази и конферентни сгради?
ЮНЕСКО, МОСВ и Министерството на културата – къде са гаранциите?
Кой е инвеститорът? Кой ще бъде крайният ползвател на новите обекти? Направена ли е необходимата оценка за въздействието върху природното и културното наследство?
Изпълнени ли са задълженията за уведомяване на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО съгласно параграф 172 от оперативните насоки?
Това са въпроси, на които трябва да отговорят компетентните институции.
Време е за проверки, а не за мълчание!
НАП трябва да провери приходите от паркингите. Община Рила трябва да обясни как се стопанисват терените. МОСВ трябва да предостави цялата документация по Решение № ЕО-2/2026. Министерството на културата трябва да изясни становището си за строителните намерения.
А Министерският съвет и Светият синод дължат прозрачност за разходването на публичните средства.
Рилският манастир не е частна корпорация. Той е национална светиня, културно наследство и духовен символ на България.
Не може около него да се въртят милиони, частни паркинги и мащабни строителни планове, а обществото да получава само откъслечна информация.
Кой печели? Кой контролира? Кой подписва договорите? И кой ще понесе отговорност, ако природата и културното наследство бъдат увредени?
Светинята не е търговска марка. Вярата не е бизнес лиценз. А държавните пари не са ничия лична касичка!
4ВЛАСТ
*Редакционна бележка: Финансовите изчисления и твърденията за договори, паркинги и строителни намерения следва да бъдат подкрепени с оригиналните документи. Необходима е и проверка на процедурите по ЗООС, ЗБР и опазване на културното наследство преди категорични заключения за законосъобразността на проектите. В статията са използвани цитати от БНР и Топпреса.*
Вижте видеоканала ни:
