Стажантска програма или корпоративна реклама? Какво не ни казва „Тева“ за младите хора в завода в Дупница – колко са на работа и какви заплати получават?
20 млади хора, 18 години традиция, десетки благодарствени думи и много корпоративен оптимизъм. Така „Тева“ представя стажантската си програма в Дупница. Но зад добре подредените истории на младите стажанти остават няколко съществени въпроса, на които компанията не дава отговор.
Всяко лято заводът на „Тева“ в Дупница отваря врати за млади хора. Тази година 20 стажанти са разпределени в различни звена – от инженеринг и поддръжка до лаборатории за качествен контрол, микробиология, логистика и човешки ресурси.
Корпоративното представяне е изпълнено с положителни оценки. Младите хора разказват за отзивчиви колеги, внимателни ментори, нови знания и придобити практически умения. Някои се връщат за второ стажантско лято, а сред участниците има и деца на дългогодишни служители.
Всичко звучи чудесно. Но когато една от най-големите фармацевтични компании представя дейността си като пример за социална отговорност и инвестиция в младите хора, обществото има право да научи и повече от подбраните положителни впечатления.
Колко струва трудът на стажантите?
Първият въпрос е съвсем конкретен: платени ли са стажовете?
Какво възнаграждение получават 20-те млади хора за труда си? Имат ли трудови договори или участват в програма с друг правен статут? Осигурени ли са и какви са условията на работа?
Във фармацевтичното производство прецизността не е просто професионално качество, а задължително условие. Работата в лаборатории, производствени звена и отдели за контрол на качеството изисква сериозна подготовка и отговорност.
Затова е важно да се знае дали стажантите само наблюдават работните процеси, или изпълняват реални задачи, които подпомагат дейността на предприятието.
Ако допринасят за работата на компанията, как се оценява този принос?
18 години програма, но колко млади хора остават?
„Тева“ подчертава, че стажантската програма има 18-годишна история. Това е значителен период, който предполага натрупан опит и възможност за реална оценка на резултатите.
Но колко от преминалите през програмата млади хора впоследствие са получили постоянна работа в завода?
Колко от тях са останали в Дупница и са изградили професионална кариера във фармацевтичната индустрия?
Колко са се върнали като служители, а не просто като участници във втори стаж?
Това са показателите, които биха дали реална представа за ефективността на програмата. Защото успешният стаж не се измерва само с хубави думи в корпоративно интервю, а с възможност за професионално развитие и достойна заетост.
Децата на служителите – предимство или равен достъп?
В корпоративния разказ специално се отбелязва, че сред стажантите има и деца на служители.
Това само по себе си не е проблем. Напротив, познаването на работната среда чрез родителите може да бъде предимство за младите хора.
Но възниква въпросът как се подбират участниците. Има ли публични критерии, конкурс и равни възможности за кандидатстване? Как се гарантира, че стажантските места са достъпни за всички мотивирани млади хора, а не само за тези, които вече имат семейна връзка с предприятието?
Прозрачността в подбора е важна част от доверието към подобна инициатива.
Красивите истории не заменят информацията
В представянето на програмата има много благодарности към менторите, положителни оценки за атмосферата и метафори за професионалното израстване.
Едно от момичетата сравнява завода с „Дръвчето на живота“, друго го определя като „малък град“.
Това са лични впечатления, които заслужават уважение. Но те не дават отговор на въпросите за възнагражденията, продължителността на стажа, условията на труд и реалните възможности за назначаване.
Няма информация и как компанията оценява резултатите от програмата през годините – колко кандидати се включват, колко завършват успешно и каква част от тях намират професионална реализация в самата „Тева“.
Не поставяме под съмнение правото на компанията да представя положителните страни на своята дейност. Но когато става дума за голям работодател в Дупница, подобна инициатива има и обществено значение.
Затова бихме искали да получим отговори на няколко въпроса:
1. Платени ли са стажовете и какво е възнаграждението на участниците?
2. Какви договори се сключват със стажантите?
3. Какви са критериите за подбор и има ли свободен конкурс?
4. Колко от стажантите през последните пет години са получили постоянна работа в завода?
5. Каква е средната продължителност на стажа и какви реални отговорности имат младите хора?
6. Колко средства инвестира компанията ежегодно в обучението и развитието на стажантите?
Младите хора в Дупница и страната не се нуждаят само от хубави думи, благодарствени публикации и корпоративни фотографии. Те имат нужда от справедливо заплащане, реални професионални перспективи и достойни условия на труд.
18 години стажантска програма са достатъчно дълъг период, за да бъде направена равносметка. А най-добрата реклама за един работодател не са десетките положителни цитати, а хората, които са започнали като стажанти и днес работят с достойнство, сигурност и добро възнаграждение.
Редакцията очаква позицията на ръководството на „Тева“ – Дупница.
Стажантска програма или корпоративна реклама? Какво не ни казва „Тева“ за младите хора в завода в Дупница – колко са на работа и какви заплати получават?
Вижте видеоканала ни:
