Посещение в цех в Сандански предизвика остър дебат: 25–40 евро дневно ли получават работниците и може ли новата власт да промени живота им?
Среща с работници в един от големите производствени цехове в Сандански, организирана от Георги Кунчев и Сотир Батев, прерасна в публичен разговор за ниските възнаграждения, икономическата емиграция и отговорността на бъдещото управление. В центъра на дискусията се оказа въпросът дали поредната политическа промяна ще донесе реално по-добър живот на българите.
На 30 октомври Георги Кунчев публикува информация за посещението си в един от големите производствени цехове в Сандански, където заедно със Сотир Батев разговарял с работниците.
По думите му срещата била посветена на проблемите на хората, очакванията им към народните представители и бъдещия президент на България, както и на предстоящите президентски избори.
Кунчев заяви публично подкрепата си за Илияна Йотова с бюлетина № 25, като посочи опита, подготовката и отговорността като важни качества за държавния глава. Веднага след изборите Хрито Батев, син на бизнесмена стана организацианен секретар.
Но публикацията предизвика въпрос, който измести политическите послания от центъра на разговора.
25–40 евро на ден – реалността зад политическите обещания?
Георги Пантов, българин, живеещ от девет години извън страната, постави въпроса дали по време на срещата работниците са споделили какви възнаграждения получават.
„Хората споделиха ли с вас, че работят за между 25–40 € на ден в този цех?“, попита той.
Коментарът му постави по-широк проблем – как е възможно България да продължава да губи работещи хора, докато в отделни сектори възнагражденията остават далеч от очакванията за достоен живот.
Пантов изрази и дълбокото си разочарование от състоянието на държавата, заявявайки, че независимо кой управлява, не вижда перспектива за съществена промяна.
Това е позиция, родена от личния опит на човек, напуснал България в търсене на по-добри възможности.
Може ли президентът да реши икономическите проблеми?
На критиката отговори Антонио Василев, който направи важно разграничение между правомощията на президента и цялостното икономическо управление на държавата.
Според него икономическото развитие зависи от множество фактори – бизнес среда, инвестиции, стабилни институции, прозрачна администрация и последователна държавна политика.
Той призна, че президентската институция сама по себе си не може да реши всички тези проблеми, но изрази убеждението си, че съчетанието между президент и силно правителство може да създаде условия за промяна.
Василев заяви подкрепата си за политическия проект около Румен Радев и Илияна Йотова, като изрази надежда, че новото управление ще успее там, където предишните политически сили са се провалили.
„Шансът не трябва да бъде безусловен“
Отговорът на Георги Пантов заслужава особено внимание, защото излиза извън обичайното партийно противопоставяне.
Той заяви, че не отрича правото на Йотова, Радев или който и да е политически екип да получи обществено доверие, но предупреди, че това доверие не трябва да бъде безусловно.
Според него всяка политическа сила трябва да представи конкретна визия, ясни приоритети и най-вече отговорност за постигнатите резултати.
Сред поставените от него очаквания са:
– По-високи доходи и достойно заплащане на труда.
– Реални инвестиции и подкрепа за българския бизнес.
– Справедливост и работещи институции.
– Прекратяване на зависимостите и назначенията по партийни и лични връзки.
– Създаване на условия българите в чужбина да се върнат в родината.
Особено силно прозвучаха думите му:
„Искаме България да бъде държава, в която човек може да успее с труд и знания, а не с връзки и зависимости.“
Пантов призова политиците да бъдат оценявани не по обещанията, а по реалните им действия.
„България не принадлежи на Радев, Йотова или която и да е партия. България принадлежи на българския народ!“, написа той.
В края на разговора Пантов също изрази подкрепа за кабинета около Радев и Йотова, но с уговорката, че надеждите трябва да бъдат оправдани с конкретна работа.
Големият въпрос остава: кога трудът в България ще осигурява достоен живот?
Този разговор в социалните мрежи показва нещо по-важно от обичайния предизборен спор.
Хората не искат просто да чуят кой подкрепя даден кандидат. Искат да знаят какво ще се промени в ежедневието им.
За работника в производствения цех в Сандански президентските избори не са абстрактна политическа битка. Те са свързани с доходите, сметките, семейството и възможността да живее достойно в собствената си страна.
А за българите, които от години работят в чужбина, най-голямото разочарование е, че продължават да виждат родината си като място, от което човек трябва да си тръгне, за да има по-добро бъдеще.
Политиците могат да получат доверие с обещания. Но могат да го задържат само с резултати.
И ако новите управляващи искат да върнат вярата на хората, първо трябва да отговорят на един прост въпрос: защо човек, който работи честно и полага усилия, все още толкова често не може да си осигури нормален живот в България?
Защото най-голямата победа на едно управление няма да бъде спечелената изборна битка, а завръщането на доверието, че в България има смисъл да живееш и работиш.
Вижте видеоканала ни:
