От Централна гара – София, възрастният иконописец йеромонах Павел пое към Светия синод с настояване за промяна в отношението към монасите. Той не иска смяна на игумена на Рилския манастир, а гаранции, че никой игумен няма да може еднолично да лишава монаси от трудовите им възнаграждения, особено хора в напреднала възраст с десетилетия служба зад гърба си.

„Не отивам в Светия синод с молба да бъде сменен игуменът на Рилския манастир. Отивам с молба игумените да нямат право да спират възнагражденията на монасите, особено на тези с 40 години стаж и на хората в напреднала възраст, какъвто съм аз – на 70 години“, заявява йеромонах Павел.

Думите му поставят сериозен въпрос за отношението към хората, посветили живота си на Българската православна църква, и за гаранциите, че техният труд и достойнство ще бъдат защитени.

Йеромонах Павел разказва, че е посветил силите на младостта си на Рилския манастир и продължава да работи, въпреки възрастта си и трудностите, пред които е изправен.

Той поддържа метоха в Рила, който по думите му е превърнал в истински райски кът.

Там се грижи и за 12 котки, които пазят мястото от мишки, змии и гущери.

Освен с грижата за имотите на манастира Павел е известен и с иконописната си дейност. Рисува икони с размери над човешки ръст, които поставя на места, където често стават пътнотранспортни произшествия.

Прави го безвъзмездно, като сам осигурява материалите.

„Сам си купувам материалите, но вече не мога. Всичко поскъпна. Въпреки това подарих нова икона на Рилския манастир – на свети Иван Рилски“, разказва духовникът.

Зад тези думи стои съдбата на човек, който твърди, че продължава да дава от себе си, но самият той е останал без необходимата подкрепа.

Най-сериозното обвинение на йеромонах Павел е свързано със спрените възнаграждения на монаси в Рилската света обител.

Той твърди, че проблемът не засяга единствено него, а и други духовници.

Според разказа му съществува разминаване между действителното положение на монасите и официалното отчитане на техните възнаграждения.

Това са твърдения, които заслужават независима проверка – както от църковните ръководни органи, така и от компетентните държавни институции.

Кой взема решенията за изплащането на възнагражденията на монасите, на какво основание се спират и кой контролира законосъобразността на тези действия?

От Централна гара в София йеромонах Павел отправя и публичен апел към премиера Румен Радев.

Той настоява държавата да провери защо монаси остават без възнаграждения и защо институциите не реагират на подадените сигнали.

Специално внимание обръща на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, чийто директор е Даниела Велинова.

В Рилския манастир не се кръстят пред Инспекцията по труда, казусът с неплатените заплати на монасите в полето на Синода

По думите му от Инспекцията не са предприели необходимите действия по неговия случай.

„Господин Радев, задействайте институциите! Инспекцията по труда в Кюстендил не си мръдна пръста за нас, монасите. Искам да провери защо са ни спрени заплатите“, призовава духовникът.

Отговорът на Инспекцията по труда пред медията 4ВЛАСТ беше, че въпросът представлява църковна работа.

В Рилския манастир не се кръстят пред Инспекцията по труда, казусът с неплатените заплати на монасите в полето на Синода

Това обаче повдига важен институционален въпрос: когато има твърдения за неизплатени трудови възнаграждения, може ли само позоваването на църковната автономия да бъде достатъчно основание държавният контролен орган да не извърши проверка?

Църквата има своя автономия, но тя не означава автоматично освобождаване от приложимите изисквания на трудовото законодателство.

Затова е важно компетентните органи да изяснят какъв е правният статут на монасите, какви договорни отношения съществуват и дали са налице нарушения.

В обръщението си към министър-председателя йеромонах Павел подчертава, че не търси политическа конфронтация.

„Аз гласувах за вас, затова питам, не за да политизирам“, заявява той.

Той настоява да бъде потърсена отговорност от ръководството на Инспекцията по труда в Кюстендил, ако се установи, че служителите са отказали да изпълнят законовите си задължения.

Може би най-силните думи на йеромонах Павел са свързани не със собствената му съдба, а с бъдещето на монашеството.

„Монасите са солта на земята. Ако солта обезсолее, какво ще се случи със земята, с Църквата, с държавата? Тя за нищо не струва!“

Това не е просто оплакване на възрастен духовник, който твърди, че е лишен от възнагражденията си.

Това е призив за справедливост към хората, посветили живота си на вярата, служението и съхраняването на духовното наследство.

Йеромонах Павел не иска привилегии. Не иска смяна на игумена. Не иска политически постове.

Иска правила, които да защитават монасите от произвол, и институции, които да проверяват сигналите им.

Сега топката е в полето на Светия синод, на ръководството на Рилския манастир и на държавните институции.

Защото един 70-годишен духовник, отдал четири десетилетия от живота си на Рилската света обител, не би трябвало да обикаля институциите с молба за нещо толкова основно – да получи полагащото му се възнаграждение, ако то действително му се дължи.