Лимузини, бяла еленска кожа, скъпи одежди, тежка стъпка на патрар Даниил и игумена Евлогий! Къде остана смирението, любовта, загрижеността, за което говори Христос?

 Докато духовниците проповядват смирение, бедност и милосърдие, обществото има право да попита: трябва ли църковните водачи да живеят в разкош, докато се повдигат тежки въпроси за съдбата на монасите в Рилската света обител?

Празнична литургия, тържествени одежди, църковни песнопения, официални гости и представителни автомобили. Така премина храмовият празник на църквата „Св. великомъченик Мина“ в Кюстендил, където богослужението беше оглавено от Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в съслужение с духовници от Софийската епархия и Кюстендилската духовна околия.

Присъства и областният управител Атанас Гергинов, който отправи традиционните празнични пожелания за здраве, мир, благоденствие и единство.

Но сред цялата тържественост останаха въпроси, които очевидно не намират място в официалните празнични речи.

Лимузини и бяла еленска кожа – това ли е лицето на съвременното духовенство?

Читатели поставят въпроса за луксозните автомобили, с които според техни твърдения са пристигнали патриарх Даниил и представителят на Рилската света обител. Особено внимание предизвикват твърденията за луксозен интериор с бяла еленска кожа.

Ако тези обстоятелства се потвърдят, обществото има право да попита: кой осигурява подобен стандарт, чии средства се използват и необходимо ли е подобно демонстриране на материално благополучие от хора, призвани да бъдат пример за духовно смирение?

Христос не е проповядвал разкош. Не е учил учениците си да демонстрират обществено положение чрез скъпи вещи и привилегии.

Напротив, думите му:

„Моето царство не е от този свят“

са едно от най-силните напомняния, че духовната власт не трябва да се превръща в символ на земно могъщество.

Не става въпрос дали един духовник има право да пътува в удобен автомобил. Става въпрос за мярката, за символиката и за отговорността пред хората, които очакват от Църквата не демонстрация на богатство, а пример за скромност и милосърдие.

 А кой ще чуе гласа на монасите от Рилския манастир?

Още по-тежък е въпросът за публично огласените сигнали на йеромонах Павел, който твърди, че продължителен период е останал без възнаграждение и е бил подложен на административен натиск.

По негови твърдения става дума за 19 месеца без заплати и спорни твърдения за отсъствия от работа.

Това са сериозни обвинения, които изискват проверка от компетентните институции и официален отговор от ръководството на манастира.

Но къде е позицията на патриарх Даниил?

Къде е ясният отговор на игумена на Рилската света обител – Адрианополския епископ Евлогий?

Има ли извършена проверка? Изплатени ли са дължимите възнаграждения? Има ли документи, които доказват или опровергават твърденията на монаха?

Защо тези въпроси остават извън празничните слова?

Милиони, проекти и въпроси без отговор

Общественият интерес към Рилския манастир не се изчерпва с вътрешните му отношения.

Публично поставени са и въпроси за държавното финансиране, проектите за реставрация, управлението на паркингите и бъдещото строителство в района.

Когато става дума за стотици хиляди евро публични средства, милионни проектни намерения и приходи от туристически услуги, прозрачността не е пожелателна. Тя е задължение към обществото.

Кой контролира разходването на средствата? Кой получава приходите от паркингите? Как се отчитат те? Какви са договорните отношения между манастира и частните оператори?

Това не са нападки срещу православната вяра. Това са въпроси за управлението на институция с огромно историческо, духовно и национално значение.

 Празнични проповеди има. Но къде е личният пример?

Журналистите, присъствали на празника, имаха възможност да зададат тези въпроси. Но в официалното съобщение за събитието те не намират място.

Вместо това – одежди, песнопения, благопожелания и протоколни снимки.

А обществото очаква нещо повече.

Очаква духовните водачи да бъдат първите, които защитават слабите, а не последните, които отговарят на техните сигнали.

Очаква монасите да не бъдат оставяни без средства за живот, ако твърденията за неизплатени възнаграждения се потвърдят.

Очаква парите, предоставени от държавата, да бъдат отчитани прозрачно.

И най-вече очаква Църквата да не забравя собственото си учение.

Защото Христос не е казал: „По скъпите ви автомобили ще ви познаят“. Казал е: „По плодовете им ще ги познаете“.

И може би точно това е най-важният въпрос към църковното ръководство днес:

Какви плодове дава духовното управление – смирение, милосърдие, грижа за бедстващите и справедливост или мълчание, привилегии и недосегаемост?

Вярата не е собственост на църковната администрация. Рилският манастир не е частна собственост на своето ръководство. Той е национална светиня, пазена от поколения българи.

И никой духовен сан не освобождава притежателя му от задължението да отговаря пред обществото.

Светинята е вечна. Длъжностите са временни. А доверието на вярващите се печели с дела, не с лимузини.

https://4vlast-bg.com/