Читателите ни пишат: Първан Дангов награди фармацевти в Дупница, но зад празничните слова останаха неудобните въпроси: Какво означава днес градът да бъде „столица на фармацията“?
Георги Пехливански, бивш общински съветник от БСП: „Кметът Първан Дангов произнесе тържествено слово за историята на фармацевтичното производство в Дупница, за благородната професия на фармацевта и за наследството на химическата промишленост. Красивите думи обаче поставят и един по-голям въпрос: доколко днешна Дупница действително оправдава претенцията да бъде средище на българската фармация и какво получава градът от това историческо наследство?“
По време на церемония по награждаване на фармацевти кметът Първан Дангов припомни историческата роля на Дупница в развитието на българската фармацевтична индустрия. В словото си той върна присъстващите към 1954 г., когато е поставено началото с Галеновата фабрика, и проследи развитието на производството през десетилетията до днешното присъствие на „Тева“.
Дангов определи фармацевтичната професия като благородна и древна, свързана с непрестанното търсене на баланс между природата, човека, лекарството и отровата.
„Винаги е търсен балансът между дозата и отровата в името на това да продължи човешкият род да съществува“, заяви кметът.
„Безспорно фармацевтите заслужават уважение. Дупница има история, с която може да се гордее. Но когато един град се представя като средище на фармацията, празничните речи не би трябвало да бъдат единственото доказателство за неговото значение. “ – коментираха част от съветниците, общо 13, които демонстративно отказаха да присъстват на тържествената сесия.
„Наградените нямат никакъв принос към развитието на Дупница, те имат успех в личен план. Но нали въпросът е с какво са допринелси за развитието на Дупница? Кой ги предложи и за какво?“ – коментираха и хореографите на Дупница.
Началото на фармацевтичното производство в Дупница през 1954 г. е важна част от индустриалната история на града.
През годините тук са работили поколения специалисти, инженери, химици, фармацевти и работници, изградили производствени традиции и професионална школа. – подчерта кметът.
Дангов подчерта още, че днес заводът продължава да работи и произвежда лекарствени форми, използвани в различни държави по света.
Това е повод за гордост, но и основание за сериозен обществен разговор.
Каква е реалната икономическа полза за Дупница от присъствието на голям международен фармацевтичен производител? Как се развива местният кадрови потенциал? Какви възможности получават младите специалисти, за да останат и да работят в родния си град?
Това са въпроси, които заслужават отговор отвъд празничните поздравления, но никой не даде отговорите.
„Фармацевтите не са само част от индустриалната история.
В словото си кметът говори за фармацевтичната индустрия, за производствените традиции и за наследниците на хората, поставили основите на местното производство.
Но има една съществена разлика между фармацевтичната индустрия и професията на фармацевта.
Фармацевтът не е просто част от производствената верига. Той е специалистът, който ежедневно носи отговорност за правилното отпускане на лекарствата, консултира пациентите и участва непосредствено в грижата за човешкото здраве.
Затова признанието към тези хора не трябва да се изчерпва с грамоти, награди и красиви думи веднъж годишно.
То трябва да се измерва и с отношението към професията, условията на труд, професионалната независимост и общественото уважение. Защо има толкова голямо текучество в завода, защо не се задържат хората там? Какви са заплатите на работниците – ниски? “ – коментира Петър Димитров.
Особено впечатляващо прозвуча заявлението на Дангов, че малко градове могат да се определят като средище на фармацията.
„Ако Дупница претендира за това историческо и индустриално наследство, местната власт трябва да има ясна визия как то да бъде съхранено и развито.
Необходимо е да се мисли за връзката между производството, образованието, науката, професионалната реализация на младите хора и икономическото бъдеще на общината. какво ще каже кметът и ръководството на Тева по този въпрос?“ – пише ни Тодор Васев.
Защото историята не може безкрайно да бъде използвана като аргумент за величие, ако настоящето не предлага достатъчно основания за гордост.
„Първан Дангов има основание да поздрави фармацевтите и да отдаде признание на поколенията, изградили фармацевтичната традиция на Дупница. Всеки жест от негова страна е важен. Но гражданите имат право да очакват повече от тържествени слова. А именно – конкретика и прагматичност. Дупница не е просто място, където някога е имало Галенова фабрика. Това е град с индустриална памет, професионален потенциал и традиции, които не бива да се превръщат само в декор за официални церемонии.“ – коментира Йорданка Зарева.
Наградите са признание. Историята е наследство. Но истинската мярка за уважението към една професия е отношението към хората, които я упражняват днес.
И ако Дупница действително иска да остане град на фармацията, задачата на местната власт не е само да припомня 1954 година, а да покаже какво прави за следващите 20, 30 и 50 години. Защото миналото може да носи престиж, но бъдещето трябва да бъде заслужено.
Първан Дангов награди фармацевти в Дупница, но след празничните слова дупничани скочиха : Какво означава днес градът да бъде „столица на фармацията“?
Вижте видеоканала ни:
