Три града скочиха: Бисер Лазов от разграбената КТБ строи гигантски вятърен парк край София, къде е държавата?

Вятърният парк „Орисол-2“ в района на Голо бърдо и подножието на Витоша, обхващащо землищата на градовете Перник, Батановци и Радомир, заслужава сериозно внимание от страна на прокуратурата. Проектът предвижда изграждането на 18 ветрогенератора с височина до 160 метра и обща мощност 144 MW, а диаметърът на роторите – внушителните 185 метра. Зад инвестицията стои дружество със сложна корпоративна структура, зад които наднича счетоводителят на КТБ Бисер Лазов.

Местната власт и жителите на региона се противопоставят на реализацията и питат защо стар проект отпреди повече от десетилетие трябва да получи нов живот в мащаб, който поставя сериозни въпроси за природата, земята и бъдещето на региона?

Според тях планината Голо Бърдо не е индустриална площадка. Не е и свободен терен, върху който някой може да постави десетки бетонни фундаменти, да издигне гигантски съоръжения и да обяви, че прави нещо добро за природата. Именно това обаче се очертава като възможен сценарий с проекта за ветропарк „Орисол-2“ край Радомир.

Планът означава огромни съоръжения, които ще променят облика на района и ще оставят траен отпечатък върху територията.

И тук трябва да се зададе един въпрос: защо природата на Голо Бърдо трябва да плаща цената на поредната инвестиция, представяна под етикета „зелена енергия“?

Не става дума за противопоставяне на технологиите или за отричане на необходимостта от чиста енергия. Става дума за разум, защото не всяка инвестиция, която носи етикета „зелена“, е безвредна за околната среда.

От 54 на 144 MW – проектът е станал съвсем различен

Историята на „Орисол-2“ започва преди повече от десетилетие. През 2013 г. е одобрен проект за 18 ветрогенератора с обща мощност 54 MW. Тогава предвидените съоръжения са с височина на кулите 94 метра и диаметър на роторите 112 метра.

Днес инвеститорът предлага съвсем различни параметри – до 144 MW обща мощност, кули с височина до 160 метра и ротори с диаметър до 185 метра.

Това не е дребна техническа промяна. Мощността на проекта нараства почти три пъти, а размерите на съоръженията се увеличават съществено.

Въпреки това на 27 май 2026 г. РИОСВ – София излиза с решение, според което не е необходимо провеждането на нова оценка на въздействието върху околната среда.

Как е възможно проект с толкова различни параметри да продължи да се разглежда през призмата на екологични проучвания от преди повече от десетилетие? Достатъчно ли е да се промени технологията, без да се направи нова задълбочена оценка на всички последствия?

Това са въпроси, на които обществото заслужава конкретни отговори. Не общи уверения, че всичко е наред.

Кой стои зад „Орисол-2“?

Официален възложител на проекта е „Терраветроссоле“ ЕООД. Но когато се проследи собствеността на дружеството, се стига до няколко други компании и конкретни физически лица.

Според публичните фирмени данни „Терраветроссоле“ е собственост на „Медия Асетс“ ЕООД. Негов собственик е „Финансово инвестиране“ ЕООД, което от своя страна е изцяло притежавано от Бисер Андонов Лазов.

Управител на „Терраветроссоле“ е Георги Иванов Александров, а управител на „Медия Асетс“ е Николай Николов Орешаров.

В историята на собствеността присъства и „Джи Ес Ти Корпорейшън“ ООД, чиито съдружници са Георги Александров и Спас Веселинов Иванов.

Бисер Лазов счетоводителят, станал основен свидетел на прокуратурата по мегаделото за грабежа на Корпоративна търговска банка (КТБ), който в съдебна зала се жалва как бил заставян от мажоритарния собственик Цветан Василев да притежава и управлява някакви компании буквално против волята си.

А след фалирането на банката, вече воден от собствената си инициатива, става притежател и управляващ на същите компании, които малко по малко откъсва от масата на несъстоятелност на КТБ и под благия поглед на квестори и синдици на банка продава и прехвърля акиви, цедира вземания, учредява и заличава ипотеки, създава фиктивни задължения срещу реални вземания и т.н.

Данните от фирмените регистри очертават корпоративната верига, но не дават отговор на всички въпроси за финансирането, договорите и икономическите интереси зад инвестицията.

Затова е необходимо да се изясни кой реално финансира проекта, кой притежава всички права върху него и кой ще получава икономическите ползи при евентуалното му изграждане.

Местните трябва да научат за подобна инвестиция едва когато започнат да се появяват тежките машини и строителните площадки.

Колко земя ще бъде бетонирана и кой ще я възстанови?

Инвеститорът посочва конкретни площи за фундаментите и площадките на съоръженията. Но това далеч не изчерпва територията, необходима за реализацията на проекта. Трябва да се предвидят пътищата за транспортиране на огромните компоненти, монтажните площадки, кабелните трасета, сервитутите и съпътстващата инфраструктура.

С други думи, въздействието не се изчерпва с 18 бетонни фундамента.

А какво ще се случи след 20 или 25 години? Кой ще демонтира съоръженията? Кой ще премахне бетонните конструкции? Кой ще възстанови терените?

Това не са въпроси за далечното бъдеще. Те трябва да имат отговор още преди първата копка.

Никой не трябва да допуска ситуация, при която частна компания реализира икономическите ползи от една инвестиция, а след края на експлоатационния ѝ живот местната общност остава с последствията.

Радомир и Перник казаха „не“. Ще бъдат ли чути?

Позицията на местната власт заслужава подкрепа. Кметът на Радомир Кирил Стоев обжалва решението на РИОСВ – София. Против проекта се обявява и кметът на Перник Станислав Владимиров.

Срещу административното решение са подадени и жалби от Асоциацията на парковете в България и „Зелено движение“. По данни на МОСВ общият брой на постъпилите жалби достига 11.

През юни 2026 г. Общинският съвет в Радомир трябва да разгледа и докладна записка, свързана с подробния устройствен план за трасето и сервитута на електропровод към проекта. Докладната впоследствие е оттеглена по искане на инвеститора.

Това показва, че общественото недоволство вече има отражение върху административния процес.

Но съпротивата на местната власт няма да бъде достатъчна, ако държавните институции продължат да разглеждат отделните части на проекта без цялостен анализ на последствията.

Хората от района имат право да участват в решенията за бъдещето на собствената си среда. Имат право да знаят какво ще бъде построено около тях, как ще се промени ландшафтът и какви рискове съществуват.

Това не е каприз на няколко недоволни жители. Това е въпрос на обществен интерес.

„Зелената енергия“ не е индулгенция за унищожаване на природата

Вятърната енергия има своето място в съвременната енергетика. Но това не означава, че всяка инвестиция трябва да бъде приемана безкритично.

Когато се говори за възобновяеми източници, често се пропуска неудобната част от разговора – производството на съоръженията, огромните количества материали, строителството, транспортът, въздействието върху животинските видове и проблемите при извеждането им от експлоатация.

Не може всяка гора, всяка планинска територия и всяка природна местност да се превръща в потенциална площадка за индустриални съоръжения, защото проектът е наречен „зелен“.

Енергийната политика трябва да търси баланс. А когато има съмнения за сериозни и необратими екологични последици, принципът на предпазливост трябва да има предимство пред инвестиционния интерес.

Проектът „Орисол – 2“ трябва да бъде спрян, ако независимите и актуални проучвания установят значителни вреди за природата, които не могат да бъдат предотвратени или адекватно ограничени.

Това е позиция, която не се нуждае от политически лозунги. Тя се нуждае от документи, експертиза, прозрачност и воля за защита на обществения интерес.

Настоящите параметри на проекта, остарялата екологична оценка и неяснотите около засегнатите терени са достатъчно сериозни основания за пълно преразглеждане.

Община Радомир и жителите на региона не трябва да бъдат оставени сами в тази битка. МОСВ и останалите компетентни институции трябва да дадат ясни отговори и да гарантират, че няма да бъде допуснато необратимо увреждане на природата.

Защото след като бъдат издигнати 160-метровите съоръжения, след като бъдат изградени пътищата и излети тоновете бетон, връщането назад ще бъде изключително трудно.

Една инвестиция може да бъде преместена другаде. Унищожената природа обаче не може просто да бъде преместена.

Голо Бърдо не е за продан. И бъдещето на целия регион не трябва да бъде поставяно в зависимост от интересите на един инвестиционен проект.