Завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ са с най-висок доход, показват данните от 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, което беше представено в Министерството на образованието и науката.
Над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.
Новост в рейтинговата система на страната е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Близо 37% от анкетираните студенти заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.
Най-голям дял студенти първо поколение, идващи от семейства с максимално достигнато средно образование от родителите, има в направленията „Материали и материалознание“ (65%), „Социални дейности“ (61%) и „Педагогика“ (57%).
На следващо място се нарежда направлението „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ с 56%, като това е и направлението с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите – близо 13%. Най-малък дял студенти първо поколение има в направленията „Стоматология“ и „Биотехнологии“ (13%), „Математика“ (15%), „Медицина“ и „Театрално и филмово изкуство“ (17%).
Продължават тенденциите за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и повишаване на дела на чуждестранните студенти в България.
Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%.
Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Математика“, „Фармация“, „Стоматология“, „Металургия“ и „Теория и управление на образованието“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Стоматология“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска – сред завършилите „Туризъм“ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Горско стопанство“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 72%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление
„Администрация и управление“ на Американския университет (9697 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (6738 лв.).
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията „Медицина“ (5,73), „Фармация“ и „Стоматология“ (5,69), и „Математика“ (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Материали и материалознание“ (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5.14 при 5,08 през миналата година.
Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 година са „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски“ – 18 988. На второ място е Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с 15 801, а на трето място е УНСС с 15 671 студенти.
В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – 70%. Втората предпочитана специалност е „Изобразително изкуство“ – 45%, следвана от „Теория на изкуствата“ – 43% и „Администрация и управление“ – 41%.
Делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Чуждестранните студенти предпочитат да изучват „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%).
В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%). В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции.
В подобни програми през 2024 година са се обучавали 2,8% от действащите студенти.
В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2024 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места.
Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши училища оглавяват по една класация. Още 4 висши училища оглавяват класации по конкретна образователно-квалификационна степен. В 8 професионални направления общите класации се
оглавяват от висши училища извън столицата, а в едно професионално направление – от частно висше училище.
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2024 г. е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С“, съставен от Институт „Отворено общество“ – София и Сирма Груп.
Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg.
Вижте видеоканала ни:
