Предсрочното освобождаване на Кристиан Николов от затвора разпали страстите в обществото миналата седмица. Осъденият за смъртта на журналиста Милен Цветков е осъден на 9 години и му остават 2 години и 7 месеца, които съдът му опрости. Той пак ще е осъден, но условно. Ако в рамките на този срок извърши друго престъпление, той ще лежи 2 години и 7 месеца повече.
Общественици, журналисти и огромна част от експертите на фейсбук армията се възмущават, близките на Милен Цветков не настояват Кристиан Николов да лежи до последно в затвора, научи „Филтър“. Те искаха той да бъде осъден за причиняване на смърт при евентуален умисъл, което се наказва по-тежко от закона, а не по непредпазливост. Това се случи и се създаде прецедент, от който ще се ползват всички дела след това. Причината е, че Николов е седнал зад волана след употреба на наркотици, припомня „Филтър“.
Кристиан Николов не е първият, нито ще е последният, който съдът освобождава предсрочно от затвора. „Има хора, които нямат място вътре след определено време и други, които е опасно да се пускат дори след изтичане на цялото наказание“, казва дългогодишен служител на местата за лишаване от свобода.
Близо 50% от затворниците в страната, които поискат това от съда, се освобождават предсрочно, показа проверката. Официална статистика не се води, но делата в окръжните съдилища очертават тенденцията. Кристиан Николов е един от тях. Това е първа присъда за него, в затвора е работил, няма наказания, рискът от криминална дейност е минимален, съжалява за престъплението, което е извършил. Затова съдия Виктор Чаушев го пусна по-рано, но не окончателно. Прокуратурата протестира и делото ще се гледа в Апелативния съд. Там решението може да бъде потвърдено, но и отхвърлено.
Около 6 хиляди души са лишените от свобода в България, които се издържат с десетки милиони от данъкоплатците. Малко от тях нямат право да поискат предсрочно свобода – тези, които са осъдени на доживотна присъда без право на замяна.
Останалите чакат своя шанс – когато излежат половината от наказанието си.
Всяка година около 800 затворници подават молби до съда и 400 успяват да убедят магистратите, че могат да се върнат в обществото.
„Често съдиите се съобразяват с общественото мнение по такива шумни случаи като с Кристиан Николов. Трудно е да вземеш решение, което хората няма да харесат, но вътрешното ти убеждение и материалите по делото сочат един извод. Много колеги признават, че са отхвърляли молби на затворници, за да не ги нападат след това. Условното предсрочно освобождаване е законно, но трудно решение“, казва съдия, пожелал анонимност, с когото „Филтър“ разговаря по случая. Той е от голям областен град, където също се гледат такива дела, но рядко попадат във фокуса на общественото внимание, за разлика от тези в София. Според него хората масово не правят и разлика между това съдът да те освободи предсрочно и помилването от президента, което се случва още по-рядко. Такъв е случаят с Дeсислава Иванчева например. Тя беше осъдена за подкуп на 6 години затвор. Няколко пъти съдът отказваше да я освободи предсрочно.
Иванчева обаче беше в конфликт с администрацията на затвора и надзирателите
и не признаваше, че е осъдена справедливо. Беше помилвана от президента заради здравословни проблеми по препоръка на лекарска комисия и на министерството на правосъдието. Така си спести 10 месеца престой в затвора. Такива случаи са между 25 и 30 на година, а съдът освобождава предсрочно около 150 души годишно. Понякога решенията на магистратите са съобразени със закона, но по-късно се оказва, че са неправилни.
През юли 2025 година например с решение на съда е реабилитиран 42-годишният Мартин Карамихайлов, който е излежал три присъди за педофилия с малки момченца. Преди години е освободен условно предсрочно за кратък срок от наказанието си. Извратенякът е известен с перверзните си наклонности от 15 години насам. Според психиатричните експертизи на Карамихайлов той е с отклонения като личностно разстройство и хомосексуална педофилия, но е разбирал всичко, което е извършил в миналото. Година след реабилитацията той става охранител на училище, отново посяга на малки момченца и е арестуван в началото на юли.
Джок Полфрийман е най-известният предсрочно освободен престъпник у нас. Австралиецът беше осъден на 20 години затвор и излежа 12 от тях. На 28 декември 2007 година той уби с нож Андрей Монов и рани тежко Антоан Захариев в центъра на София, защото според него били нацисти и нападнали цигани. Затворническото досие на Полфрийман беше пълно с наказания, но въпреки това съдът го освободи, дори без да е платил 450-те хиляди лева кръвнина, които дължи на жертвите си. Присъдата беше първа и за Полфрийман. Затова той можеше да поиска предсрочно свобода след като е излежал половината от наказанието си.
За рецидивистите със стари присъди този срок е по-голям – могат да пуснат молба, когато са излежали две трети от присъдата. След освобождаването му Полфрийман беше екстрадиран от България, защото е чужд гражданин. Въпреки че живее в родината си на хиляди километри от България, Полфрийман продължава да се вълнува от събитията у нас, където е живял повече време от всяко друго място, макар и в затвора. Той споделя в социалните медии събития като убийството на нарочения за педофил Георги Кузев, критикувайки нацистите, защитава сириеца, който рани двама младежи до НДК преди две седмици, защото го нападнали заради расата му. Полфрийман също не се е замесвал в други престъпления, след като беше освободен. Всъщност 90% от пуснатите предсрочно от затвора се връщат в обществото без нови провинения, показа проверка на „Филтър“.
В затворите у нас лежат и стотина чужденци. Съдът е по-благосклонен към тях, когато поискат да ги пуснат предсрочно, защото веднага ги екстрадират и държавата няма разходи по издръжката им.
Иво Хинов е известен като един от най-строгите съдии в софийския градски съд, който дава най-големите наказания на подсъдимите. През юли точно той освобождава предсрочно турчин, осъден за трафик на наркотици. Човекът бил шофьор на тир, а при проверка открили голямо количество марихуана и кокаин в товара му. Осъден е на 4 години затвор, а Хинов го освобождава, защото това е първа присъда за него, зад решетките работил, съжалявал за престъплението, което е извършил, а в родината си трябвало да се грижи за фамилията.
Брендо още чака, „Наглите“ излязоха и изчезнаха безследно
ВИП затворниците са малко, но рядко остават зад решетките до края на наказанието си. Евелин Банев-Брендо например направи два неуспешни опита да го пуснат предсрочно, и то само две години, след като сам се предаде изненадващо за МВР и прокуратурата. Той е осъден за наркотрафик на общо 10 години затвор по три дела от Италия, Румъния и България. Подаде молба да го пуснат още на първата година, но се оказа, че изчисленията му са грешни. В миналото е лежал по арестите, което се приспада от общото време на наказанието.
В справката бившият началник на затвора беше написал, че е излежал половината от наказанието си, но съдията бързо откри „грешката“ – вместо 1 година арест, Борислав Чорбански беше написал 2 за времето, когато Брендо е екстрадиран в Италия през 2013 година. Оттогава Банев не е пускал молби да го освобождават предсрочно. Иначе засега няма наказания, работи в кухнята и във фитнеса и така намалява присъдата си. Още в началото на следващата година се очаква да подаде нова молба, научи „Филтър“.
Предсрочно бяха освободени и трима от бандата на „Наглите“. Ивайло Евтимов-Йожи, Прокопий Прокопиев-Културиста и Даниел Димитров-Данчо Релето бяха осъдени на по 18 години за серия от отвличания. Те са рецидивисти и условието за тях е да са излежали две трети от присъдите, които и без това са стопили с труд зад решетките. През 2023 година съдът им опрости около 2 години за всеки и излязоха на свобода. Така и не се замесиха в нови престъпления. Преди година обаче тримата изчезнаха безследно в един ден и до днес няма и следа то тях.
Вижте видеоканала ни:
