„Сънди таймс“: Европа няма какво да каже на преговорите за Украйна, дори да седне на масата

„Сънди таймс“: Европа няма какво да каже на преговорите за Украйна

Предложението на Русия да се разгледа по-широк контекст на сигурността може първоначално да е било тактически ход, но може да се превърне в реална възможност, ако Европа успее да изработи убедителна позиция, пише във в. „Сънди Таймс“ британският експерт по Русия Марк Галеоти.

Европа, която дълго време се намираше в незавидно положение, като до голяма степен плаща за войната в Украйна и беше изключена от каквито и да било мирни преговори, вероятно всеки момент ще получи място на масата за преговори. „Не можем да сключим тази сделка без европейците“, заяви в четвъртък американският преговарящ Джаред Къшнър, като добави, че президентът Путин „е готов да опита“.

На преговорите в Абу Даби пристигна делегация от европейски длъжностни лица, но те не присъстваха в залата за преговори и не изиграха никаква роля. Главният руски преговарящ Владимир Медински доста саркастично се пошегува, че „ако са дошли тук като туристи, нека си поприказват в бара на хотела“.

Още в петък обаче се появиха съобщения, че Европа ще бъде включена в следващия кръг от преговорите и че блокът е избрал пет държави за своето представителство: Великобритания, Германия, Франция, Италия и Полша. Европа отдавна изискваше тази роля, но готова ли е за нея?

Преговорите през изминалата седмица не донесоха никакви конкретни пробиви, освен споразумението за размяна на пленници, но показаха промяна в подхода от страна на Москва и Вашингтон. Без да се отказват от териториалните си претенции към Украйна, руснаците представиха конфликта като симптом на по-широк проблем.

Москва отдавна се застъпва за такова „презареждане“ на системата за сигурност, като го свързва предимно с ограничаване на разширяването на НАТО. Миналата седмица тя припомни предложенията от 2021 г., които тогава бяха отхвърлени от САЩ, като изискваше от алианса да поеме ангажимент да не се разширява повече – като завинаги изключи от списъка на потенциалните членове страни като Украйна – и да върне войските си на позициите, съществували преди 1997 г. Това не би означавало изключване на членовете в Централна и Източна Европа, а само изтегляне на силите на алианса от тяхната територия.

В събота настъпи неочаквано продължение: Зеленски съобщи на журналистите, че американските преговарящи са предложили идеята за изтегляне на украинските войски от източния Донбас в замяна на членство в НАТО. За Путин това може да се окаже прекалено голяма отстъпка и засега няма никакви признаци, че той е готов да разгледа въпроса за присъединяването на Украйна към алианса.

„В хода на нашите закрити обсъждания и двете страни разбират, че за прекратяването на тази война ще са необходими практически компромиси. Сред онези от нас, които са ангажирани с търсенето на решения, продължава сериозната и конструктивна работа“, написа Къшнър в събота в X.

Кремъл осъзнава, че собствените му предложения към НАТО са обречени на провал. Същото важи и за паралелните предложения за сключване на двустранни договори за ненападение между Русия и отделни държави от НАТО, които, макар и да изглеждат привлекателни, на практика рискуват сериозно да подкопаят гаранциите за взаимна отбрана, които са в основата на алианса.

Възможно е Путин да поставя предварително неприемливи изисквания, просто за да удължи преговорите, или да ги използва като амбициозна изходна позиция за преговори.

Някои източници в Москва обаче предполагат, че предложенията от 2021 г. отново са се появили в дневния ред, защото Путин вече не е имал какво друго да предложи, след като американските пратеници приеха блъфа му, като се съгласиха да разширят кръга на обсъжданите въпроси, и попитаха какво точно ще означава това.

Във всеки случай, сега, когато на дневен ред е въпросът за сигурността на континента, за Москва става по-трудно да изключи европейците от преговорите.

Белият дом, изглежда, също дълго време е смятал, че ще успее да изработи споразумение, което европейците ще бъдат принудени да приемат, въпреки че те вече поемат лъвския дял от разходите за войната и вероятно ще поемат по-голямата част от разходите за възстановяването. Но сега и той проявява по-голяма готовност да включи в процеса своите трансатлантически съюзници. Отчасти това се дължи на факта, че склонността на президента Тръмп да вярва във възможността за постигане на споразумение между лидерите не даде резултати.

Москва продължава да проявява явна предпазливост. Нейната позиция, формулирана от един от експертите по руската телевизия, се състои в това, че „ние сме готови да поканим Европа на масата за преговори, но само конструктивна Европа“.

Блъфът на Европа също беше разкрит. До петък изглеждаше, че тя не може да се споразумее кой ще я представлява, в случай че европейците бъдат поканени да участват. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков в четвъртък определи това като едно от първите препятствия, като заяви, че „европейците се карат като паяци в буркан“, неспособни да се споразумеят дори по този първоначален въпрос.

Според наличната информация място на масата за преговори ще получи така наречената група Е5 — петте най-големи военни сили в Европа, както и Европейската комисия и Европейският съвет. Все още обаче предстои да бъдат посочени конкретни лица, като проблемът е не само в различията между позициите на страните от Е5, но и в това, че на карта е заложена националната гордост.

Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.