Божанов за бюджета: Дефицитът трябва да се свие преди внасянето в НС

Божанов за бюджета: Дефицитът трябва да се свие преди

Божидар Божанов от ДБ поиска преработка на бюджет 2027 и обяви в ефира на БТВ, че ДБ ще настоява за изслушване по случая с Ива Михайлова. Според „Демократична България“ заложеният дефицит е твърде голям, за да бъде коригиран в парламента. Божанов оспори оценката на управляващите, че са намерили необходимия баланс, и посочи, че текущите разходи за издръжка на администрацията отново растат. Той обяви още, че ДБ ще поиска парламентарно изслушване по случая с Ива Михайлова и обмисля създаването на временна комисия.

Коментарът му дойде преди очакваното разглеждане от Министерския съвет на проектите за държавния бюджет за 2027 г. и за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и държавното обществено осигуряване.

Попитан дали обявеното от правителството намаляване на дефицита като дял от брутния вътрешен продукт бележи обрат, Божанов заяви, че оценката зависи от изходната база. Той даде пример с 2023 г., когато по думите му Русица Велкова е посочила дефицит от 5–6%, а годината е приключила с дефицит под 3%.

Според Божанов текущите разходи за издръжка на администрацията растат с високи темпове, както и в бюджета за 2026 г. Именно в тези разходи той вижда риск от корупция. Божанов заяви, че ДБ ще предложи конкретни мерки за ограничаване на неефективните разходи и че част от законодателните предложения вече са внесени в Народното събрание. Той разкритикува и практиката бюджетните параметри да се преизчисляват от парламентарната трибуна при второто четене.

Божанов припомни, че внесени от ДБ законопроекти за промени в системата на ТЕЛК са били приети на първо четене. Според него злоупотребите при решенията на ТЕЛК и предоставянето на лична помощ струват милиони на бюджета. Той подчерта, че промените трябва да запазят подкрепата за хората с увреждания, които имат нужда от нея.

ДБ предлага чрез автоматизирана оценка на риска, включително с възможност за използване на изкуствен интелект, да се определя кои случаи да бъдат проверени с предимство. По думите на Божанов става въпрос за около 870 хил. решения на ТЕЛК и десетки хиляди лични асистенти. Според него конкретни ограничения на разходите могат да се обсъждат след установяване на злоупотреби.

За общинската програма са заложени 660 млн. евро

По думите на Божанов в проектобюджета за 2027 г. за общинската програма са заложени 660 млн. евро. Той допусна, че общото финансиране може да се окаже по-голямо, ако в програмата се включи и Българската банка за развитие, както според него е ставало при предишни управления.

Божанов посочи, че Министерският съвет определя кои общински проекти да бъдат финансирани първо. Според него липсата на прозрачност създава риск обещанията за финансиране към кметове да се използват за търсене на подкрепа на местните избори.

Той добави, че в презентацията на премиера в УНСС сумата за общинската програма през 2027 г. е била значително по-висока от сумите за останалите години. По оценката му става дума за милиарди, чието изплащане може да бъде предвидено за 2027 г. или отложено за следваща година.

Божанов определи компенсациите за високите цени на електроенергията като необходими. По повод обявения от правителството пакет от 2 млрд. евро от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ той посочи, че оценката му ще зависи от условията и от това до кого ще стигне подкрепата.

Според него, ако компенсациите не стигнат до бизнеса, по-високите разходи за електроенергия могат да се пренесат в крайните цени. Божанов посочи цените на тока и горивата, както и бюджетния дефицит, като фактори, които засилват инфлационния натиск.

Божанов свърза промяната в перспективата на S&P за България от положителна на стабилна със забавянето на очакваните реформи. По думите му в началото на периода е имало очаквания за промени, а шест месеца по-късно се очертава те да се забавят значително.

По повод заявката на управляващите за съкращаване на 5 хил. щатни бройки в държавната администрация Божанов посочи, че значение имат темпото и начинът на изпълнение. Според него за шест месеца могат да бъдат очертани ясни реформи, дори когато за завършването им са нужни законодателни промени, наредби и действия на изпълнителната власт.

По думите му парламентът отделя голяма част от времето си за приемане на директиви и доклади на институции и за ратифициране на международни договори. Той смята, че малкият брой закони, които водят до съществени реформи, се отчита и от международните рейтингови агенции.

Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.