
Шатрово е като лагер на смъртта „Бухенвалд“ – ужасът на черешоберачите – кал, смрад, змии, спарени колиби от найлони за сън, няма вода, няма тоалетни, няма медицинска помощ, има ухапани от змии, потрошени от падане от дървета и…починали, но без регистрация. Всичко това на фона на смъртоносна световна пандемия КОВИД- 19 и милиарди левове за битка с вируса. Тази поразителна аналогия даде лидерът на световна ромска организация от Украйна Владимир Залкалне пред 4ВЛАСТ. Подробности вижте ТУК
Той е решен да информира дружества за защита правата на човека в Женева, Брюксел, Москва и целия свят в битката с корумпирани чиновници и шепа бизнесмени, заробили алчно човешки труд. 4ВЛАСТ информира за нечовешки условия на труд и живот в лагери, обособени между дърветата в Шатрово, Долистово и други села в Кюстендилска област. Над 600 роми са настанени да спят по кални ливади, прогизнали от непрестанен дъжд, под палатки от найлон, като в парници за зеленчуци. Нямат течашта вода, нямат тоалетни, нямат лекар, нямат аптека, нямат медицински лица, нямат охрана. Мизерията е смразяваща. Председателят на кооперацията в Шатрово обяви, че кооперацията по документи акумулира 2 000 000 лв. на година, но те не са достатъчни, за да се създадат безопасни или поносими условия на труд в нея. Полицейски патрули обикалят селото, но полицаите минават транзит, видя екип на „4ВЛАСТ“.
Ромите берат череши за 0.32 лв на килограм. „Съгласни сме и на това, вие можете ли да ни дадете повече, ако не можете, махайте се, вие можете ли да нахраните семействата ни, ако не можете, махайте се.“- обяви разтревожена за троха хляб млада ромка, обкръжена от малки деца. „И на тази мизерия са съгласни да работят, и на тези стотинки, представяте ли си каква безизходица, защото някой трябва да печели по 4 лв. на килограм череши на пазара, а ръководството на кооперацията документира продажбата на 1 лв. за килограм. Кой е той? Ще го посочи ли прокуратурата, полицията, финансовите институции.
„ХЕЙ, САМОЗАБРАВИЛИ СЕ КАТ–И! ПОЛУЧАВАТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО! Ясно ни е, че се внасяте на някого за да сте в бранша! Крадете по-малко и създайте някакви условия за хората, чиито труд ограбвате, защото, ако не са те ще се наложи да бачкате! Много ли струва да построите две тоалетни и да докарате цистерна с вода за миене?! Затвор и линч заслужавате, не сте ли ГАДОВЕ МРЪСНИ И НЕНАСИТНИ?“- обяви Нелидия Тошева от София.
Странно е мълчанието на институциите. Втора седмица от откриването на черешобера на всички институции в страната са в пълен пас. Финансовият съветникът на КТ „Подкрепа“ в София Ваня Григорова направи дръзко изявление за погазване на човешкото достойнство и трудовото законодателство, това са сцени от романа „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнберк, отсече бойката дама.
Областният управител Виктор Янев обяви миналия вторник, че ще назначи проверка. От Инспекцията по труда съобщиха, че няма свободни инспектори заради пандемията в ромския квартал „Изток“, а от Регионалната здравна инспекция не реагираха изобщо на сигнала, от полицията също.
Депутатът от БСП Иван Ибришимов пък се записа на уроци по тенис на корт, които му дава новата лидерка на младежката организация на БСП. Двамата се показаха във Фейсбук в нова пиар акция.
Аналогична е картината в плантацията на вещо лице от Кюстендилският окръжен съд:
23„Бухенвалд“ – ужасът на войната, който не трябва да се забравя, е и не може да се забрави, защото тъмните сили продължават да властват и доказателство в тази са кадрите от село Шатрово, категоричен е Владимир Залкалне. Ето какво припомни той от близкото минало в аналогия на случващото се днес:
„Концлагерът „Бухенвалд“ – само името навява ужас. Историята е една, миналото е непоправимо. Но днес, когато човек прекрачи входа, когато застане зад металната врата, застива. Няма конкретен повод, за да се напише този материал – просто пресен спомен. Днес поляната е празна, бараките ги няма (те са били общо 52). Всъщност, има само една запазена в края, която е строена последна и била като „резервна“. Трудно е да си представи човек животът какъв е бил, но има какво да се види. И когато се види, в главата нахлуват мисли. Много мисли, които пораждат въпроси – защо, как е възможно…
Ето какво може да се види днес в концлагера „Бухенвалд“ – ужасът на войната, останал в историята.
16 юли 1937 година. Близо до град Ваймар в германската провинция Тюрингия е открит концентрационният лагер „Бухенвалд“. В него са намерили смъртта си повече от 55 хиляди противници на нацисткия режим.
„Бухенвалд“, чието име идва от букова гора, бил построен на върха на планина Етерсберг. Първоначално лагерът на смъртта носел името на планината. Впоследствие нацистите променили името му, тъй като местните жители смятали, че името Етерсберг е на Гьоте, който написал тук „Нощна песен на странника“.
На главния вход на лагера, на малка врата от ковано желязо, стоял надпис „Работата те прави свободен“, а друг гласял „Всекиму своето“. Лагеристите били изпращани да работят във военните заводи във Ваймар и Фриц-Заукел. Голяма част от тях са подлагани и на медицински опити в полза на берлинския институт „Роберт Кох“ и на фирмата „Беринг“ от Марбург. През периода 1937-1945 г. в лагера са депортирани близо 240 000 души, предимно евреи, като около 56 000 от тях са убити или са умрели поради нечовешките условия на труд и болести.
Тъй като в „Бухенвалд“ не е имало газови камери, лагеристите са убивани чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. В „Бухенвалд“ е имало 52 бараки, но затворените били толкова много на брой, че дори и през зимата били настанявани в палатки, а от студа почти никой не оцелявал. На 11 април 1945 г. концлагеристите, които научили, че американската армия настъпва, се вдигнали на бунт и успели да обезвредят охраната. Когато американците освободили концлагера, в него имало близо 21 000 души, от които 904 деца. Тази дата се отбелязва като Международен ден на пострадалите от фашизма и войната. Официално в регистрите на „Бухенвалд“ са вписани 34 375 смъртни случая. Смята се обаче, че загиналите в концлагера са общо между 56 000 и 65 000 души. През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът „Дора“ – в началото като подразделение на „Бухенвалд“, а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер. През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера хора. По данни от книгата „Път през Бухенвалд“, писана от бившия концлагерист Димитър Дичков Димитров, в лагерите „Дахау“ и „Бухенвалд“ са убити общо 169 българи. Много наши сънародници престояват и в най-малките концлагери „Мелк“ и „Ненар“, разположени на територията на Франция. В Моновиц пък е имало 11 български граждани. Около 9 или 10 жени са били зад телените ограждения в „Равенсбрюк“. Лагерите на смъртта съществуват до 1945 г. Това е набързо историята. Ето какво е запазено днес. Преди човек да стигне до самия концлагер, той вижда грандиозният мемориал, построен през 1958 година.
Паметникът пред монумента
Снимка: Дир.БГ
В парковия комплекс може да се видят множество правоъгълни фигури, залесени с цвета, пред които са изписани хиляди имена на загинали в концлагера, включително и на българи. Фигурите символизират общ гроб за жертвите.
Когато човек застане до монументалния паметник, той се чувства малък и нищожен, но и респектиран.
Това е гледката от монумента
Снимка: Дир.БГ
От площадката на паметника се разкрива внушителна гледка към близките полета. На километър след монумента вече се разкрива самият лагер на смъртта.
Снимка: Дир.БГ
Около огромен паркинг са изградени редица сгради, в които ученици могат да преспят, ако са доведени на екскурзия за няколко дни. Има зала за кино, в която се прожектират филми, има кафе и ресторант.
Подминавайки ги и наближавайки концлагера, човек попада сред страхотна природа. Огромни дървета се полюшват от вятъра, а листата им шумят. И неусетно човек стъпва на главната улица.
Главната улица
Снимка: Дир.БГ
Тя води към входа на концлагера. По нея са се придвижвали затворниците, след като са свалени от влака.
Улицата към входа на концлагера
Снимка: Дир.БГ
„Разходката“ по тази улица е не повече от 3-4 минути, след което се изправяш пред портата, желязната ограда, тежката сграда, виждаш бодливата тел по стълбовете.
Пресичайки прага днес, спираш. Пресичайки прага, животът става друг. Преди е нямало път назад. Днес има спомени. Лагерът е превърнат в музей, защото е част от историята на света, а входът е безплатен.
Първата спирка от обиколката в концлагера сблъсква посетителят с жестоката действителност на „Бухенвалд“. Става въпрос за крематориума. Той се намира вдясно на централния вход.
Снимка: Дир.БГ
Там са запазени залата за аутопсия, пещите за горене на мъртвите, асансьорът, с който да качвани телата до пещите. Може да се види и малкият тунел в сградата, откъдето са пускани труповете.
Така изглеждат пещите, в които са изгаряни телата
Снимка: Дир.БГ
Следващата сграда е още по-ужасяваща. Това е конюшната. През нея затворниците са минавали, за да бъдат „премерени“. В конюшната са намерили смъртта си хиляди, като най-интензивно се е използвала, когато в лагера е пламнала дезинтерия.
Мерилката
Снимка: Дир.БГ
Под строй болните са минавали през „конюшната“, но не са излизали. Мястото, на което е била обозначена мерилката, е всъщност място за разстрел от упор. Когато затворникът заставал с гръб, за да бъде премерен на ръст, зад него, в друга малка стаичка, седял екзекуторът.
Това е стаичката на екзекутора, който е прострелвал затворниците
Снимка: Дир.БГ
В средата на разграфената метрична скала се е отварял процеп, през който екзекуторът е прострелвал затворника в главата.
А двете сгради – крематориумът и конюшната, са много близо.
И тук, гледайки процепа в стената, човек започва да си задава много въпроси…
Отговори почти липсват, но животът придобива друг смисъл.
Музеят
































































































































Аман от загрижени за циганите. Никой не ги е отвел там насила. Нито са вързани, могат да си отидат повсяко време. Какво общо им тука концлагера?