Скъпи коли, имоти, бижута, пари или пък… нищо, поне на хартия. Какво притежават политиците не само в България, но и в Европа? А склонни ли са да го обявят пред избирателите си и имат ли избор?
Новини от България
Хората с власт са „специален случай“ – тяхното лично пространство няма общо с това на „обикновените хора“, затова дължат отчет пред обществото и държавата. Или поне такъв е консенсусът на демократичния свят, в който все още живеем, предаде Медиапул.
Затова политици, висши чиновници и други хора, заемащи ключови позиции в европейски страни подават имуществени декларации. Противно на мненията, че „в ЕС всичко става, както каже Брюксел“, тук няма универсален подход. Всяка държава има собствени правила за прозрачност за заемащите висши длъжности. Какви обаче са правилата и нюансите в отделните държави?
Българските правила
У нас депутатите, премиерът, министрите, президентът, кметовете, общинските съветници, висшите чиновници в администрацията, членовете на регулатори и на фирми с държавно участие, болничните директори, ректорите на университети както и съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да отчитат какво притежават. На теория всички тези хора трябва да оповестяват и средствата и имотите на партньорите си, но на практика нерядко се случва удобно да „пропуснат“ тази информация.
Голяма част от декларациите на задължените да ги подават са публични, но тези на висшите чиновници в държавната администрация не са. Най-голямата част от достъпните за обществото документи са в регистъра на Сметната палата, но има и такива на сайта на инспектората към Висшия съдебен съвет.
И все пак – общото правило за декларациите е, че се обявяват парите в брой и средствата по сметка над 5000 евро, както и имуществото (къщи, апартаменти, коли, земи, ниви), и задължения, но не и скъпи лични вещи като бижута, скулптури и картини.
Въпреки законовото изискване, не винаги задължените да подават публично декларации го правят. Например лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов прекара почти две години в отказ да подаде задължителните декларации за своето имущество и интереси, което предизвика политически и институционален скандал около него и действията на българските антикорупционни органи. След години на нарушения Трифонов декларира имущество на стойност над 20 милиона лева (10 млн. евро), включително над 1 милион лева в брой (500 000 евро).
Литва: Декларираш и бижута и произведения на изкуството
В Литва се забелязват няколко сериозни разлики от българските имотни декларации. Първата е, че там прагът, над който е задължително да се декларират суми в сметки и пари в брой не е5000 евро, а 1500 евро.
Втората е, че в България от политиците и висшите чиновници не се иска да обявяват произведения на изкуството, скъпоценни камъни, бижута и благородни метали, които притежават, докато от литовските се – ако всеки отделен предмет е на стойност над 1500 евро.
Новини от България
Освен това докато у нас за имотите и превозните средства се декларира само цената на придобиването им, то в Литва по правило също се посочва тази стойност, но ако тя се различава значително от действителната пазарна стойност, се декларира действителната пазарна стойност.
Австрия – декларации на тъмно, но и строги правила
В Австрия декларации за имущество подават министри, членове на правителствата на федералните провинции. В България документите на хората, заемащи тези длъжности са изцяло публични. В австрийския случай въпросните декларации не са публични, а са достъпни само за сметната палата на страната.
Има обаче и една особеност – ако политик и неговият партньор притежават общо повече от 25% от дадена компания, фирмата няма право да получава обществени поръчки в сферата, в която работи – нито директно, нито като подизпълнител.
Имотите във Франция – съмнения и строги санкции
Във Франция Висшият орган за прозрачност на обществения живот (Haute Autorité pour la transparence de la vie publique — HATVP) е създаден със законите за прозрачност от 2013 г. Именно пред него декларации подават политиците и висшите чиновници в страната. Кръгът на задължените да ги подават е подобен на този у нас. Във френския случай обаче в документите трябва да се посочи не само имуществото на партньора, но и професионалните му дейности, които са предпоставка за конфликт на интереси.
Вижте видеоканала ни:
