Днес постланата с персийски килим лимузина се снима във филми, тузари я наемат за разточителни разходки из софийските улици
Моделът „ГАЗ-13 Чайка“ се появява на бял свят през 1959 година, след като на съветските инженери от заводите на ГАЗ им идва идеята да направят копие на Packard Carribean (1956 г.). Макар и несполучливи, първите произведени коли веднага стават емблема за лукс и престиж в СССР. За периода от 1959 до 1981 г. от производствените линии на завода има общо 3179 екземпляра, от които 8 кабриолета и 20 медицински автомобила.
У нас „Чайка“ влиза в началото на 1973 г., когато тогавашното Управление за безопасност и охрана (УБО) поръчва за висшия партиен ешелон първите няколко лимузини. Регулярните доставки продължават до 1979 г., а през 1981 г. са доставени още 3 броя за нуждите на властта.
След промените през 1989 г. наследникът на УБО – Националната служба за охрана, предприема цялостна подмяна на автопарка си със западни автомобили, а „чайките“ са надлежно консервирани и „замразени“ в гаражите на службата.
През 1999 г. след решение на Министерския съвет НСО обявява мащабен търг, на който по-голямата част от колите са изкупени предимно от западни колекционери и родни прекупвачи. Няколко бройки все пак преминават в ръцете на частни ентусиасти от ретро клубовете в страната и продължават да събират погледите на зяпачите по различни мероприятия.
Службата запазва за представителни нужди два автомобила „Чайка“. За единия, произведен през 1980 г., се твърди, че в него е пътувал самият Тодор Живков. Именно това е колата, която Националната служба за охрана показа за iNews.
Още на пръв поглед интериорът на колата впечатлява с помпозност и лукс. Комфортът е навсякъде в салона. В задния отсек освен широката и удобна задна седалка, напомняща по-скоро на канапе, има две сгъваеми седалки, разположени обратно на движението и предназначени за обслужващия персонал като охрана, преводачи и т.н. Предната седалка също е цяла и на нея спокойно се събират водачът и двама пасажери.
Аудиоуредбата на „Чайка“ също е интересно решение. Тя представлява радиоапарат, намиращ се в средата на огромното арматурно табло, който може да се командва и отзад. Стъклата са с електрохидравлично задвижване, а качествената текстилна тапицерия е гарнирана с кожа.
Най-впечатляващи са габаритите на лимузината. Тя е дълга 5600 мм, а ширината и височината й са съответно 2000 и 1620 мм. Напълно оборудвана и заредена с гориво, „Чайка“ тежи 2100 кг. Широкото купе побира общо 7 души – един шофьор и шестима пасажери.
За задвижване на огромната кола е предвиден 8-цилиндров V-образен бензинов двигател с мощност 195 к.с. Предаването на въртящия момент се осъществява от тристепенна автоматична трансмисия. Машинната уредба на „Чайка“ позволява максимална скорост от 160 км/час при разход на гориво от 14 до 23 литра на 100 км.
За луксозното пътуване на VIP персоните конструкторите на „Чайка“ са предвидили специално окачване. То е независимо отпред с горен и долен носач на всяко колело, пружини и амортисьори. Отзад каросерията лежи на твърд мост и полуелиптични ресори.
Спирането на колата се осъществява от барабанни спирачки с хидравлично управление и сервоусилвател. Оригинално лимузината е снабдена с 15-цолови диагонални еднокамерни гуми, които имат стоманена противокуршумна ширмовка.
В наши дни двете „чайки“ на Националната служба за охрана се използват предимно за филмови участия и при специални случаи. Въпреки че колите се отдават под наем, службата разглежда всяко искане персонално заради уникалността и все по-трудната им поддръжка. Задължително условие при наем е, че колата се управлява само от оторизиран от НСО водач.
Чуждестранните дипломатически делегации, гостуващи у нас, онемяват, когато им бъдат показани двете соцбижута. В службата за охрана си спомнят не един и двама западни висши държавници, за които едно от най-вълнуващите преживявания при посещението на страната ни е било разходката с „Чайка“ по софийските улици.
