Името да не ми е Кольо Илиев, ако съм дал пари на екскмета Първан Дангов и БСП

Аз съм за ново депо и съм готов да помагам за изграждането му, иначе умираме всички прави, сметките за такса смет ще ни убият, Европа е безкомпромисна

Заварихме Кольо Илиев на работната площадка сред планини от отпадъци от пластмаса, стъкло, хартия и др. Аз съм за ново депо и съм готов да помагам за изграждането му . Бизнесменът подема разговора, обсипан със сажди:

-Тук съм цял ден. Като се прибра вкъщи, едно цигане е по-чисто от мен…

– Защо по света обикновено мафията, бизнесмени с бели якички, се занимава с боклуците, а тук ти като управител работиш наравно с работниците и си потънал в прах?

– Не ме интересува мафията. Иначе за мафиотите така говори обикновеният човек, но те са знаещи хора – много малко знаят, че от боклука всичко може да се върне отново в производството и това е най-евтината суровина, която да дадеш на съответните заводи. Ето, в момента какво правим: започваме да товарим стъкло за завода в София, тоя тир товарим за Чорлу в Турция, тоя за „Радомир метал”. От сутринта сме откарали и на „Кока-Кола” и на много други предприятия. Така че това е знание, не е мафия.

– Това са боклуци.

– Технологичният отпадък не е боклук. Нито една дреха не може да се ушие без този технологичен отпадък, нито едно лекарство може да се направи… нищо… Заповядай в цеха, където се балира, и ще видиш какво влиза от едната и какво излиза от другата страна. Така че този куп, който стои там 3-4 години, този куп струва много пари. Това е спестяване на много пари, повторното използване на отпадъците – много ток, вода, кварцов пясък, машини, съоръжения.

– Но ти си струпал купища боклуци почти на пътя… Миризмата е ужасна, но хората от Джерман не протестират срещу тебе, а срещу изграждането на модерно депо…

– Той не е на пътя, той е покрай пътя, на площадка на „Феникс-Дупница”, отдолу е асфалтирана площадка, бетонна стена сме избили. До 1989 г. технологичният отпадък се предаваше в заводите за преработка по по-различен начини. Сега изискванията са да е в полуфабрикатен вид. Мога да ти покажа линията за стъкла, тя е единствена в Югозападна България, но вместо в Дупница работи в Бобов дол, защото нямаме терен. В момента на тази площадка в предприятието работят около 140 човека… За мен е изключително важно, че сме създали поминък на 140 семейства. Защото има хора, които с една заплата издържат по 7 човека. Знаете ли какво ще стане, ако тези хора няма какво да ядат!? А аз съм човеколюбец – ако страдаш ти, страдам и аз. Гледам на всекиго да помагам…

– Теренът твой ли е?

– Моя е една част  – 14 дка 560 кв. м, т.е. заграденото. Останалото го ползвам от 1980 г. Трябваше да сме разширени, както е подстанцията, та чак до долу, но…. дойде с демокрацията – взеха подстанцията през 1984 г. Тогава от лесничейството казаха, ще ми дадат земята, но уви…

– Това на Горското ли е?

– Да, през 2003 г. арх. Асен Пилев бе кмет, отидох и му казвам – дай да плащаме някакъв наем. Започнах да плащам наем от около 300 лв. Тази земя се води земеделска. Целта е все пак общината да получава някакви приходи, за да се издържа, а доходите й са благодарение на фирмите. Общината не може да ражда пари.

– 300 лв. ли е наемът на тази земя сега на година?

– В момента не мога да кажа точно, трябва да проверя… Така си плащаме наема. То си бе на Поземлената комисия. Когато бъде прехвърлена на общината, ще отида и ще си я купя като честен гражданин. Тази земя се стопанисва от общината, има собственици, но те са много и не си я връщат. Това са земи, на които хората нямат документи за тях.

– Теренът не е ли отреден за изграждане на ДАП?

– Така е, но става въпрос за първия терен, е по-нагоре. Плащам там 700 лв. наем всеки месец.

– Какво е складирано там?

– Там е хартията, но халетата текат, не са подходящи.

– Какъв е точно предметът на дейност на „Феникс-Дупница”?

– Регистрирал съм 3 фирми – едната се занимава с технологичния отпадък, друга с опасния отпадък, а третата – с производство на машини и съоръжения за обработка на вторичните суровини. Навремето ни накараха да ги разделим така, за да може по-лесно да се контролират нещата.

– А контролират ли те от районната инспекция? Поне веднъж годишно проверяват ли те?

– Най-редовно.

– На годината веднъж.

– Контролират се най-малко веднъж на 3 месеца. Защото са възможни инциденти. Още през 1989 г. ХФК искаха да го затварят заради отпадъка му. Тогава отидохме при арх. Асен Пилев и предложихме да го складираме при нас. Не може за този технологичен отпадък един ден да не се намери технология. Алуминиевото фолио е лесно, но блистерът е с едни йони вътре, които не позволяват на влагата да влиза и засяга лекарствата. Тия йони струват много пари. Направихме запитване до „Байер” и са готови да дадат повече от милион лева,за да инсталират техника тук, машината ще я дадат безвъзмездно, със сгради, всичко. Това е начин да накараш даден инвеститор да дойде. А си искат суровината обратно. Защо? За да я продават у нас по-скъпо.

– Имаш ли разрешение да складираш боклука?

– Не е боклук, това струва милиони, след като се преработи.

– Не трябва ли от „Актавис” да си плаща на общината за този отпадък или на тебе?

– Не, ние си го докарваме и им плащам аз. Това е производствен отпадък и не бива да се хвърля на сметището. Това е опасен материал. Водородната бомба се е правила от това ПВЦ. Запали ли се, е страшно. Но тук няма опасност това да стане.

– Значи много са опасни за здравето тези отпадъци. Те са смъртоносни.

– За здравето не е опасно, в тях няма остатъци от лекарства. Материалът от тях се преработва и се влага в ПВЦ тръбите и стават по-устойчиви.

– Законна ли е леярната за цветни метали, която имаш?

– Законна е. В момента излезе новият Закон за управление на отпадъците. Но не знам защо не разрешават да се лее с кокс. Коксът е особено необходим при леене на малки детайли. Някой, който не разбира от металургия, го е писал този закон. Да леем на газ, но ние нямаме газ, а и с него ще е по-опасно. С кокса може да се контролира температурата на метала. С отливането на дребни детайли се възстановяват машините, друг начин няма. В момента сме готови да открием с решение на РИОСВ индукционна пещ. Чакаме акт 16 да се издаде от община Дупница. Трябва да работи 72 часа, но без акт 16 не можем да го пуснем. Трафопостът е направен, теренът е подготвен. Пещта е нова и има разрешение от РИОСВ, ще се лее всичко – стомана, чугун. Такива цехове имаше много – това са дребни производства – счупена машина, скара за печка, части – все елементарни работи, а те са скъпи. Защо да не отвориш още 5-6 работни места на две, на три смени. Хората трябва да работят, за да имат пари и да могат да си позволяват да влизат в магазина. Преди имахме пари, нямаше стоки, сега е обратното.

– Има ли някакъв конфликт с общината за закупуване на терена?

– Аз като добросъвестен гражданин на Дупница направих писмо до общината, че искаме да закупим земята, за да разширим предприятието от тук и от тук – 7-8 дка, за да направя предприятие за строителни отпадъци.

Преди 10 години исках да преработвам пластмаси с предложение за участие на общината с 25%, това ако го бяхме направили тогава, в момента всички училища в Дупница щяха да се топлят без пари и в още 8 предприятия в страната общината щеше да участва с 25%. Днес нямаше да могат да си похарчат парите. И всички области щяхме да обхванем с помощта на ЕС. Тук съм от 1976 г., всичките години съм тук. Много работи съм искал да направя, но не съм срещал разбиране.

– И сега ли не срещаш разбиране?

– С кмета Чимев нямаме проблеми.

– Ще купиш ли земята?

– Подал съм молба и съм платил за оценител. При разговора, който бе неофициален, те искаха 160 000 лв. И аз обясних, че са ми много. След това, за преотреждане на земята от земеделска в промишлена на всеки декар требва да се платят 5000 лв., а това са много пари. А сега да я оценят, колкото си струва, да се плати.

– Колко струва сега?

– Не знам, но една земеделска нива струва 200 лв. Хайде на 1000 лв. да платим, но 10 000 лв. е много.

– Но тук си превърнал района в кошмарна промишлена зона.

– Не, тези земи не са отредени за промишлена зона. Тук е землището на Джерман. Много са парите, които общината иска…

– Но какво казва МОСВ за всички тези купища отпадъци. Санкциониран ли си?

– Да, от РИОСВ.

– Плащаш си глобите без проблем и толкоз. Не са високи, не те притесняват…

– Имам до момента санкции за 10 000 лв. Но в целия свят имат подредени такива сметища – Франция, Германия, Гърция, но са много по-зле. Оня ден имах представител от Италия. Искат за „Фиат” пластмасата да им е мляна, да им подготвим. Пращаме и за Китай. Дали ще е за Китай, или за Италия – важното е да работим. Повече е важно да продадеш – да даваме по-голяма заплата, това е спокойствие и пари в джоба. Знаеш ли колко пъти съм хващал циганета? Хващам го и му давам 2 лв. Казва – няма какво да ядем…

– От кого приемаш отпадъци освен от „Актавис”?

– Обслужваме много фирми в региона и всичко това се преработва. Трябва да го видиш. Работим с много фирми от Германия и са направили цехове в България. Малко хора знаят, че черните торби, които се продават по-големите търговски вериги, се правят в България, носят се в Германия и обратно и се продават тук на 10-кратно по-високи цени. Защото сме глупави! А те си мислят, че са ни направили инвестиция… Защото не ни се позволява ние свободно да търгуваме. В момента България е един консуматор и бавно загиваме, защото производството прави парите, износът носи парите. Това е смисълът на живота. Преди време – при социализма, колите хвърчаха, направиха се къщи, вили, коли. Сега реално нищо не правим. Младите хора не можем да ги убедим, че трябва да работят тук и нашите специалисти бягат, защото парите са там. Но те ни смучат и нищо повече… А България има голям потенциал. Това, което трябва да се знае, че не трябва да се стремим заплатите да са много големи. Нека направим така, че те да идват да пазаруват тук. Да дойдат техните пенсионери да пазаруват, да почиват. И като се върне да каже – нищо не похарчихме. Не трябват високи заплати. Аз искам 500 лв., но да ми стигат. Като ми струва продукцията скъпо, кой ще ми я купи. Хората да работят така, че с думите да ти вадят душичката, а не да правиш велики работи. Вижте какво правят в Македония – паметници за 200 млн. лв., а оня застанал там и ми вика – дай една цигара.

– Ти ли си този, който е против, ти ли си в основата на протеста срещу депото, срещу общината, защото ще фалира твоят бизнес? Депото ти е конкурент, може би затова си в дъното на протеста.

– Това не е вярно, напротив, чакал съм този въпрос, искал съм да ме попитат. Ние не построим ли сега депото за битови отпадъци, всичките губим. Защо да съм против? Напротив – аз съм за ново депо и съм готов да помагам за изграждането му.

– Защо? Та твоят бизнес ще загине?

– Боже, моят бизнес няма нищо общо с депото. Не съм взел нито едно кило от сметището горе. Ако бях викнал еколозите тук, сега, щяха да се изсмеят.

– Срещу колко пари стопанисваш сметището?

– Получавам 1250 лв. на месец. Само пазачите са трима – по 400 лв. са 1200 лв.

– Каква ти е ползата?

– Аз съм подписал договор. Файдата е… даже е на загуба фирмата там.

– Защо се прецакваш?

– Даже не ме интересува. Не съм взел един кг от там. Горе циганета даже са се родили там. Депото си е депо, защото ще ни увеличат двойно таксата. Но не обясняват на хората правилно.

– А как да обясняват?

– Това аз не могат да кажа. Но ние трябва да имаме депо.

– Защо не го кажеш на Първан Дангов, той ти е приятел, лобира за теб….

– Той не е идвал тук да ме пита. Идва само когато дойде на власт новата управа. Заедно с Красимир Георгиев, когото за пръв път видях тогава. От 15 минути среща 13 минути Георгиев говори по GSМ-а.

– Какво сте говорили – да купиш терена на ниска цена?

– За земята си има експерти оценители. Ако мога, ще го купя, ако не мога, ще го купят други. Оттогава с Красимир Георгиев не сме говорили, нито съм го виждал.

– А сметището горе е много вредно, направо е смъртоносно, съгласен си?

– То е правено по-много стар образец, технология отпреди повече от 50 години. Падне ли малко дъжд, веднага се запалва. Този тип метан, който се самозапалва и почва да обгаря. Този газ, който ако е бял, не е отровен. Опасен е черният пушек. Сега ти гледаш тук купче, там купче. Защо? Ако има някакъв инцидент – трябва да са отделно. Гумите са там. Това циганите, които го правят – извън сметището палят заради тела – това е страшно нещо. Разработихме технология за гумите – 98%, петрол се получава. Тази машина сме я разработили и чакаме от РИОСВ да се направят демонстрациите и да преработваме гумите – използва се за десетки площадки. В Швейцария, Норвегия пешеходните пътеки са направени от това, стъпваш на меко. При мраз няма опасност – трайно е. Плочките бързо се напукват от студа и топлото. И всяка година поставяме плочки. Трябва да се мисли по-нов начин с нова технология.

А Кольо Илиев е „за” да се направи депо. Не искам да плащам 180 евро на ден, че не сме си направили депо. Трябва да се обясни с прости думи, а в момента те се карат. Плюс това има нови технологии за депониране. Примерно как се депонира във Виена, в Мюнхен в центъра е сметището. Как са го направили и по начина на сметосъбирането в града – как да се направи по европейски. Ние няма да измислим топлата вода… тези кофи, които се блъскат от младежите – това трябва да се спре, има си начин – всичко може да стане по прост начин. Но никой не е дошъл да ни пита, а най-добрите специалисти по опазване на околната среда в Югозападна България работят във „Феникс Дупница”. Но никой не дойде да ни попита.

– А те обвиняват… заради Първан Дангов, който е лобирал за твоето сметище, за земите…

– Кой ме е видял мен на бунта? Преди време едни софиянци искаха да правят някакво депо и на само един от въпросите не можаха да отговарят, а ми бяха познати и ги изгоних. Значи или отговаряш както трябва, или се махаш. А да ме обвинят за сметището! А пък моят бизнес щял да загине… Технологичните отпадъци на заводите са предостатъчни. Стъклото заминава за София, в България има пет завода за стъкло.

– Идват при мен обикновени хора и се оплакват, казват: Кольо Илиев се представя за много честен, много благороден, много уж помага, но той не ни кани на общо събрание на дружеството. 4 години не ни е плащал дивиденти. А вие купихте предприятието „Феникс Ресурс” чрез РМД, защо не давате дивиденти от печалбата на акционерите ?

– Дивиденти аз не раздавам. Акционерите имат дялове в дружеството. Всички, които имат дялове, работят при мен.

– Хората недоволстват, твърдят, че подписите им са фалшиви, че не са се подписали, че са присъствали на общото събрание, но подписите им са фалшифицирани…

– Всички, които имат дялове, работят при мен. Единствено Васил Ковачки, той е пенсионер, а и го хванах в кражба и го уволних, е вън от събранието. Неговият подпис не е слаган. Всички други работят тук и никой не е пипнат. Всички са на трудов договор и всеки си е получил заплатата на датата.

– Подписът не е негов.

– Има си начин да се провери, има „Държавен вестник”…

– Вярно ли е, че си спонсорирал Първан Дангов в изборните му кампании, че гравитираш към БСП, която е против европейско депо, за да те има тебе?

– С Първан Дангов се познаваме от Ротари клуба. Там членуваше, преди да стане кмет. Името да ни ме е Кольо Илиев, ако съм му давал пари. Никога, изобщо не спонсорирам политически партии.

– Казваш, че тук, в предприятието, цигани не влизат?

– Не, тук работят 60 души цигани. Не взимам от цигани желязо. Защо да взимам крадени неща и после да се забърквам с полицията.

– А защо си в Ротари?

– За да можем да помогнем с по нещо на хората – Ротари работи в полза на обществото.

 

Снимки:

1. Кольо Илиев

2. Работниците на Кольо Илиев са акционери във фирмата му, но не получават дивиденти от печалбата, защото са на заплата.

3. Блистерите на „Актавис“ носят милиони левове.

4. Илиев е построил красива административна сграда насред бунището.

5. Огромни тирове изнасят ценни суровини от сметището на Кольо Илиев за Турция и др. страни.

6. Огромни тирове натоварени със стъкло и хартия тръгват за Истанбул.

7. Кольо Илиев ръководи един от най-мощния бизнес в Югозапада с вторични суровини.

8. Художник е направил удоволствието да го нарисува с маслени бои.

9. По касетите личи, че Илиев обслужва и водещи столични предприятия като “ Минерална вода – Банкя „