Не с думи, а с погледи, въпроси, сръчни ръце и истинско любопитство.
По време на първата работилница „Сръчните ръце на баба“ деца се срещнаха с пазителите на традиционните знания и занаяти.
Видях деца, които слушаха. Питаха. Попиваха всяка дума на бабите и с желание опитваха сами онова, което поколения преди нас са съхранявали и предавали.
Сред старите станове, хурките, вретената, носиите и пъстрите тъкани миналото оживя.
Оживя в ръцете на децата. В разказите на бабите. В онзи невидим мост, който свързва поколенията.
Най-силно ме докосна интересът в очите на децата. Те не просто гледаха. Те слушаха, питаха, докосваха и искаха сами да опитат.
И тогава усетих, че точно такива срещи имат смисъл.
Защото има знания, които не могат да бъдат намерени в книгите. Те живеят в спомените, в ръцете и в историите на хората преди нас.
Днес си тръгнах от тази среща с истинско удовлетворение. Защото видях с очите си, че когато дадем възможност на децата да се докоснат до корените си, те слушат, питат, интересуват се и искат да опитат сами.
И тогава разбираш, че мостът между поколенията не е само красива идея. Той може да бъде изграден.
От ръка на ръка.
От сърце на сърце.
От поколение на поколение.
Защото корените ни имат бъдеще само когато ги предаваме нататък.
А днес в Белица видях, че има на кого да ги предадем.
Mост между поколенията в Белица
Mост между поколенията в Белица
Вижте видеоканала ни:
