Инж. Джоргов, 2026 г. е поредната година, в която общините работят без приети бюджети. Пред какви предизвикателства Ви изправя това и как се отразява на строителния сезон?

Липсата на държавен, а съответно и на общински бюджет сериозно затруднява работата ни. През последните няколко години неведнъж сме били поставяни в подобна ситуация и за съжаление вече натрупахме опит да функционираме в условията на ограниченията, които налага удължителният бюджет. Преди няколко месеца бяха изпратени указания до местните власти разходите да не надвишават 90% от извършените през съответния месец на предходната година. След като се запознахме с проекта на държавния бюджет за 2026 г., вече започнахме подготовката на финансовата рамка на общината. В същото време строителният сезон е в разгара си, изпълняваме редица преходни обекти от 2025 г. и се сблъскваме с известно забавяне на плащанията, което допълнително ни затруднява.

Какви са плановете на администрацията по отношение на проектите, които ще се реализират с финансиране от бюджета на Самоков?

През първите три месеца на 2026 г. – след приемането на първия удължителен закон за държавния бюджет, местните власти нямаха право да планират приходите и разходите си, нито да изготвят списъци с капиталовите обекти, които да изпълняват. С втория удължителен бюджет това ограничение отпадна и ние одобрихме списък с обекти, по които да работим. Например в Самоков изграждаме велоалея, която е собственият принос на общината към проект с европейско финансиране, и се наложи да изчакаме до април, за да можем да я включим в този списък. По същия начин стоят нещата с основния ремонт на една от главните улици в града – ул. „Отец Паисий“. Искам да обърна внимание, че поради географското положение на общината при нас строителният сезон започва месец по-късно и приключва един месец по-рано в сравнение с останалите общини. Подобно изчакване заради ограниченията, наложени от липсата на бюджет, ни създава сериозни проблеми. Имаме и списък с дейности, които трябва да изпълним в училищата и детските градини. Проектирането също е капиталов разход, който трябва да се предвиди, но без общински бюджет можем само да предполагаме с какви средства разполагаме.

Какви обекти реализирате по Инвестиционната програма за общински проекти (ИПОП) и на каква стойност са?

Община Самоков има сключени споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на стойност 30 млн. лв. Финансирането е за 5 проекта, сред които са ремонтът на ВиК мрежата в с. Широки дол и модернизацията на лекоатлетическата писта на стадион „Искър“ в гр. Самоков. И двата проекта са напълно завършени. Друг обект е ремонтът на пътя с. Ковачевци – с. Ярлово, който също е приключен на 100% и предстои финално плащане към изпълнителите. Реализацията на проекта за обновяване на пътя с. Горни Окол – с. Долни Окол е достигнала над 70%. Петият обект е изграждане на физкултурен салон в Обединено училище „Неофит Рилски“ в гр. Самоков, където изпълнението също е около 70%. Това е изключително важен проект, защото такова съоръжение липсва. На практика строим малка спортна зала, ще има места за публика и съблекални. От началото на 2026 г. не сме получавали средства по Инвестиционната програма и не сме правили разплащания, а такива имаме по четири от петте обекта.

На Националната среща на местната и централната изпълнителна власт, организирана от НСОРБ, беше поставен въпросът за осигуряване на необходимите средства за Инвестиционната програма за общинските проекти. Какви са възможностите на Самоков да реализира проектите за своя сметка, ако не бъде осигурено достатъчно финансиране?

Стартиралите обекти по ИПОП трябва да бъдат завършени и точно това бе коментирано на Националната среща на местната и централната изпълнителна власт. Общините сме стартирали проектите по Инвестиционната програма, защото сме знаели, че имаме осигурено финансиране за тях. В случай че останат за сметка на общинските бюджети, ще трябва да се разплащат години наред само те. Разходите, които ние правим на годишна база, са в пъти по-малко от това, което се предвиждаше в ИПОП. Ако не бяхме сключили споразумения с МРРБ, нямаше да започнем работа по тези проекти – не поради липсата на необходимост от тях, а поради недостига на средства. Затова се надявам да се намери вариант да се разплатят изпълнените и стартиралите проекти.

В рамките на юни трябваше да приключат проектите с финансиране от НПВУ. На какъв етап са изпълняваните от община Самоков?

По първия етап на програмата за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради с финансиране от Плана бяха одобрени 15 блока. На някои от обектите дейностите вече са приключили и са въведени в експлоатация, но други са в процес на финализиране. Хубаво е, че срокът за реализация на проектите по НПВУ е удължен до края на юли. Сигурен съм, че ще успеем да приключим абсолютно всички дейности.

Със средства от НПВУ ремонтираме две сгради, в които ще се помещават Домове за стари хора. По едната предстои да приключат дейностите – тя е в с. Ковачевци и е бивше училище с отпаднала необходимост.

Отново с финансиране от НПВУ приключихме обновяването на общежитието към Спортно училище „Никола Велчев“ в гр. Самоков.

Споменахте, че не сте получавали плащания по Инвестиционната програма за общински проекти от началото на 2026 г. Това е проблем, за който алармират не само местните власти, но и строителният бранш, като двете страни посочват, че има забавени плащания от страна на държавата и за проектите с финансиране по НПВУ.

Забавените плащания по ИПОП възлизат на няколко милиона евро. Надяваме се, че скоро ще ни бъдат разплатени. По отношение на финансирането на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост нямаме проблеми. Работим много добре с екипите на МРРБ, МТСП и МОН, отговарящи за съответните процедури на НПВУ, по които изпълняваме проекти. Комуникацията ни е на добро ниво и средствата постъпват регулярно.

Община Самоков е целогодишна туристическа дестинация. Предвиждаше се реализация на проект „Златният триъгълник“ в кк „Боровец“ в зоната, която е между хотелите и пистите. Целта бе курортът да придобие по-алпийски вид. На какъв етап е изпълнението му?

Сроковете за изпълнението на „Златният триъгълник“ са изтекли преди 3 години. Екипът на общината придоби това, което е изпроектирано по него. Подписахме споразумения с проектантите, че те няма да имат претенции за авторските права. Най-вероятно идеята ще се изпълнява на инженеринг, но има сериозен проблем, който трябва да намери решение. Става въпрос за липсата на достатъчно мощности в електропреносната мрежа на кк „Боровец“ заради увеличаващата се нужда от производство на изкуствен сняг. Необходимо е да се направи ново трасе, по което да се осигурят допълнителни мощности. Това е голяма инвестиция. Водим разговори с местния концесионер на лифтовете и с „Електрохолд България“ от къде да мине новото трасе и кой ще инвестира в него. След като решим въпроса с увеличаване на мощностите, ще можем да процедираме проекта. Може би ще трябва да потърсим помощ от държавата, тъй като кк „Боровец“ е курорт от национално значение.

Достъпът до курорта също не е на необходимото ниво, въпреки че общината е в близост до София. В тази посока какво може да се направи?

В последните години се изпълниха доста ремонти на пътя София – Самоков. Въпреки това той не е в достатъчно добро състояние, тъй като по него преминават много тежкотоварни камиони, които го използват като обходен маршрут, за да избегнат движението по АМ „Струма“, по-високите тол такси и проверките на кантарите, разположени по магистралата и на Софийския околовръстен път (СОП). Ние многократно сме поставяли този въпрос пред Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и пред Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Необходима е нормативна промяна, за да ограничи минаването на ТИР-ове по този път. От друга страна трасето Самоков – Ихтиман, което осигурява връзката между АМ „Струма“ и АМ „Тракия“, е затворено за автомобили над 10 т от 7-8 години, защото по него има недовършени ремонти.

Моето мнение е, че достъпът до Самоков и кк „Боровец“ може да се подобри, ако тежкотоварният трафик се пренасочи по СОП и АМ „Струма“ и ако се обезопасят срутищата по пътната мрежа в района. Това е тема, която ще продължа да поставям пред АПИ и МТС, въпросните трасета не се ползват само от жителите на нашата община.

Друго решение е да се стартират активно дейностите за реализация на АМ „Рила“, която ще осъществява връзката между автомагистралите „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“. Новата магистрала ще минава през Самоков и ние проектираме индустриална зона в нейния обхват. С този аутобан ще се намали разстоянието до София и той ще е алтернатива за придвижване. АМ „Рила“ ще се явява като ново околовръстно шосе на София. Това е проект, който може да се реализира много по-бързо, отколкото да се стигне до изграждането на нов път между София и Самоков. АМ „Рила“ ще реши някои от проблемите на нашата община. Доколкото знам, вече има избран изпълнител за извършването на инженерно-геоложките проучвания.

Село Говедарци е друг важен курорт. Какви са плановете за развитието му?

Община Самоков е сред най-големите на територията на страната заради планините, които попадат в обхвата й. Не само курортът Говедарци, но и Мальовица се развива изключително добре в последно време. Проблем е състоянието на пътя Самоков – Говедарци. През годините АПИ имаше проекти за рехабилитацията му, но те не бяха реализирани в обема, който ни се искаше. Това е важно трасе и постоянно получаваме сигнали от хората, които се движат по него. Ние като местна власт няма какво да направим, защото пътят Самоков – Говедарци е републикански. Благодарение на провеждането на Джиро д’Италия бяха реализирани определени ремонтни дейности. Беше обновено трасето от кк „Боровец“ към две от най-големите села в общината – Радуил и Марица. Там имаше свлачища, които в последните 15 години стесняваха пътя до едно платно, и постоянно въвеждахме временни организации на движението.

Как работите с КСБ и специално с Областното представителство в София?

Камарата на строителите в България е изключително важна браншова организация. Разчитам на КСБ, защото чрез нея строителният бранш може да осъществява ефективен самоконтрол върху своята дейност. Членството в Камарата е гаранция за професионализъм и надеждност на строителните фирми, а за нас като възложители то е важен показател при избора на изпълнители.

За мен е изключително важна и обратната връзка със строителите. Ние комуникираме с всяка една компания, с която работим. Основен проблем за нас, възложителите, е ценообразуването, често допускаме грешки. Трябва да си партнираме със строителния бранш, за да бъдат обществените поръчки, които обявяваме, максимално добре подготвени, а изпълнителите да не бъдат поставяни в неизгодно положение.

Полезна ли Ви е съвместната рубрика на в. „Строител“ и НСОРБ „Общини: кметовете говорят“?