Националната следствена служба без директор и с 30 отказа, никой не иска да става шеф

Националната следствена служба без директор и с 30 отказа, никой не иска да става шеф

Националната следствена служба се оказа в ситуация на липса на ръководство, след като оставката на Борислав Сарафов като директор на Националната следствена служба (НСлС) и заместник главен прокурор доведе до сериозна кадрова криза на най-високо ниво в системата на следствието в България. Оказва се, че неговите двама заместници, както и редовите служители в НСлС, не желаят да поемат временно поста на ръководител.

Откази от заместниците и търсене на временен директор

И двамата действащи заместник-директори на Националната следствена служба – Илиян Танчев и Ивелина Христова – са отказали да поемат временно управлението на институцията. Предложението им е било отправено от членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Тази неочаквана липса на желаещи да заемат директорския пост е изненадала неприятно кадровиците от ВСС, които на извънредно заседание в сряда са решили да изискат информация от всички следователи в НСлС дали биха приели да изпълняват временно длъжността.

Поставено е и условие кандидатите да не са в непосредствена близост до пенсиониране – конкретно да им остават поне шест месеца до пенсия.

„Нито един от следователите няма да се навие да заеме мястото на Борислав Сарафов, така че националното следствие ще остане без ръководител поне още два-три месеца“, пророкува член на прокурорската колегия на ВСС.

По негови думи, изпълняващият временно длъжността главен прокурор Ваня Стефанова в последните две седмици неуспешно е търсила заместник на Сарафов, като е получила над 30 отказа от редови следователи.

Причини за кризата и натрупано напрежение

Кризата в ръководството на националното следствие настъпва след оставката на Борислав Сарафов на 27 май. Магистратът, който дълго време изпълняваше ролята на и.ф. главен прокурор след отстраняването на Иван Гешев през лятото на 2023 г., е подал оставката си в деловодството на ВСС, като тя е била приета единодушно.

Малко преди това – на 22 април – Сарафов е подал оставка като временен главен прокурор и се е върнал на предишната си позиция – директор на НСлС и заместник главен прокурор.

Към настоящия момент Сарафов е редови следовател и прокурор, но въпреки това не се очаква той да бъде кандидат за временен ръководител на следствието.

Очаквания за блокаж и институционална несигурност

Следващото заседание на прокурорската колегия на ВСС е насрочено за 17 юни, но прогнозите са, че и тогава може да не бъде избран временен директор на НСлС.

„Всички в съдебната система очакват да бъдат гласувани промени в Закона за съдебната власт и дотогава едва ли ще се намери смелчага, който да поеме временно директорския стол в националното следствие.“

Според представители на съдебната система, ситуацията се усложнява и от предстоящата подмяна на състава на ВСС, което допълнително демотивира следователите да приемат назначение от настоящия състав на прокурорската колегия.

„Предстои подмяна на членовете на Висшия съдебен съвет и поради това обстоятелство нито един следовател не желае да бъде назначен от настоящите членове на прокурорската колегия на ВСС“, коментира представител на съдебната система.

Очакванията са, че титулярният директор на Националната следствена служба ще бъде избран най-рано през есента. Мандатът на директора на НСлС е пет години, което допълнително прави поста стратегически важен и чувствителен в настоящата ситуация.

4ВЛАСТ

Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.