На 31 юли 2025 година Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) приключва своята планова проверка на ЮЗДП и изготвя Доклад №4-5-20-[2] — документ, който днес се чете не като рутинна бюрократична справка, а като присъда над цяло едно управление. Проверката е назначена със Заповед №ФК-10-786 от 14 юли 2025 година от Директора на АДФИ и обхваща периода от 31 декември 2021 година до 30 юни 2025 година. Заключението е изпратено на ръководството на ЮЗДП на 1 август 2025 година чрез Системата за електронен обмен на съобщения.

Да започнем оттам, където всеки счетоводител поглежда първо: финансовият резултат. За първите шест месеца на 2025 година — именно периода, в който предприятието се ръководи от инж. Валентин Чамбов — ЮЗДП отчита загуба в размер на 3 417 935 лева. Това не е прогноза, не е счетоводна условност, не е временно затруднение. Това е реален, осчетоводен и потвърден от АДФИ отрицателен финансов резултат. През предходните четири години предприятието винаги е приключвало на печалба — макар и минимална: 213 хиляди лева през 2021-ва, 1,08 милиона през 2022-ра, 335 хиляди през 2023-та, 107 хиляди през 2024-та. Малки печалби, но все пак печалби. През 2025-та обаче нещо се пречупва. Приходите за шестте месеца са едва 33,3 милиона лева, а разходите — 36,7 милиона. Разликата от 3,4 милиона не е счетоводна грешка. Тя е дупка в бюджета на държавно предприятие, което стопанисва близо 600 хиляди хектара горски територии в Югозападна България.

Но загубата е само върхът на айсберга. Истинският ужас се крие в показателите за ликвидност — тоест в способността на предприятието да плаща сметките си. Към 30 юни 2025 година коефициентът на обща ликвидност на ЮЗДП е 0,5821. За неспециалистите: това означава, че за всеки лев задължения, които предприятието трябва да плати в рамките на следващите 12 месеца, то разполага само с 58 стотинки. Нормата е минимум 1,00 — тоест поне лев срещу лев. Всичко под 1,00 означава, че предприятието обективно не може да обслужва задълженията си. А 0,58 е не просто под нормата — това е финансова катастрофа. Нетният оборотен капитал на ЮЗДП към същата дата е минус 15 031 000 лева. Това е разликата между всички текущи активи (20 938 000 лева) и всички краткосрочни пасиви (35 969 000 лева). Едно предприятие с отрицателен оборотен капитал от 15 милиона на практика функционира, защото някой продължава да му дава пари на кредит или да търпи неплащания.

И тук идва най-скандалният детайл, който самият доклад на АДФИ изписва недвусмислено: „Анализът на показателите за ликвидност показва, че дружеството не е в състояние да погасява задълженията си и да покрие реалните вземания.“ Това не е журналистически коментар. Това е официална констатация на държавния контролен орган.

Показателите за обръщаемост и събираемост на вземанията също се влошават драстично. Периодът на събиране на вземанията от клиенти през 2025 година нараства до 69 дни — спрямо 37 дни през 2021 година. Което означава, че парите от продажби влизат в предприятието почти два пъти по-бавно, отколкото преди четири години. В същото време периодът на плащане към доставчиците остава около 170-180 дни — тоест ЮЗДП бави плащанията си половин година, защото просто няма пари.

И докато предприятието потъва, разходите за персонал растат като че ли нищо не се случва. През първите шест месеца на 2025 година ЮЗДП е изплатило 22 382 900 лева за заплати, осигуровки и други възнаграждения на персонала. Това представлява близо 79 процента от нетните приходи от продажби за същия период, които възлизат на 28 281 327 лева. Казано направо: от всеки лев, който предприятието изкарва от продажба на дървесина и други дейности, 79 стотинки отиват за заплати. Едва 21 стотинки остават за всичко останало — горива, ремонти, материали, лихви по кредити, данъци, лизингови вноски.

По-фрапиращо от абсолютната сума е нейната динамика. През 2021 година разходите за персонал са били 33,4 милиона лева за цялата година при 2025 служители. През 2023 година достигат 51,1 милиона лева при намалял състав от 1836 души. Средната брутна годишна заплата на един служител скача от 26 435 лева през 2021 година на над 42 500 лева през 2024-та — ръст от 61 процента за три години. Няма нито един икономически показател на ЮЗДП, който да е нараснал с 61 процента за същия период. Приходите от продажби на дървесина например са нараснали с около 24 процента от 2021 до 2023-та, след което рязко се сриват с 18 процента през 2024-та и продължават да падат през 2025-та. Заплатите обаче остават високи.

Ключов момент: на 16 април 2025 година Министерството на земеделието и храните, което упражнява правата на държавата върху ЮЗДП, изпраща писмо с рег. №70-1818 до ръководството на предприятието. В него изрично се констатира „свиване на пазара на дървесина“ и се препоръчва „оптимизиране на разходите, като мярка за стабилизиране на финансовото състояние, включително съкращаване на числеността на служителите“. Това писмо е цитирано в доклада на АДФИ. То не е препоръка от външен консултант — то е указание от принципала. Към 30 юни 2025 година — два месеца и половина след получаването му — средносписъчният състав на ЮЗДП е 1452 души, а разходите за персонал продължават да текат със същите темпове. Нито един служител не е съкратен. Нито една заплата не е намалена.

 Бившият инж. Валентин Чамбов  следвало да обясни на обществото как точно смята да оправдае бездействието си след категоричното предписание на министерството от април 2025 година. Защото едно е да наследиш проблеми — съвсем друго е да получиш писмена инструкция от собствения си принципал и да не направиш нищо.

Следващият скандален факт, който докладът на АДФИ разкрива, е свързан с вземанията на предприятието. Към 30 юни 2025 година общата сума на вземанията възлиза на 4 267 591 лева. Това са пари, които ЮЗДП трябва да получи от клиенти, доставчици, контрагенти и физически лица. Част от тях са напълно нормални текущи вземания. Но в тях се крият и истински управленски абсурди — суми, които стоят несъбрани от десетилетия, и никой не прави нищо по въпроса. Вземането от ТРС Сервиз ЕСАРА в размер на 26 545 лева е от 2005 година — преди 20 години. Вземането от ПТС Ихтиман в размер на 32 496 лева е от 2010 година — преди 15 години. Вземането от Корпоративна търговска банка — фалиралата банка на Цветан Василев — е в размер на 412 633 лева и на практика е несъбираемо, но стои в баланса. Вземане от бивш служител на ПТС Стърмен за 118 312 лева — заведено е дело в съда, но към 30 юни 2025 година сумата не е възстановена. Има и присъдени, но неиздействани вземания в размер на 507 196 лева. Същевременно предприятието е изчислило и зачислило обезценка на вземанията си — тоест официално е признало, че част от тези пари вероятно никога няма да бъдат събрани — в размер на 175 416 лева.

Въпросът, който бившият директор трябва да си зададе — и да отговори пред обществото — е: защо при толкова много несъбрани вземания, при толкова стари дългове, при ликвидност под 0,6 и отрицателен оборотен капитал от 15 милиона, никой не е инициирал агресивно събиране на тези суми? Защо вземания от 2005 и 2010 година все още фигурират в баланса като „активи“, а всъщност са мъртви пари? И защо директорът, който е трябвало да управлява тези вземания, не е направил нищо?

Но има и още. Задълженията на ЮЗДП към 30 юни 2025 година са 35 969 450 лева. От тях 15 886 570 лева са задължения към финансови предприятия, като 15 036 570 лева са класифицирани като „други заеми“. Тук се включва и прословутият лизинг на 70 автомобила, сключен с „ОВВ Интерлийз“ ЕАД по Договор №ПО-03-20 от 23 март 2023 година. Според данните от доклада, 16 от тези автомобили са предоставени на друго държавно ведомство в изпълнение на Заповед №РД49-313 от 3 септември 2024 година на министъра, но лизинговите вноски продължават да се изплащат от бюджета на ЮЗДП. Предприятието плаща коли, които не ползва — и това се случва именно през периода, в който то трупа загуба от 3,4 милиона лева и не може да покрие краткосрочните си задължения.

Към същата дата предприятието обслужва и банков кредит от „Търговска банка“ АД, получен по Договор №ПО-01-73 от 8 юли 2021 година, с непогасен остатък от 850 000 лева. Само за първите шест месеца на 2025 година разходите за лихви по този и други кредити възлизат на 174 826 лева. Държавно предприятие, което само̀то е в предфалитно състояние, плаща лихви на банки, вместо да ги реинвестира в дейността си. Това е парадокс, който има пряка причина: лошо управление на паричните потоци.

Паричните средства на ЮЗДП са се стопили от 27 364 261 лева през 2022 година до 12 008 650 лева към 30 юни 2025 година. Това е спад от 56 процента за две години и половина. Предприятието не просто трупа загуби — то буквално изтича от пари. При тази скорост на изчерпване на паричния ресурс, ако нищо не се промени, до края на 2025 година ЮЗДП ще бъде в състояние на фактическа неплатежоспособност.

Всички тези цифри не са извадени от контекста. Те са черно на бяло в официалния доклад на АДФИ — документ, който е изпратен на ръководството на ЮЗДП на 1 август 2025 година и чиито констатации, според самия доклад, „остават непроменени“. Това означава, че ръководството на предприятието — и лично инж. Валентин Чамбов като директор — не е успяло да оспори нито една от тях, не е представило контрааргументи, не е доказало, че проверката е била неточна или пристрастна.

Заключението, което самата АДФИ формулира в края на доклада, е равносилно на финансова диагноза за терминално състояние: „При запазване на такава тенденция, финансовото състояние на дружеството може да се влоши значително и да породи висока задлъжнялост в следващия отчетен период.“ Бившият директор инж. Валентин Чамбов може да оспорва думите на наследника си колкото си иска. Може да дава интервюта и да твърди, че обвиненията в разхищения са неоснователни. Но срещу него стои не личното мнение на инж. Благой Милев, а официален документ на държавен контролен орган — Доклад №4-5-20-[2] на Агенцията за държавна финансова инспекция, подписан от двама държавни финансови инспектори на 31 юли 2025 година. Този доклад установява: загуба от 3,4 милиона лева за шест месеца; ликвидност 0,58 при норма минимум 1,0; отрицателен оборотен капитал от 15 милиона лева; 79 процента от приходите отиват за заплати; вземания от 20 години стоят несъбрани; паричният ресурс се е стопил наполовина за две години и половина; принципалът е препоръчал съкращения, които не са изпълнени.

Това не е политика. Това не е „черен пиар“. Това са цифри от държавен одит.

Топ Преса призовава Прокуратурата на Република България незабавно да се самосезира по данните от доклада на АДФИ и да провери дали в действията или бездействията на ръководството на ЮЗДП за периода 2023-2025 година не се съдържат признаци на престъплението „безстопанственост“ по смисъла на член 219 от Наказателния кодекс. Защото да управляваш държавно предприятие с половин милион хектара гори, да получаваш предупреждение от министерството, че пазарът се свива и трябва да съкратиш разходи — и въпреки това да не направиш нищо, докато предприятието потъва с 3,4 милиона лева загуба и ликвидност 0,58 — това не е просто лош мениджмънт. Това е безстопанственост в особено големи размери.

Обществото заслужава отговор. Не пред медиите — пред съда.

Материалът е базиран изключително на оригиналния Доклад за държавна финансова инспекция №4-5-20-[2] от 31.07.2025 г. на АДФИ, както и на публични изявления на ръководството на ЮЗДП.