Целта на законопроекта не е замяна на пазара с административно регулиране, а възстановяване на реалното му функциониране чрез прозрачност, справедливост, доказуемост и ефективен контрол.

Депутатите приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Явор Гечев и група народни представители от ПГ на „Прогресивна България“ (ПБ), предаде репортер на БГНЕС.

Вчера на извънредното заседание на ресорната комисия промените бяха подкрепени на първо четене. Председателят на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси Константин Проданов представи в пленарна зала доклада, а вносителят Явор Гечев представи законопроекта в неговата цялост.

Със законопроекта се осъществява цялостна реформа на подхода към нелоялните търговски практики, прозрачността по веригата на доставки и контрола върху пазарната сила, както и че се основава на европейската рамка и добрите практики на държави като Германия, Франция и Испания, както и на установените от комисията за защита на конкуренцията проблеми на българския пазар.

Целта на законопроекта не е замяна на пазара с административно регулиране, а възстановяване на реалното му функциониране чрез прозрачност, справедливост, доказуемост и ефективен контрол. Той не гарантира административно намаляване на цените, тъй като не въвежда ценови тавани. Чрез намаляване на нелоялни практики и изкривявания се очаква ценови ефект, който да се прояви чрез по-реална конкуренция и ограничаване на възможностите за необосновано задържане на добавена стойност в отделни звена от веригата.

В този смисъл, основните цели на законопроекта са ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селскостопански, хранителни продукти и суровини; повишаване на прозрачността при формирането на реалната придобивна цена и крайната стойност на сделките; предотвратяване на скрити, последващи и ретроактивни плащания, които не отразяват реална насрещна услуга; намаляване на възможностга за прехвърляне на търговския риск върху доставчиците; защита на търговската марка, фирмената идентичност, произхода и разпознаваемостта на доставчика; ограничаване на дискриминационното третиране между търговски партньори; създаване на механизъм за ранно установяване на пазарни деформации чрез електронен централен регистър; засилване на възможностите за секторен анализ и превантивен контрол; въвеждане на инструмент срещу прекомерно високи цени при господстващо или съвместно господстващо положение; постигане на по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата с очакван положителен ефект и за потребителите.

Със законопроекта се предвижда разширяване обхвата на нелоялните търговски практики с нови такива, които обхващат реално установени проблеми в търговските отношения, а именно: едностранно налагане на цени, плащания, условия и начини на продажба; начисляване на такси за предлагане на продукция; изискване на последващи, ретроактивни или условни бонуси и плащания; прехвърляне на търговския риск върху доставчика; формиране на реалната придобивна цена чрез скрити или непрозрачни плащания; дискриминация чрез различни отстъпки, бонуси, такси или надценки при съпоставими продукти; изваждане от асортимент, ограничаване на обеми, влошаване на позициониране или замяна със собствена марка; обезличаване на марката чрез налагане на амбалаж, разопаковане, насипна или наливна продажба; използване на чувствителна информация на доставчика за развиване или преимуществено предлагане на собствена марка.

Въведена е разпоредба, според която за нелоялни търговски практики се считат и действия или договорни конструкции, които имат за цел или резултат заобикаляне или избягване на забраните, когато водят до същия икономически ефект.

Въвежда се по-строга рамка за допустимост на определени практики. Те са допустими само когато са предварително и писмено договорени, когато са ясно определени предметът, срокът, обхватът, цената и начинът на изпълнение, когато услугата е реално предоставена и когато стойността е икономически обоснована и пропорционална. Този подход цели да прекрати практиката на формално фактуриране на услуги без реално съдържание или без доказуем икономически ефект за доставчика.

Със законопроекта се предвижда възможност комисията за защита на конкуренцията при обосновани съмнения или данни за нелоялна търговска практика, да задължи купувача да представи доказателства, че неговата практика не е нелоялна, тъй като информацията за реалните финансови потоци, вътрешни условия, бонуси, компенсации, търговски планове и критерии за позициониране обикновено се намира у купувача.

Създава се електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки, който има няколко функции – проследимост на движението на продукти и суровини; създаване на информационна база за секторни анализи; подпомагане на компетентните органи; ранно установяване на индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията, потребителски, данъчни, митнически, санитарни и фитосанитарни нарушения.

Регистърът не постановява нарушения и не налага санкции. Автоматизираните, алгоритмичните и изкуственоинтелектните средства служат за откриване на индикатори и съмнения, които да послужат за проверка от компетентните органи. По този начин се създава система за ранно предупреждение, без да се заменя човешката и институционалната преценка, но значително я автоматизира и улеснява. Регистърът няма за цел да създаде допълнителна административна тежест. Той следва да намали дублиращото подаване на информация към множество институции. С въвеждането на единна електронна точка за подаване институциите ще могат да получават необходимата информация автоматично по компетентност.

Със законопроекта се въвежда уредба на прекомерно високите продажни цени само когато са налице господстващо или съвместно господстващо положение. Това не е общ контрол върху цените, а инструмент срещу злоупотреба с пазарна сила. Цената се приема за прекомерно висока, когато значимо надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба. Оценката се извършва чрез икономически анализ и критерии като „разходи плюс“, сравнителен критерий, исторически критерий и критерий за икономическа стойност.

Предвидена е възможност Комисията за защита на конкуренцията да налага временни мерки до приключване на производството. Целта е да се предотврати продължаване на вредно поведение, когато съществува риск от сериозно или трудно поправимо увреждане на конкуренцията.

„Нашето мнение е, че този закон е полезен – той не е достатъчен за оправянето на всички цени, но е първа стъпка по осигуряване на равноправие по отношение на българските производители, по отношение на прозрачност на пазара и неговата структура, и мислим, че ще даде благоприятно въздействие по отношение на реалната и свободна пазарна икономика“, каза Гечев.

Депутатът от ПГ на „Продължаваме промяната“ (ПП) Богдан Богданов отбеляза, че обществото очаква реални решения и трябва наистина конструктивно да намерят правилния подход и решения, които да адресират проблемите сега, а не след година или две. Като положителен аспект на предложените промени в закона той посочи засиления мониторинг на цените и на веригата на доставки, но предупреди, че не трябва да се преминава границата на търговски взаимоотношения, търговска тайна, конкуренция между компаниите.

Онова, което притеснява ПП, както и бизнеса, е как тази детайлна информация, която ще се изисква от КЗК, и то при секторните анализи, ще бъде запазена като търговска тайна. „Дори в текстовете е посочено, че представителите на бизнеса нямат право да откажат да подадат такава информация, базирайки се на принципа на търговската тайна“, добави Богданов.

Законодателят правилно разширява обсега от нелоялни търговски практики, смята още той.

Проданов обърна внимание, че по отношение на търговската тайна изрично е записано, че информацията ще се събира по ред, установен с наредба на Министерски съвет и добави, че КЗК и в момента може да изисква всякаква информация, която счита за необходима, от субектите, които контролира.

„Днешният законопроект, който разглеждаме, върви ръка за ръка или в синергия с този, който ще гледаме утре, свързан с промени в Закона за защита на потребителите, така че те действат в синхрон. Някои от мерките са със средносрочно действие, други са с краткосрочно действие, т.е. ще влязат в сила веднага“, поясни той.

Владислав Панев от ПГ на „Демократична България“ (ДБ) подчерта, че е очевидно, че има проблем с цените, но въпросът е какви са адекватните мерки по повод овладяването на инфлацията. Според него тези мерки няма да имат ефект. „Въвеждането на понятия „справедлива цена“, „пределна цена“, „икономически обоснована цена“ води до рискове в бъдеще за произвол от страна на регулаторите, а именно този риск търговците ще го вкарат веднага в цените на своите стоки и това е голям проблем за гражданите“, заяви той и препоръча да се овладее бюджетният дефицит.

Гечев от ПБ му отговори, като подчерта, че в този закон се решава частично един проблем, а в следващи законопроекти ще обсъждат коопериране от модерен, западен тип вариант, който да даде по-голяма пазарна сила, както и за управление на риска, гаранционни фондове по отношение на български продукти на българските пазари, поземлена реформа и др. „Никога не сме имали претенции, че точно този законопроект ще реши всичките тези работи, но той е стъпка в осигуряването на хранителната сигурност и равноправието на пазара“, допълни той и отхвърли опасенията за репресии от страна на регулаторите.

Атидже Алиева-Вели от ПГ на „Движение за права и свободи“ (ДПС) изтъкна, че „българите казаха, че овладяването на цените трябва да е основна задача на законодателната и изпълнителната власт“. „Ще подкрепим първите стъпки на управляващите в тази посока. Борбата с високите цени, обаче, изисква редица краткосрочни и дългосрочни мерки за защита на потребителите, подкрепа за бизнеса, подкрепа за доходите и повече производство на български продукти“, каза тя и от името на ПГ на ДПС приветства разширяването на правомощията на КЗК по отношение на контрола. Алиева-Вели отчете като положителни и усилията за разширяване на списъка с нелоялните търговски практики.

Димо Дренчев от ПГ на „Възраждане“ похвали вносителите, които „са имали добри намерения“, но „този законопроект няма да окаже въздействие на цените, поне не и през тази година“.  В дългосрочен план депутатът смята, че това е добра стъпка напред, защото „макар и лобистки, той е лобистки в полза на българските производители и преработватели срещу изключителната пазарна сила, която няколко чуждестранни вериги придобиха“. „Не тръгвайте от първия внесен законопроект в 52-ото НС да назначавате още хора и да вдигате още държавните разходи. Според мен посоката трябва да бъде обратна“, каза още той.

Александър Иванов декларира от парламентарната трибуна, че ПГ на ГЕРБ-СДС подкрепя законопроекта, защото са необходими бързи мерки за справянето с повишаващите се цени.

След като бяха закрити разискванията народните представители пристъпиха към гласуване. Законопроектът бе приет със 148 гласа „за“, 22 „против“ и 22 „въздържали се“.

Промените бяха подкрепени от 130 депутати от ПБ и 18 от ДПС.

8 народни представители от ДБ се обявиха „против“, както и 14 от ПП. 11 от ДБ и 11 от „Възраждане“ гласуваха „въздържал се“.