Деси разтърси старта на „Прогресивна България“

Съпругата на президента с хладен ироничен залп към новата коалиция

Политическият проект около Румен Радев стартира под знака на въпросите. Но още преди да разгърне публичната си кампания, коалицията „Прогресивна България“ бе разтърсена отвътре – от неочакван източник.

Съпругата на държавния глава, Десислава Радева, публикува лаконичен, но политически наситен коментар в социалните мрежи, който мнозина определят като дистанциране от проекта.

„За протокола – ‘мене ме нема в целата схема’, както пеят Ъпсурт. Обръщайте се към съпредседателите или към ‘онзи, на когото името не бива да се споменава’ (това по Хари Потър). Успех!“

Иронията е прозрачна. Но подтекстът – далеч по-сериозен.

Кой е „онзи, чието име не бива да се споменава“????

В политическите среди все по-настойчиво се споменава името на Николай Копринков – фигура, за която се твърди, че има ключово влияние върху кадровата архитектура на „Прогресивна България“, включително подреждането на листите.

Ако това отговаря на истината, логичният въпрос е:

дали президентът е стратег на проекта – или негово лице?

Формалните съпредседатели са Гълъб Донев и Димитър Стоянов. Самият Радев отсъства от ръководната структура.

Политиката не търпи вакуум. Когато лидерът е извън формалната конструкция, обществото започва да търси реалния център на тежестта.

Оказа ли се Румен Радев кукла на конци?

Анализ на „Вестник Ямбол“

Коалицията „Прогресивна България“ бе регистрирана в ЦИК без шумна медийна кампания и без ясно очертан лидерски профил.

В състава ѝ влизат:

„Политическо движение Социалдемократи“, представлявана от Елена Нонева;

„Социалдемократическа партия“, представлявана от Тодор Барболов;

„Движение Нашия народ“, представлявана от Атанас Калчев.

Прави впечатление историческият контекст. „Политическо движение Социалдемократи“ бе мандатоносител на „Продължаваме промяната“ през 2021 г. и получи значителна част от държавната субсидия след изборите. В ЦИК и към днешна дата фигурира нейната банкова сметка за субсидията.

Документите не забравят.

Първи председател на тази партия е бил Николай Камов – представител на старата политическа номенклатура.

Тук логично възниква въпросът:

нов проект ли наблюдаваме – или пренареждане на стари мрежи под ново име?

Символите говорят

Проектът стартира с амбицията да се противопостави на модела „Борисов – Пеевски“.

Но първата публична поява на Радев бе в Стара Загора редом до кмета Живко Тодоров от ГЕРБ – считан за близък до Бойко Борисов.

В политиката символите тежат.

Когато декларираш разграждане на модел, но стартираш до негови представители, обществото има право да пита: това конфронтация ли е – или ново пренареждане?

Темата „БОТАШ“ и служебният период

В уравнението стои и ролята на Гълъб Донев. По време на неговото служебно управление бе подписан договорът с турската компания BOTAŞ – ангажимент, който според публични данни натовари държавата със сериозни финансови задължения.

Темата постепенно изчезна от острия политически дневен ред.

Случайност?

Или удобна тишина?

Подписите – и прозрачността

Остават въпроси и около събраните 5252 подписа за регистрация. Публична кампания не бе видима. В общественото пространство се появиха твърдения, че подписите са събирани върху бланки без ясно изписано име на коалицията.

Към момента официален отговор по тези твърдения няма.

Вълна или стерилна конструкция?

През 2020 г. вдигнатият юмрук на Радев мобилизира протестна енергия срещу статуквото. Днес част от същия електорат изглежда раздвоен.

Ще се роди ли реална обществена вълна?

Или „Прогресивна България“ ще остане политическа конструкция без масова енергия?

Постът на Десислава Радева добави нов пласт към съмненията. Когато дори най-близкото обкръжение на президента публично се дистанцира и иронизира проекта, политическият сигнал е силен.

Въпросът на деня

Ще бъде ли „Прогресивна България“ инструмент за реална промяна?

Или президентът се оказва лице на проект, чиито стратегически решения се вземат другаде?

Политиката рядко е черно-бяла. Но когато формалният лидер отсъства от структурата, когато старите субекти се пренареждат под ново име и когато символите сочат към неочаквани съюзи – обществото има право да търси отговори.