Спасителят в живота на човек и в политиката е само един: Излекуването на Еней от град Лида и възкресяването на Тавита пак в Лида!

(Деян. 9:32-43)

Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“

Апостолите на Иисус Христос прекарвали по-голямата част от живота си в Йерусалим (срв. Деян. 8:1). Предимно там извършвали своята благовестническа дейност. Но същевременно не оставяли без лично обгрижване и другите християнски общини. С тази цел, те от време на време предприемали пътешествия по градовете на Палестина, където имало основани Християнски църкви. За извършването на тази дейност особено благоприятствал мира, който настъпил за Църквата, три години след обръщането на Савел към вярата (Деян. 9:31). И точно в това спокойно време, ние виждаме ап. Петър да обхожда всички вярващи в Палестина (Деян. 9:32).

Веднъж, когато апостола посетил античния град Лида, Божия Дух извършил чрез него поредното чудо – „излекуването на един парализиран човек на име Еней“ (Деян. 9:34). Не може да се определи, дали излекувания Еней е бил част от християнската общност в този град. Но името Еней подсказва, че със сигурност този човек бил елинист. Това донякъде разкриват и думите изречени от ап. Петър, които не съдържали в себе си никаква подготовка, относно изисквана вяра в Иисус Христос: „ Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ (Деян. 9:34). Вярата тук се заражда вследствие от чудото! Това разкрива следващият стих, от който разбираме, че извършеното от апостола чудо впечатлило жителите в Лида, дори и в съседния град Сарон, и всички повярвали (Деян. 9:35).

В „онези дни“, т.е. през дните, когато ап. Петър бил още в град Лида (Деян. 9:37). В намиращият се на 10 км от там пристанищен град Йопия, се случило тъжно за местните християни събитие. Една християнка на име Тавита, известна със своята добродетелност и милосърдие, внезапно заболяла, вследствие на което починала. Натъжени от смъртта на такава добродетелна жена, местните християни изпратили двама човека в Лида, да повикат ап. Петър. Не е известно защо този зов за помощ е отправен, едва след смъртта на тази жена? Очевидно изпращачите имали някаква надежда, че Този, Който възкресил лежащия в гроба Лазар, може сега да извърши същото чудо чрез своя ученик ап. Петър.

Веднага щом ап. Петър разбрал за случилото се – посочва де е писателя – „той стана и отиде с тях“ Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях“ (Деян. 9:39).

Св. Ев. Лука ни посочва значението на името на тази християнка – Тавита. Това име било често срещано между елините и обикновено изразявало личностните характеристики на носещия го човек. Подобно на дива сърна, то изразявало грациозността и красотата на жената. Израза е често срещан в древния свят.

Търсейки молитвено уединение, ап. Петър веднага щом влезнал в къщата изгонил всички оплаквачи навън. Случая е аналогичен с възкресяването от Иисус Христос на Яировата дъщеря (Марк 5:35-42). По подобен начин ап. Петър помолил Бога да възкреси тази жена и обръщайки се към тялото рекъл: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна. Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива“ (Деян. 9:40-41).

Това чудо подобно на онова извършено от апостола в Лида, предизвикало голямо влияние върху местното население на града и голяма част от жителите му приели вярата в Иисус Христос (Деян. 9:42).

След тези събития, ап. Петър останал неопределено време в този град, в дома на някой си християнин на име Симон (Деян. 9:43).