Читателите ни пишат: Стари ръководни партийни кадри от Пиринско и полковник от Кюстендил изпратиха със сълзи Румен Радев!
Читателите ни пишат: Стари ръководни партийни кадри от Благоевград, Петрич, Сандански, Разлог, Банско, Белица, Гоце Делчев начело с Владимир Москов и Николай Шушков, полковник от Кюстендил, гравитиращи активисти на БСП към ДПС забравени и с потъмнели спомени, днес облякоха червените рокли и вратовръзки и се юрнаха да приветстват президента, изпращайки го със сълзи на очи в новото му политическо поприще. ще успее ли да ги пресее Румен Радев, ще бъде ли достатъчно прозорлив за да не го смъкнат на дъното като ПП-ДБ, които лично той изведе на власт, а после ги дамгоса „Шарлатаните“. Бог да му дава мъдрост, защото такива хора провалят силни планове.
Вчера политически номади бяха забелязани на площада пред президентството с надежда, че присъствието им ще очарова Радев, с надежда за личен ренесанс. И докато мнозина гледат този спектакъл с усмивка или с недоумение, една истина е ясна: в България винаги има място за политическо пренареждане, особено когато вълната носи нови амбиции, а старите лица искат втори шанс.
Днес с уклон към Радев се забелязват стари партийни фигури и внезапно възкръснали „революционери“ от времената, когато БСП все още имаше амбиции да управлява. Те гледат президента с обожание, сякаш е новият месия, а не човек, когото доскоро критикуваха, че има заслуги само за политическите им разочарования.
Усмивки, ръкопляскания, почтителни поклони всичко е в тон с техния нов проект: „Ние след Радев, ние с Радев, ние за Радев“. Покъртително лицемерие!
В същото време на местната сцена се наблюдава истински феномен. Младите активисти на партията се чудят дали да се смеят или да плачат. Старите кадри, които доскоро бяха забравени сега се появяват като сенки, готови да препишат историята и да поставят себе си в центъра на бъдещите успехи.
Иронията е пълна. Тези които години наред тънеха в забвение, такива, които разбиха със скандалите си собствената си партия БСП в област Благоевград, сега се надпреварват да се правят на верни съюзници, а всъщност мечтаят за властови позиции в неговите структури.
Във въздуха се усеща сложна амалгама от страх, надежда и амбиция. Страх да не останат извън новата политическа игра, надежда, че Радев ще ги „одобри“, и амбиция да се възродят като звезди на новата епоха. Защото в България политическото оцеляване винаги е въпрос на бързина, усет и готовност да се обърнеш към вятъра, дори ако вчера си го плюл.
Искрено се надяваме, Президентът Румен Радев и хората, ангажирирани с изграждане на структурите му в региона, да не се поддават на подобен тип ухажване, защото личната харизма и надеждата, която носи личността на Румен Радев, лесно може да бъде засенчена от сенките на минало, което никой не иска да си спомня.
А истината е ,че БСП в Пиринско отдавна изпадна от политическата карта на областта. Раздори, крамоли, интриги, доведоха столетницата до истински политически катарзис, с любезното съдействие именно на тези, които днес се мъчат да се докопат до Р. Радев.
Прогнозите са, че БСП няма да успее да се класира за парламента в предстоящите избори и плъховете започнаха да напускат кораба. Жалко е, че истинските радетели на червената идея, които с години наслагваха разочарование, след разочарование, останаха излъгани и измамени от своите и само със спомена за онези времена, когато червеното знаме се развяваше по площадите…
Петя Колева
Читателите ни пишат: Стари ръководни партийни кадри от Пиринско и полковник от Кюстендил изпратиха със сълзи Румен Радев!
































































































