Ивайло Константинов: 32 победи и 4 загуби! Шапки долу за шампиона Пулев! Християни, повечето дупничани за подигравателите: „Отче, прости им, понеже не знаят какво правят.“

Кубрат Пулев, пратен в несвяст след безпощадно ляво кроше – тази гледка обикаля социалните мрежи, а коментарите към нея са все оригинални. От обичайното иронизиране с „продължаваме напред“, през всякакви подигравателни епитети как са го трупясали, до нашумелите напоследък закачки покрай еврото. Кобрата си намерил 5 лева на пода; паднал, както левът ще падне на 1-ви януари; и предложение да се свика референдум за отмяна на нокаута му.

Вероятно Кубрат си е заслужил част от подигравателните коментари с противоречивите си публични позиции по чувствителни политически теми, както и с поведението си извън ринга. До голяма степен – с основание. Само че това, което българите не трябва да забравяме като народ, е това, че Кубрат Пулев е най-великият професионален боксьор в цялата ни история. Това са фактите, независимо дали се харесват от всички. България никога не е имала по-успешен боксьор в тежка категория, и честно казано – едва ли ще има отново.

Кубрат Пулев е единственият българин, който два пъти стига до мач за световна титла в тежка категория. И то срещу двама от най-великите боксьори на всички времена – Владимир Кличко и Антъни Джошуа. Да, загуби и двата мача, но си заслужи правото да се бие на възможно най-голямата и най-комерсиална сцена – тази за световната титла при най-тежките професионалисти. С други думи: в два случая цял свят гледаше най-големия боксов мач с участието на българин.

Кубрат влезе при професионалистите през 2009-та година. Оттогава изминаха 16 години, и Кобрата продължава да е част от световния елит, дори и на 44-годишна възраст. Колко елитни боксьори продължават да се състезават на такъв етап от кариерата си и да имат амбиции да спорят за шампионски пояси, било то и „регулярни“? Пулев може и да загуби от 12 години по-младия Гасиев, но не трябва да се забравя, че това е едва четвъртата му загуба за 16 години.

32 победи и 4 загуби: така изглежда статистиката на боксьор, който през годините не се притесняваше да се изправи срещу много класни бойци. Загуби от Кличко и Джошуа, загуби и от Гасиев и Дерек Чисора, макар и загубата от британеца да дойде след дискусионно съдийско решение в Лондон. Истината е, че през всички тези години в професионалния бокс Кубрат Пулев правеше реклама на България в мащаби, в които много малко български спортисти са успявали.

Пулев може да не се харесва с поведението си, с позициите, които заема, но това не трябва да отнема неговите заслуги за българския спорт. Защото фактите са такива – Кубрат Пулев е най-великият професионален боксьор на България и един от най-силните боксьори на планетата в последните години. И ако се присмиваме на Кубрат, нека това не бъде за спортните му резултати. Защото не се знае дали някога отново ще видим друг българин, който да се бие за титли, за които са се боксирали имена като Джошуа, Кличко, Усик, Тайсън, Али…

По повод водоопадите от подиграфки публикуваме и мнения на евангелски християнски общности от страната от Фейсбук:

„Кубрат да се държи за Бога! В Притчи 9:12 четем за една съдбовна историческа сцена, която поставя разделението между християнството и исляма: „Ако се присмееш, ти сам ще понасяш.“ Това означава, че ти сам ще си понесеш последиците от решението да се присмиваш на околните. Добър пример в това отношение е Исмаил /Баща на исляма/. В деня на отбиването на Исаак/ Родоначалник на християните/ техният баща Авраам дава угощение. Но Исмаил се отдава на присмех. Това му коства много. Последицата от присмехулното му отношение е това, че той е изгонен от дома на Авраам и се скита в пустинни места заедно с майка си Агар, на косъм се разминава със смъртта.“ – коментира Тодор Петров он Дупница.

„Много хора смятат нас, вярващите за наивни и им се присмиват. Кубрат, Цар Давид също става обект на обиди и присмех, но взема решение да уповава на Бога и да Му се довери за защита: „Но Ти, Господи, ще им се присмееш, ще се поругаеш над всички тези народи. О, Сило моя, на Тебе ще се надявам, защото Бог ми е крепост“ (Пс. 59:8-9).“ – Добавя Борис Владимиров.

„Исус е най-добрият пример за търпение, когато Му се подиграват безпричинно. Когато Го арестуват, всички около Него започват да Му се присмиват и да Го удрят, но Той така и не им отвръща. Когато Го разпъват, отново започват да се сипят подигравки – че други е избавял, а Себе Си не може. А Той отговаря с молитва: „Отче, прости им, понеже не знаят какво правят.“

Когато Той казва, че дъщерята на началника на синагогата е просто заспала, всички започват да Му се присмиват – защото тя беше мъртва. Но Той ги засрамва, като възкресява момичето.– добави Красимира Александрова.

„Когато Неемия съгражда стените на Йерусалим, като ти Кубрат издигаш славата на България, враговете около града многократно му се присмиват, че няма да издържи, и дори правят опити да съборят построеното. Бог обаче през цялото време е с него и с хората, които строят. И така, без да обръщат внимание на подигравките, те продължават старателно да работят и в крайна сметка завършват стената около града.“ – Станислава Ангелова.

„За мъчениците на вярата се казва, че „изпитваха присмех и бичувания“ (Евреи 11:36). Можем ли тогава ние да очакваме, че ще бъдем пощадени от това? Често пъти и нас ще ни вземат на подбив поради вярата ни, устоите ни, принципите ни – понеже ще ги смятат за остарели и отживели. Това не е толкова страшно. Библията ясно посочва, че който се присмива на Божия народ, в действителност се подиграва със самия Бог (вж. IV Цар. 19:21-24; Исая 37:22-24). Бог ще има грижата за Своите чада, когато са подложени на присмех.

По-страшното е друго. Ако се отдалечаваме от Бога, тогава сами се лишаваме от Неговото покровителство. В такива случаи с основание ще ставаме за подбив. Такъв вид присмех вече е страшен. Изпитва го например Самсон, когато попада в ръцете на филистимците. След като той решава да пренебрегне назорейството си, Бог се оттегля от него и Самсон става за присмех на езичниците. Този присмех е особено болезнен. Силният, волен и непобедим Самсон остава без Божията сила, попада окован с вериги в чужда тъмница и е принуден да служи в мелницата на филистимците. Как ли се е чувствал в този момент? Техните подигравки със сигурност са му причинявали вътрешни агонии, понеже Самсон вече се е лишил от покровителството на Бога. Ето от това трябва да се пазим! Да не допускаме в живота си нищо, което да бъде повод за основателен присмех!“ – пише Трайко Петров.

„Вижте Израел. Дано това не се случва и с България! Бог многократно предупреждава евреите да Му бъдат послушни и да не се отдалечават от Него, понеже в противен случай Той ще ги остави и ще станат за смях и подигравка: „Ще изпиеш дълбоката и широка чаша на сестра си. Ще бъдеш за присмех и поругание повече, отколкото можеш да понесеш“ (Езек. 23:32). „Ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги подгони и ще бягат като бягащи от меч; и ще падат, когато никой не ги гони“ (Левит 26:36). Въпреки тези предупреждения евреите редовно проявяват непослушание и в резултат Бог се оттегля от тях, оставяйки ги на подигравките и гнета на околните народи.

В Притчи 20:1 четем следното: „Виното е присмехулник и спиртното питие – крамолник. Който се увлича по тях, е неблагоразумен.“ Нека се пазим от този коварен присмивател, понеже тогава наистина ще станем за смях!

На пръв поглед присмиването е дребно нещо, но то е грях, от който би следвало да се пазим внимателно – както от всички други грехове.“ – добавя Спас Иванов.

Автор: Стефан Йорданов и екип на 4ВЛАСТ