Припомняме, че Българско държавно дружество дължи стотици милиони левове по договор за газ, които не може да плаща. Новината дойде от изказване на министъра на енергетиката Жечо Станков.

Но това е само върхът на айсберга в една по-дълга история. Тя е за споразумението с турската държавна газова компания „Боташ“, сключено през 2023 г. при служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.

Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ вече е платил стотици милиони по същия договор. И то без на практика да ползва услугата, за която плаща. А от девет месеца изобщо не може да си позволи да плаща, каза Станков в понеделник пред БНТ.

Дружеството не може да прекрати договора, освен ако не плати цялата сума – близо 4 млрд. лева.

„Той е направен да не може да се променя, да не може да се прекъсва, защото винаги виси дамоклевият меч на неустойките“, каза пред Свободна Европа бившият български посланик в Москва и специалист по енергийни въпроси Илиян Василев.

Няколко правителства казват, че се опитват да предоговорят условията, но досега това не е довело до резултат.

Споразумението отдавна е обект на критики от експерти и политици, които казват, че то е неизгодно за България. Стои и въпросът дали то може да отвори вратата за внос на руски газ в България и в Европа.

През 2023 г. беше създадена временна парламентарна комисия, която да провери договора. През април 2024 г. парламентът реши да предаде доклада ѝ на прокуратурата и на Държавната агенция „Национална сигурност (ДАНС). Но няма публична информация те да са предприели нещо оттогава.

А сега идва сметката.

Какъв е този договор

Споразумението между българската държавна компания „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ беше подписано на 3 януари 2023 г.

То предвижда България да плаща на Турция близо 500 хил. долара на ден такса за достъп до турските терминали за втечнен газ и за пренос по турската инфраструктура.

Таксата се дължи за резервиран капацитет за пренос. България трябва отделно да плаща за самия природен газ, който иска да достави.

Таксата се дължи независимо дали се пренася газ или не.

Договорът предвижда и промяна на таксата в зависимост от инфлацията. В понеделник пред БНТ Жечо Станков каза, че заради това от 2025 г. таксата се увеличава с 50 хил. лева на ден.

Споразумението е за срок от 13 години и е на обща стойност над 2 млрд. долара или близо 4 млрд. лева. При предсрочно прекратяване „Булгаргаз“ ще дължи цялата сума.

Документът предвижда също „Боташ“ да получи резервиран капацитет в българската газопреносна мрежа, която се управлява от „Булгартрансгаз“. Това на практика значи, че турското дружество може да продава газ на крайни клиенти в България.

Самото споразумение не е публично с аргумента, че представлява „търговска тайна“. Това е практика при сключване на подобни договори.

Документът обаче беше публикуван от групата Bg Elves („българските елфи“). Информация за съдържанието му има и в доклада на временната парламентарна комисия в 49-ото Народно събрание, която разгледа споразумението.

Кой го сключи

Споразумението беше договорено по времето на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Министър на енергетиката беше Росен Христов. При подписването на споразумението, те го представиха като „историческо“.

Радев каза тогава, че документът е резултат от договореностите, постигнати на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.

Самият документ беше подписан от тогавашната директорка на „Булгаргаз“ Деница Златева и директорът на „Боташ“ Бюрхан Йозджан.

В изтеклия документ обаче стои подписът на Христов. По-късно стана ясно, че отделно споразумение е подписал и Владимир Малинов – тогава директор на газопреносния оператор „Булгартрансгаз“, по-късно служебен министър на енергетиката, а сега отново директор на държавното дружество.

Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, пише в доклада на парламентарната комисия от 2024 г. Когато кабинетът на Донев одобрява договора, самият той не е предоставен на министрите, се посочва още в доклада.

Договорът беше критикуван като неизгоден от няколко партии в парламента – ПП-ДБ, БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН). Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов критикува договора преди дни в изказване в парламента, но в миналото го е защитавал.

Какъв е проблемът с договора

Договорът с „Боташ“ отдавна е обект на критики от експерти. Те изтъкват няколко основни проблема.

• Плаща се за услуга, която не се използва

България дължи близо 500 хил. долара на ден без значение дали използва капацитета за пренос, за който плаща, или не. Няма информация как е формирана тази цена.

Съгласно споразумението тази такса е за внос на 1,85 млрд. куб. м газ годишно. В същото време България може да разтоварва 14 танкера годишно, а това са едва 1,3 млрд. куб. м на година, пише в доклада на парламентарната комисия, която провери договора.

Тоест България не може да се възползва в пълен размер от капацитета, за който плаща.

Свободна Европа попита „Булгаргаз“ колко газ е внесла България през турските терминали, откакто е в сила договорът. Компанията отказа да отговори с аргумента, че това е търговска тайна.

До април 2024 г., когато парламентарната комисия публикува доклада си, България беше внесла един танкер и половина газ.

В края на март Жечо Станков каза в отговор на въпрос на депутат, че в началото на годината един танкер е бил пренасочен към турски терминал заради повредата на терминала в Александруполис, който България използва и в който има дялове.

Няма публична информация за други доставки на втечнен газ през турски терминали.

• „Булгаргаз“ задлъжнява

„Булгаргаз“ от девет месеца не е плащала таксите по договора, защото не може да си го позволи, и дължи 250 млн. лева на „Боташ“, каза министърът на енергетиката Жечо Станков.

За 2024 г. – първата година, за която дружеството дължи таксите в пълен размер – то е регистрирало загуба от 280 млн. лева, каза още Станков. Тя не идва само от договора с „Боташ“, но и той има роля.

Освен това договорът позволява на „Боташ“ да използва българската газопреносна мрежа, а това води до загуба на пазарен дял за „Булгаргаз“.

„Този договор на практика потапя „Булгаргаз“, каза енергийният експерт Илиян Василев.

• Може да се отвори врата за руски газ

Още при подписването на договора имаше съмнения, че той може да доведе до внос на руски газ в България и износ към други държави в Европа, но „маскиран“ като турски. Причината е, че според турското законодателство газът, който влиза в турската газопреносна мрежа става турски, без значение какъв е произходът му.

Турция е сред най-големите клиенти на руската „Газпром“, а подписването на споразумението дойде на фона на идеята Турция да се превърне в хъб за руски газ.

„Булгаргаз“ твърди, че не купува руски газ и че в търговете за доставка поставя изискване източникът на втечнения газ да е от държава без наложени санкции. Но санкциите на ЕС срещу Русия не включват руския газ, което, според доклада на парламентарната комисия, означава, че доставчиците на „Булгаргаз“ може да доставят и руски газ.

Колко е сметката

Според изчисленията на база условията на договора както са описани в доклада на парламентарната комисия, „Булгаргаз“ до момента трябва да е платил близо 270 милиона долара (над 480 млн. лева) на „Боташ“. Част от тези пари са платени, други „Булгаргаз“ дължи.

Всеки месец сметката се увеличава с около 30 млн. лева.

Може ли да се предоговори

Споразумението не съдържа клауза за предоговаряне. Ако „Булгаргаз“ го прекрати предсрочно, дължи цялата сума – над 2 млрд. долара.

Въпреки това парламентът възложи предоговаряне на споразумението. Няколко правителства казват, че работят за промяна на условията. Досега това не е довело до резултат. Изтекло писмо, цитирано от „Капитал“ през август 2024 г. показа, че „Боташ“ към този момент отхвърля исканията за преговори.

Жечо Станков каза, че правителството е направило нов опит да предоговори условията и че предстои да се срещне с турския енергиен министър за разговор по темата.