При напояването положението е трагично, чакаме с нетърпение изменение на Закона за водите, имаме уговорка за малко по-облекчен режим на регистрация, но като цяло процедурата си остава почти същата и производителите нямат достъп до вода – и до локални сондажи, и до напоителни системи. До 28 октомври е срокът за узаконяване на съществуващите кладенци.

Това сподели за Агри.БГ Димитричка Търпанова от Добруджанския съюз на овощарите. Ситуацията сериозно притеснява производителите на плодове.

„Хубаво е, че за първи път държавата планира да направи подпомагане на пропадналите площи на базата на доход на производителите. Това наистина е много добро решение, а не както сега на калпак и да се чудят откъде да намерят парите. На практика подпомагането ще зависи от приходите на стопанствата пет години назад. Това, от една страна, ще ограничи финансово тези, които не произвеждат реално. От друга страна, има заложено, че ако царевицата или зеленчуците не са върху поливни площи – стопанинът няма да подлежи на подпомагане с този финансов ресурс. Как производителите да имат напояване, като нямат достъп до вода“, недоумява опитната стопанка.

В момента за регистрацията на съществуващ сондаж са необходими минимум 6-7 месеца, тъй като става дума за две процедури – едната е за узаконяване на точката и след това идва ред на процедура по замерване и подаване на искане за водочерпене.

„Нужно е съгласуване с РИОСВ и общините, премята се документация между Министерството на околната среда, басейнови дирекции, РИОСВ и общините. И макар РИОСВ и басейновите дирекции да са към МОСВ, върви една кореспонденция – 14 дни чакаш за едно, 14 дни чакаш за друго, уведомяват се общините и пак чакаш. Оттам процедурата е много бавна, а освен това е скъпа. Като цяло не сме оптимисти. С новите изменения на Закона за водите се разрешава облекчена процедура за напояване от река Дунав“, сподели още Търпанова.

Парадоксът обаче е, че няма помпени станции и съответно земеделците нямат достъп до водата, край която газят. Градините на Търпанова са на 4-5 км от реката и тя няма никакъв шанс да ползва водата ѝ.

Все пак тя смята, че регионът на Крайдунавска Добруджа е облагодетелстван, защото на около 100 – 120 метра дълбочина може да се намери вода чрез сондаж. Проблемът е особено голям в Добричко и в Търговищко, където са едни от големите малинопроизводители. При тях водата е на 400 – 500 метра под земята. „Немислимо е да се прави инвестиция в сондаж на 500 метра дълбочина, да го захраниш с ток и да поливаш“, каза Търпанова.

Тя припомни голямата болка на хората от региона, че помпената станция на Малък Преславец, която трябваше да захранва цяла Добруджа с вода, е унищожена. В същото време съседите от другата страна на река Дунав работят активно за развитие на напояването си, докато ние стоим.

Тази година, въпреки че няма реколта, в градините на Търпанова са направени една машинна обработка и една ръчна резитба и растежът продължава да се ограничава ръчно, за да гарантира реколта за следващата година. „Пръсканията вървят, косенето и окопаването – също. Поливането също продължава, защото при тази суша, ако не поливаме – догодина няма да чакаме добра реколта. Особено през август напояването е задължително, за да може да се диференцира пъпката“, споделя тя.

От думите ѝ става ясно, че полива само през деня, за да ползва предимно соларна енергия, тъй като не може да си позволи скъпата енергия от доставчик.