Ивайло Константинов: Кога ще се намерят средства за ПС за питейни води в Самораново, за ремонт на ПС за отпадни води и 2-те заплати на работниците на ВиК в Дупница?
„Изграждането на водопровода в Самораново е голяма придобивка, но трябва да се помисли и за качеството на водата. Всичко това трябваше да се случи до сега, но по добре късно, отколкото никога. Асен Василев взе 1,2 милиарда лева от водния сектор и ги даде за пенсии, това доведе до безводие, не че пенсионерите не заслужават по- големи пенсии, но това не беше начина. Още през далечната 2013 година, когато бях председател на общинския съвет поисках община Дупница да получи безвъзмездно от държавата недостроената пречиствателна станция за питейни води в село Самораново. Крайно време е да се изготви проек и да се намерят средства за пускането ѝ в експлоатация. Водопроводът, който в момента стартира, ще даде възможност и за обособяване на вилни зони, вече има инвеститорски интерес. Имотът, на който е разположен обекта, е с площ почти 40 декара.“
Това коментира лидерът на ГЕРБ в Дупница Ивайло Константинов за 4ВЛАСТ по повод първа копка на Проектът „Реконструкция на съществуващата водопроводна мрежа на с. Самораново, община Дупница“, на стойност 8.5 млн. лв.. Той се финансира по Инвестиционна програма за общински проекти.
„Обновяването на водопроводната мрежа в общините и населените места на Кюстендилска област ще продължи да бъде наш приоритет!“- каза и депутатът на ГЕРБ – Христо Терзийски, който се разцелува с кмета на Дупница Първан Дангов на събитието. Двата демонстрираха топли взаймоотношения, не е тайна, че поддържат от много години. Проектът за Самораново беше изработен от екип на кмета Първан Дангов.
Строителството на съоръжението е започнало още преди 1989г., а скоро след това е блокирано поради липса на средства.
„В момента теренът не се охранява, а построеното преди години вече се руши и ограбва. На този етап не е ясно какво е намерението на местната управа за бъдещето на пречиствателната станция.“ – уточни Константинов, който има вила в селото и добави:
„Пречиствателната станция за отпадни води в Дупница е въведена в експлоатация през 1982 година. От доклад на ВиК Дупница става ясно, че станцията се нуждае от ремонт, за да се гарантира нейната дейност и да не бъде предизвикана екологична катастрофа по поречието на р. Джерман, респективно р. Струма. За да се осигури непрекъснат и безавариен режим на работа на трябва да бъде направена инвестиция, като по този начин не само ще се подобри работата на станцията, но и ще се спестят констативни актове и наказателни постановления от РИОСВ София и Басейнова дирекция. Освен това над 50 служители на бившето ВиК- Дупница, сега на работа в „Кюстендилска вода“, идват в офиса на ГЕРБ- Дупница и питат, кога ще си получат неизплатените две заплати по време на управлението на Васил Милушев, сега шеф на пречиствателната станция за отпадни води в Дупница и Кюстендил. Смятам, че ръководството ВиК -Дупница и Общинския съвет трябваше да се справят експедитивно и през съда със събирането на неплатените сметки от над 1 милион и 500 лв. това беше работа на управителят, юристите и инкасаторите. Сега отговорнастта за неизплатените заплати е солидарна, те трябва да се платят от Община Дупница и „Кюстендилска вода“. Има и мнение, че всички активи и пасиви се прехвърлят на „Кюстендилска вода“. Този проблем трябва да се реши от ВиК – Холдинга, които беше създаден за окрупняване на ВиК – дрежествата в страната. Надявам се кметската управа, областната администрация и ръководството на „Кюстендилска вода“ да изяснят тези три проблева – изграждането на двете пречиствателни станции в Дупница и заплатите на близо 80 души работници и служители.“ – каза Ивайло Константинов.
Последния основен ремонт в ПСОВ е правен през 1999 година.
Освен за дейността на самата пречиствателна станция е необходимо и да се вложат средства и административната сграда, в която се помещават няколко кабинета и лаборатории. Покривите на всички сгради текат, включително над помпените станции и въздуходувната станция.“
Министър И. Иванов: Жителите на Самораново скоро ще ни канят на по чаша хубава вода от техните чешми
Само една пета от водопроводите у нас са в добро състояние. Вместо 1500 километра на година се подменят около 300 километра тръби. Това показват данните на една от най-големите строителни фирми за водопроводни ремонти у нас.
По данни на Българския ВиК холдинг за последните десет години са усвоени едва 4,5 млрд. лева за подобряване на водната инфраструтура при първоначално заделени по проекти на Световната банка 12 млрд. лева.
Почти в цялата страна има проблем със състоянието на водопроводната мрежа, показват данните на една от най-голямите фирми за ремонти в сектора.
„Повече от 80% от водопроводите са в недобро състояние. Има доклад на Световната банка, в който се дефинират нужди за ВиК сектора – не само за водопровод, но и за канализация, в размер на 32 млрд. лева“, обясни Благой Козарев, генерален директор и председател на УС на строителна фирма.
Повечето водни дружества обаче не могат да си позволят пълномащабни инвестиции и оттам сериозно изостава подмяната на мрежата.
„В България от програмата на Световната банка за опазване на околната среда са били предвидени 12 млрд. лева за десетгодишен период – от 2015 година до 2025 година. Усвоени са 4,5 млрд. лева“, каза проф. д-р инж. Ганчо Димитров, председател на НС на Български ВиК Холдинг.
„Водопроводната мрежа е около 75 хиляди километра. Би следвало да подменяме по около 1500 км годишно, вместо 1500, ние подменяме около 300. Сами разбирате, че това води до едно ускорено амортизиране на мрежите всяка една година, защото ние изоставаме“, коментира Благой Козарев.
Така ситуацията, вместо да се подобрява, се влошава, показват данните на бранша. Подобен е случаят и в Плевен, където по-голяма част от мрежата е в окаяно състояние.
„В Плевен водопроводната мрежа е по-дълга от тази в други населени места и с по-големи диаметри, съпоставими по население и територия. Там има много стоманени тръби, които са изгнили, с изтекъл експлоатационен срок и етернитови водопроводи“, посочи проф. Ганчо Димитров.
Въпреки закъснелие проекти, първата крачка за излизане от кризата е направена, като са определени зоните с най-големи загуби.
„Плевен изпълнява своята инвестиционна програма всяка година. Ако той вложи повече разходи, трябва да се увеличи цената. Така че трябва да има баланс между средствата, които се влагат и цената за населението“.
Най-бързото решение в момента е да се намаляват загубите в най-критичните участъци, да се регулира налягането на водата, така че режимът да се сведе само до нощен, обясни експертът. Търсят се и алтернативни източници на вода, но трайно проблемът може да бъде решен само чрез изграждането на нов язовир.
Повечето от досегашните ремонти на водната мрежа са извършени по европейски програми. В момента държавата е готова да вложи повече пари във водни проекти, но има и куриозни случаи, за които също трябва да се помисли, алармират експертите.
„Най-елементарен пример, направили сме пречиствателна станция, редно е да ѝ осигурим охрана. Само че това е един оперативен разход, който натежава много сериозно на ВиК оператора и няма как да бъде поет от програма околна среда, защото е оперативен разход след приключване на проекта“, коментира Благой Козарев.
И въпреки засушаването, страната ни има добри водни възможности, показват данните на изпълнителната агенция околна среда.
„България се оценява с относително значими пресни водни ресурси, доста над средното европейско ниво. Както като абсолютен обем, както и на отделен човек от населението“, обясни Илияна Ангелова, експерт в „Мониторинг и качество на водите“ в ИАОС.
Успоредно обаче с подмяната на тръбите трябва да се мисли и за качеството на водите като има райони в страната като Хасково и Брезник където замърсяванията са трайни. По данните на Агенцията по околна среда обаче, ситуацията в това отношение се подобрява като цяло.
„Запазва се тенденция за подобряване на качеството на водите, както в дългосрочен, така и в краткосрочен план. Въпреки това все още има някои водни тела в риск, за които са изготвени мерки за постигане на добро екологично и химично състояние“, заяви Илияна Ангелова, експерт в „Мониторинг и качество на водите“ в ИАОС.
Така на практика се оказва, че основната причина за водните проблеми у нас са забавените ремонти, забавеното търсене на нови източници на води, а не толкова засушаването в страната.
Ивайло Константинов: Кога ще се намерят средства за ПС за питейни води в Самораново, за ремонт на ПС за отпадни води и 2-те заплати на 80- те работниците на ВиК в Дупница?
Източници: 4ВЛАСТ и БНТ
