К. Костадинов, ОбС Дупница: С Кюстендил опитваме да разкъсаме „трупа“ на ТЕЦ-а за индустриалната зона, справедливо е тя да е при нас

„21 парцела с топла вода от ТЕЦ „Бобов дол“ и високоскоростен интернет ще предоставим на инвеститорите в индустриална зона „Рила“ край село Баланово. Избрали сме парцели с обща площ от 176 дка с възможност за разширяване. На 99 % сме готови с документите, остават само няколко съгласувания и може да подадем проекта.“ Това заяви председателят на Общинския съвет Дупница Костадин Костадинов. Както е известно, на извънредна сесия утре съветниците трябва да дадат разрешение общината да кандидатства за финансиране. Също и да одобрят предложеното частично изменение на Общия устройствен план, касаещ оформянето на терена на индустриалния парк.
„Избрали сме най- доброто място. Има достъп до АМ „Струма“, от там ще мине бъдещият Коридор №8. Има жп транспорт, ако бъдем одобрени за финансиране, ще изградим и маневрен коловоз на гарата. На 17 мин път е пътен възел „Даскалово“. Имаме вече и инвеститорски интерес. Привлякохме четирима инвеститори, двама от тях са местни. Имаме партньорство с община Бобов дол. Ако бъдем и проектът се финансира от МРРБ, ще създадем дружество оператор, което ще се заеме с проекта и управлението.“, обясни Костадинов.
Припомняме, че област Кюстендил е сред въглищните региони, за които е предвидено отпускането на средства по програмата за Справедлив преход. Оказа се обаче, че Дупница и Бобов дол ще трябва да се състезават с Кюстендил за пари проекта за индустриална зона. От местната администрация в областния град вече съобщиха, че са входирали своя проект. Парите за областта ги има, неизвестното в уравнението е къде ще бъдат насочени те.
„Идеята е, че ако се стигне до затваряне на ТЕЦ- Бобов дол, тази зона ще компенсира икономическите последици от това. Спирането на централата ще бъде бомба за икономиката на Дупница и катастрофа за Бобов дол. Над 700 души от Дупница и 500 от Бобов дол работят в централата. От Кюстендил са едва 100. Затова би следвало Кюстендил да постъпят джентълменски и да отстъпят. Да, разбирам, че те искат да се развиват, но това не може да стане за сметка за нас. Ние в момента се борим да разкъсаме, евентуално, трупа на ТЕЦ – Бобов дол. Надявам се предприятието да се трансформира и да не се стигне до затварянето. От Кюстендил дори не са обявили на каква стойност е техният проект за индустриална зона, която искат да правят в Жиленци.“, обясни Костадинов. Той поясни, че дупнишкият проект е на стойност 21 млн. лв., като се надвишава лимитът по програмата, който е 20 млн. Ще се наложи общините да участват и със съфинансиране от около 5 млн. лв.
„Нямаме 5 млн. лв. за съфинансиране, но поемаме политическата отговорност, за да се направи тази индустриална зона, за да има нови работни места.“
На въпрос на „4Власт“ дали позициите на Кюстендил не изглеждат по- добри с оглед серията финансирани проекти за областния център, докато за Дупница не се отпускат пари, Костадинов заяви:
„Вярвам, че ще спечелим това съревнование, което се оформи,, макар в България класирането на проектите да става по неясни критерии. Вярвам, че живеем в справедлива и правова държава. Категоричен съм, че икономиката на Дупница е по- мощна от тази на Кюстендил. Всяка седмица имаме заявка за интерес от инвеститор. Не зная те по- добри ли са от нас? През 2023 г. гласувахме 1 млн. лв. за изготвяне на проекти. С тези пари можеше да направим ремонт на водопроводи по няколко улици в селата. И на фона на това за Дупница държавата отпусна 0 лв.“, припомни председателят на ОбС.
Костадинов уточни, че проектите за индустриални зони ще бъдат класирани като получават конкретен брой точки по разписани критерии. Той беше категоричен, че дупнишкият проект е разработен така, че да покрива максимален брой точки.
„Точковата система не е до край справедлива. Например, дават се 15 точки ако на място се предоставя високоскоростен интернет или вода. В Кюстендил ще има интернет, но ние може да осигурим топла вода. Това обаче не ни носи допълнителни точки. Сред другите критерии са площта, да отговаря на условията за Справедливия преход, да има партньори. Осигурили сме широк кръг от партньори от различни институции и центрове.“ По думите на председателя на ОбС, въпросът е политически. В тази връзка той призова областните структури на партиите и народните представители от областта да излязат с ясна позиция по темета къде според тях трябва да се разположи индустриалната зона.

К. Костадинов, ОбС Дупница: С Кюстендил опитваме да разкъсаме „трупа“ на ТЕЦ-а за индустриалната зона, справедливо е тя да е при нас