Чакай Господа – чакането не е приятно, но понякога е по – богато, когато го изчакаш. Да чакаш Господа е ключов принцип!

Исая 40:31 BG1940:

„Ако ще правиш неща, които Бог иска да правиш, ще трябва да чакаш.
Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим.
Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.“
Ние постоянно чакаме нещо кметът чака да се разпише в министерсто на проект за водоснабдяване, на договор….

Ако си мъдър, ще чакаш да чуеш Бог, иначе ще платиш висока цена.
Ако има да купиш нещо – къща, кола… булка, чакай позволение от Бог. Чакаш ли търпеливо- или се оплакваш, чакаш нервно:- о, Боже, ще направиш ли нещо….Чакаш като подлагаш на съмнение Божията намеса…

Как трябва да чакаме?

– Търпеливо.
–Е, защо не сега…Боже, какво чакаш?

-Той знае, че ако го получа по – рано, няма да му се радвам.

Давид, Псалм 40:

Чаках с търпение Господа;
и Той се приклони към мен; и послуша вика ми,
2 и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта,
и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми;
3 сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог;
мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.“
Чакаме – тихо!
„Душата ми тихо уповава само на Бога!“- казва цар Давид и увеличава теритотията и моща на Израел 11 пъти.
Да чакаме с ДоВеРие- активно да се доверяма на Бог. Това означава, че не се тормозим.
Прит 3 : 5, цар Соломон:

„- Уповай на Бога от все сърце, не се осланяй на твоя разум, във всички пътища признавай него и той ще извърши очакването си.“
Може ли да вярваш в Това, което казва Светото писание? Готов ли си да му вярваш? Но защо трябва да чакам, питаш? Има много точно причина!

Ние виждаме само това, което е пред нас, но той вижда и отвъд това!
Трябва да чакам с ОЧАКВАНЕ! Така взимаме сериозни решения, сериозни, защото има подследствия… А целта е Бог да ни води – със съвет, с мисъл, с импулс, с идея. Всеки ден приоритетът на живота ни да прекараме време тихо с Господ.
Трябва да сме чувствителни към нещата , които ни повлияват. Чакайте с доверие, тихо и търпеливо.
В Псалом 27, ст. 13-14* Давид пише:

„Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни в земята на живите – бих премалял. Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа“.
Как сте реагирали на молбите, които сте отправяли към Бог?  Смело, търпеливо, или заставате пред него и питате:– Защо не даваш отговор, и ето неговият отговор: Защото те обичам!
Пс. 30 : 6: – Душата ми чака, на словото му уповавам.
Възможно е да чакаш поради грях- инатът, зависта, недоволството, лошото поведение са бариера пред благословенята. Трябва да погледвем сърцето си и да видим дали е чисто. За да получим отговор условието е – чисто сърце- да си признаеш пред Бог в тайната стая, че си извършил нещо нередно.

Бог не допуска нито една възвможност да му се доверяваме. Бог е готов да ни даде всичко!

Чакаме да ни върнат обаждане, да си получим заплатата, да ни пратят поръчката и какво ли още не. Чакането присъства в ежедневието на всеки, макар и да притежаваме различни нива на търпение. В Библията на много места се говори за това да чакаме Господа. В Псалом 27, ст. 13-14* Давид пише: „Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни в земята на живите – бих премалял. Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа“.

Какво обаче означава да чакаме Господа? Ние чакаме Той да действа – да избавя, да отговаря на молитви, да осигурява нужди, да подновява силата ни, да изявява волята Си. Той е Който е сътворил небето и земята, Който „съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува“ (Рим., гл.4, ст. 17*). Ние сме слаби и ограничени хора. Затова каквото и да чакаме, чакаме го от Него.

Вероятно не ни е лесно да чакаме. Понякога ни се струва, че само това правим. Времето си минава и нищо не се случва. Бог обаче има друга перспектива. Той не е ограничен във времето, както сме ние.

Господ използва нашето чакане, за да разкрие славата Си, както и да ни научи на търпение и доверие. Когато Лазар, братът на Мария и Марта, се разболява тежко, двете жени уведомяват Господ Иисус за това. Той обаче не бърза. Според техните представи, Той се бави и идва едва когато е станало късно. Лазар вече е в гроба от четири дни. В думите на Марта виждаме разочарование, а може би и укор: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре“ (Йн., гл. 11, ст. 21*). Божият план обаче е Христос да бъде изявен като „възкресението и животът“ (ст. 25*). Когато Той възкресява Лазар, много хора повярват в Него.

Господ вече има план, но е възможно планът Му да включва чакане от наша страна. Затова нека дерзаем, да укрепим сърцата си и да чакаме Господа!

* Библейските цитати са от Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015

Видео на живо

Чакай …Господа т. е. Решението, но как …