Потомците на Яне Сандански Антонио Якимов и Зоя Дюбоа от Дупница към децата: Борбата продължава, но без револвер

„В днешно време борбата продължава. Всеки трябва да се бори, за да се доказва. Само борбеният човек просперира – затова историята помни Левски и Ботев. Благодарение на хора като тях я има България. А слабохарактерните остават в ъгъла“.

Това дойде да каже потомъкът на Яне Сандански – Антонио Якимов, на 667 деца от училището, чийто патрон е комитата от Македонско-Одринското движение. Днес то отпразнува 75 години от основаването си.

„Баща ми беше политически офицер от бедно семейство, знаехме за Яне Сандански, но ни беше забранено да говорим за това…. Наскоро, когато се появиха и други потомци на Яне Сандански от Дупница, решихме да дадем гласност особено след книгата за Яне Сандански и родословното дърво в нея, написана от Зоя Дюбоа, също потомка на Яне Сандански.“ – каза Якимов за 4ВЛАСТ.

В сегашно време обаче борбата не е да извадиш пищов и да се налагаш, направи уговорка Зоя Дюбоа.

Братовчеди помежду си,  потомците на Яне Сандански по майчина линия са двама от мнозината, пръснати по света от България чак до Австралия. Тя е художник, превела е на френски мемоарите на Мерсия Макдермот и книгата й за Яне Сандански. После сама е написала няколко тома за него. Той пък е избрал поприще в сферата на транспорта.  И двамата носят гена на свободолюбието – онзи, на Яне Сандански, даже по две.

Антонио Якимов и Зоя Дюбоа са родственици  на Яне Сандански по майчина линия

„Иска ми се в днешно време децата да знаят, че дядо ни е мечтал да може всеки да се научи на четмо и писмо. И когато във всяко селище има училище, да има и черква. Защото четмото, писмото и вярата са основите на духа – казва Дюбоа. – Да се осъзнае и в днешно време идеята му, която е била верую и на Левски – че спасението е в нашите ръце и няма да дойде отвън.“

„Целият живот на Яне Сандански е бил работа и борба. Когато се бориш, ставаш неудобен. Но по-добре да умреш горд, отколкото със затворени очи“, вярва Антонио Якимов.

Честването на 153 г. от рождението на комитата и 75 г. от основаването на пловдивското училище с неговото име събра в Спортната зала на ПУ „Паисий Хилендарски“  ученици, родители, бивши учители, представители на местната власт. Дойдоха  зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова и директорът на Института по образование и екс министър проф. Галин Цоков, настоящият Красимир Вълчев прати поздравителен адрес.

Школската вокална група „Звънче“ изпълнява химна на училището

Залута се ученик на сцената, изгубен в долината на знанието. Отвори лаптоп. И бързо осъзна, ме колкото повече учи, толкова по-светло ще става. Разгърна свитък Паисий с огненото си слово. Гръмна пушката на Яне Сандански заедно със завета му: „Да живееш, значи да се бориш, робът – за свобода, а свободният – за съвършенство“.

На видео екран се появи ликът на баба Милка – майката на Яне Сандански.  Актьор в неговия образ разказа как малко учил обущарство. А почнат ли момчетиите бой с камъни, все той бил войводата. Като завършил училище, се зачел в революционните книги на Захари Стоянов и „Под игото“, после се запалил по македонското дело.

След архивните снимки  дойде ред на кадър от 1950 г. – поле, училище усмихнати учители. „Скромни труженици с големи сърца“, представи дикторът учителите от школото, което започнало само с 8 класни стаи. Последваха кадри с обръчи, с пионерски връзки, на македонски девойчета от танцовата трупа, на отбора по волейбол, от прегледа на маршовата пресен, на най-големия школски хор със 76 хористи, на оркестъра от тамбури и на фанфарния. Показа се черно-бялата усмивка от старите ленти на другаря Найденов, открил таланта на Ива Пранджева. Изредиха се снимките на бившите директори. Екнаха аплаузи за обичаната Маргарита Бозова, която си отиде без време. И за днешните деца и учители.

Балетно изпълнение по „Родна реч“ даде начало на концерта на талантите на училището.

Директорката Антония Цокова разказа за пътя от началото до днешно време. В последната година е изградена многофункционална спортна площадка, сега се строи второ крило с 12 класни стаи за 300 ученика, а предстои и ремонт на основната сграда. Все още е предизвикателство обучението на две смени, но въпреки това училището е предпочитано в квартала. „Защото предлага не само образование, а сигурна среда, квалифицирани и ангажирани преподаватели“, каза Цокова. От 2017 т. ОУ „Яне Сандански“ е иновативно. В момента има този статут заради подхода за съвместно преподаване – от двама учители, от педагог и ресурсен учител или от преподавател и родител. Това дава различни гледни точки.

Зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова (вдясно) връчва на Антония Цокова поздравителена дрес от министъра на образованието и науката

Дигитализацията е в ход от 2016 г., прилага се методът 1:1, вирутална и добавена реалност. Цокова пожела на цялата общност да продължи, както е било през изминалите 75 г. –  с отговорност, обич и вяра в силата на знанието.

Зам.-министър Емилия Лазарова подчерта, че МОН дава за пример ОУ „Яне Сандански“ като едно от най-успешните иновативни училища.

Някогашните зам.-директорки и учителки по история и по биология – Мая Янева и Илка Бакалска, седнаха в публиката и си припомниха годините от времето на черната дъска. „Децата бяха ученолюбиви, светли, хубави, а учителите – много амбициозни и стриктни“, върнаха лентата те. Винаги ги е водел принципът да дават добро, за да срещат добро.

Това е кредо на екипа и днес. „Учителите са много добри и ни учат на много неща – каза Симона Георгиева от 4. Д клас. – Как да продължим да се отнасяме добре, дори ако отсреща не ни харесват. И да бъдем позитивни“.

Снимки: Наташа Манева