Нито едно бомбоубежище в област Кюстендил, според министър Митов и регистъра в страната! Истината е друга!

Нито едно бомбоубежище в област Кюстендил, според министър Митов и регистъра в страната! Истината е друга!

Това става ясно от отговор на вътрешния министър Даниел Митов на парламентарен въпрос, във връзка с нарастващите геополитически рискове и динамична международна среда тя иска да знае в каква степен страната е готова да осигури защита на населението в случай на кризисна ситуация.

В град Кюстендил бомбоубежището е с 3 входа и 1 изход. И към момента е почистено, каза за 4Власт експертът по мобилизационна подготовка и управление при кризи в общината Ивайло Чалъков. Той доуточни, че укритието е с възможност да подслони 580 майки с деца, които са с приоритет. Най-голямото колективно укритие в Кюстендил се намира под лесопарк Хисарлъка, извън града.

В Кюстендил бомбоубежището е вкопано под лесопарка. То представлява огромна галерия, има изградени санитарни помещения, има и вода. Единственото, което през годините е спряно е тока, каза още Ивайло Чалъков.

Преди демокрацията имаше и три помещения, също вкопани под лесопарк Хисарлъка, в които имаше стоки от първа необходимост. По възрастните си спомнят, че дори и луканки, суджуци, кашкавал и сирене е имало. Сега тези входове са обрасли с трева, а запасите, които са били там, са изчезнали бързо след 10 ноември 1989г.

Над недостроения язовир „Кюстендил“ има и терен, осеян с индивидуални бомбоубежища. По време на соца там е трябвало да се крият при бомбени атаки хора от ЦК, както и местните партийни величия.

В Община Дупница бомбоубежищата са над 30. Общината поддържа три от тях. Най-голямото бомбоубежище, което събира 250 души, се намира под Градската часовникова кула. Бомбоубежището при Старото гробище е за 100 човека, а при Еврейските гробища – за 200.

В Дупница има още 6 обектови скривалища, а останалите са подблокови и се намират в различни жилищни квартали.

Интересно е защо в регистъра те не съществуват и министър Митов не е осведомен?

Инак по данни 243 годни за обитаване скривалища има в България. Те могат да бъдат използвани в случай на бомбена или радиационна атака, но ще поберат само 70 180 души.

30 от помещенията (с капацитет 11 303 души) могат да бъдат използвани веднага при нужда, а останалите са в задоволително състояние и могат да се приведат в готовност до седмица.

В страната има още 200 бомбоубежища, но те попадат в трета категория – т.е. са в лошо техническо състояние и привеждането им в готовност може да стане само след ремонт. А други 163 помещения са направо неизползваеми и за възстановяването им ще е нужен значителен финансов ресурс.

В скривалищата от трета и четвърта категория по принцип могат да се съберат още 95 021 души.

Отговорността за техническото състояние и готовността за използване на всяко от бомбоубежищата е за сметка на ведомствата, на които са предоставени за управление, на кметствата или на собствениците им, гласи наредбата за колективните средства за защита.

Контролът се осъществява два пъти в годината от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН).

Министър Митов уточни, че в цитираните от него данни за бомбоубежищата не е включен капацитетът, който осигуряват метрото, подземните гаражи на молове. както и други обществени или производствени сгради, гаражи, тунели, подлези и други подобни помещения.

През март 2022 г., малко след началото на войната в Украйна, ГДПБЗН публикува за първи път списък на бомбоубежищата в България, които са годни за обитаване. През октомври миналата година списъкът бе актуализиран и в него са 289 обекта.

От регистъра обаче става ясно, че поне в 6 областни града няма нито едно скривалище – Благоевград, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Търговище и Хасково.

В Шумен и Стара Загора пък има само по едно.

В София има такива на 52 места, които са годни за обитаване. От тях обаче само в 18 може да се скрие човек веднага, за останалите е нужна седмица, за да бъдат подготвени.

От първа категория са например скривалищата в подлеза на Централна гара, във Физическия факултет на СУ, в “ТЕЦ – София Изток”, в Министерството на финансите и др. Освен в детски градини и училища, в столицата бомбоубежища има и в ЦУМ, БТА, операта и на други места.

Интересното е, че на второ място по брой на противорадиационни укрития, годни за използване, е област Разград с 37 броя (през 2022 г. са били 41). Част от тях са в Кубрат и Исперих. Повечето скривалища в областта са в подземията на детски градини, училища и дори ученически общежития.

След това е Смолянско с 31 помещения. 25 са в Сливенско, като прави впечатление, че в областния град има обособени немалко на брой скривалища на конкретни адреси, явно в жилищни сгради, а противорадиационните укрития са в училища. В Пловдивско пък скривалищата са намалели почти наполовина – вече са 16 при 31 през 2022 г.

Видео на живо

Нито едно бомбоубежище в област Кюстендил, според министър Митов и регистъра в страната! Истината е друга!