Патриарх Данийл отказа на Гергьовден да освети бойните знамена на българската армия – ритуал на повече от столетие.
„Той е истински миротворец! Какви бойни знамена! На война няма да ходим! Браво на Днанийл! Войната е позор! Войната е проклятие! Бог да пази България!“ – бяха част от коментарите в Социалните мрежи.
„Тази година е твърде ранен часът за водосвета на знамената. За да има водосвет на знамената, трябва да има първо света литургия. Как да осветим знамената без литургия? Изпратихме нашия викарий и по този начин ще отдадем дължимото и на Бога, и на празника. Днес е голям празник – празник на св. великомъченик чудотворец Георги“, коментира българският патриарх и софийски митрополит Даниил.
Въпросният викарий е Исаак Велбъждски, който е втори викарий на Даниил Софийски в Кюстендил.
„Скандалите около него са знакови, а проблемът му е, че Матушка Русь му е кърмителница. Много е обвързан лично с Митрофанова и дължи изцяло епископството си на висш кадър от ДС и на неговите функции, изпълнявани чрез посочвани в чуждите медии дубайски герои.“ – озъбииха се критици.
В църковните среди обаче открито се говори, че Даниил е отказал освещаването на знамената защото са натовски, тоест врагове на Москва. Преди месец Даниил отново подло използва Исаак да прочете словото му по повод 100 години от атентата в църквата „Света Неделя“, извършен от комунисти по заповед на болшевиките, за да не се ангажира лично с възпоменанието.
Духовници твърдят, че оправданията на патриарха за това, че водосветът за Гергьовден е твърде рано, са неоснователни и измислени, защото всяка година по традиция той е от 9 часа. Покойният дядо Неофит винаги е служил първо водосвета и след това е отивал на литургията, която започва в 10 часа.
След празничната литургия за Гергьовден, Даниил е произнесъл слово, което първо бе публикувано на страницата на Софийска митрополия, а след това и на сайта на БПЦ. В него той казва:
„Сред всички наши исторически институции обаче има една, която в жертвеността на служението си се доближава може би най-много до Христовата заповед за любовта към другия, и тази институция е нашата армия. Защото, ако нашият Господ ни казва, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13), това с особена сила се отнася тъкмо до жертвеното служение на нашето христолюбиво и родолюбиво войнство, до редиците на тези, които с цената на собствения си живот всеки ден и час пазят и отстояват живота, сигурността и безметежното съществуване на другите – на всички свои съотечественици, за които са положили клетва – да служат на отечеството в мирно и във военно време, във всеки един момент, когато дългът ги призовава към саможертва.
Озарени от светлината на Христовото Възкресение, в шестия ден на май честваме и паметта на дивния Христов воин и великомъченик за вярата свети Георги Победоносец – ден, който у нас по стародавна традиция се чества и като Ден на храбростта и Празник на Българската армия. В този ден Православната ни църква отслужва последованието на Водоосвещението, а представителни воински части носят с чест трибагреника и бойните знамена-светини. Държавата – в лицето на своето най-висше представителство – поднася цветя пред Паметника на незнайния воин – в знак на почит и поклон пред всички, които са отдали живота си за нашата свобода, суверенитет и териториална цялост, а Църквата благославя военнослужещите и поръсва със светената вода бойните знамена на славната ни армия. В този празничен ден ние сме заедно – народ и армия, Църква и държава – в свидетелство за нашето единство, за силата и несломимостта на православния български дух, които, с Божията помощ и по Божие съизволение, са ни съхранили през столетията и до днес – в дни на слава и величие, на беди и тежки изпитания.
Нашата хилядолетна и превратна история ни учи, че силата на българския народ е била винаги в неговата вяра и в неговото единство, в упованието ни в Бога и в Неговата вечна правда, в неотклонното следване на посочения ни от Него път и верността ни към Неговите спасителни заповеди и заветите на нашите предци, които с много вяра, любов и всеотдайност са градили във времето снагата на българската държавност и църковност, на високата ни православна духовност и богата култура. Сред всички наши исторически институции обаче има една, която в жертвеността на служението си се доближава може би най-много до Христовата заповед за любовта към другия, и тази институция е нашата армия. Защото, ако нашият Господ ни казва, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13), това с особена сила се отнася тъкмо до жертвеното служение на нашето христолюбиво и родолюбиво войнство, до редиците на тези, които с цената на собствения си живот всеки ден и час пазят и отстояват живота, сигурността и безметежното съществуване на другите – на всички свои съотечественици, за които са положили клетва – да служат на отечеството в мирно и във военно време, във всеки един момент, когато дългът ги призовава към саможертва.
С ясно осъзнаване за всичко това, Православната ни църква винаги е имала – има и днес – нашето войнство в своите мисли и молитви, в своята майчинска духовна грижа и попечителство, изпросвайки от Бога, Който е „щит за всички, които се Нему уповават“ (Пс. 17:31), Неговата божествена подкрепа и небесна закрила за славната ни армия.
Днешният светъл празник е отличен повод за всички нас, за цялото ни общество, да засвидетелстваме любов и уважение, благодарност и признателност към всички наши воини за тяхното жертвено служение, да покажем воля за подобряване на състоянието на Българската армия, на условията на труд на тези, които жертват живота си за нас.“
„Думите му звучат като откровена ерес за критиците, а патриархът реално повтарял според тях думи на Путин и московския патриарх Кирил Гундяев, макар думите да са от Светото писание. Защо новозаветният цитат да не важи тогава и за христолюбивото и родолюбиво войнство на Украйна, което защитава страната си от нашественика злодей Русия, питат се критици от Факти, без да е казал и дума патриарха за Русия или за Украйна.
„Но как Даниил, отрочето на ДС и БКП, разбира Христовата заповед за любов към другия, след като приема, че руската армия може да избива с настървения и без основание православни украинци, които просто защитават отечеството си.“ – пише сайтът Факти.
Даниил съобщи, че този празник бил много важен за него:
„Изпитвам голяма благодарност към Бога и към свeти Георги за това огромно благословение, че Бог е насочил стъпките ми и е устроил така, защото да бъда част от това монашеско братство в манастира. Свeти Георги в Хаджидимово. Ние се събрахме покрай дядо Натанаил, преснопаметният Невроковски митрополит, но той беше избрал този манастир, за да се развие братството и без да съм знаел, че го има дори този манастир, когато отидохме там, беше изключително голямо благословение“.
„Даниил обаче забравя, че тъкмо в Неврокопска епархия, съвсем близо до манастира в Хаджидимово, под заповедите на покойния владика Натанаил стана съучастник преди години в жестокото убийство на свещеник Стефан Камберов. До сега той нито се е покаял, нито е поискал прошка за злодейството, дори не се е разграничил от преките убийци, с които продължава да е в съслужение, нарушавайки църковните канони.“ – пише Факти.
Филмът Имало една война ни разкрива истината, която изповяда Данаиил, казани от
Ръждата: Ако видиш дяволът в себе си, всичко си победил! Аз не можах и останах с един крак!
Но това е победата за човек, жертвал живота си в нея?…“
„Тази година е твърде ранен часът за водосвета на знамената, затова. За да има водосвет на знамената, трябва да има първо света литургия. Как да осветим знамената без литургия? Изпратихме нашия викарий и по този начин ще отдадем дължимото и на Бога, и на празника. Днес е голям празник – празник на св. великомъченик чудотровец Георги“, коментира българският патриарх и софийски митрополит Даниил.
На Гергьовден празнуват и близо 205 хиляди българи, които носят името на светеца.
И при новородените момчета Георги е най-предпочитаното и разпространено име – точно 782 бебета, родени през 2024-а се казват така. На днешния ден празнуват 150 хиляди българи и близо 55 хиляди българки.
„Тази година е твърде ранен часът за водосвета на знамената, затова. За да има водосвет на знамената, трябва да има първо света литургия. Как да осветим знамената без литургия? Изпратихме нашия викарий и по този начин ще отдадем дължимото и на Бога, и на празника. Днес е голям празник – празник на св. великомъченик чудотровец Георги“, коментира българският патриарх и софийски митрополит Даниил.
Гергьовден е най-големият празник в Добринище. Събират се хора от целия град, облечени в разноцветни носии и се надиграват. Запазена е и вековната традиция „топене на китки“, която започва от вечерта на 5 май.
„Китките се поставят под трендафил, те там трябва да нощуват. Пази ги мома, тази година, при нас ги пази мома лична Гергана. Рано сутрин, преди изгрев слънце започва изваждането на китките с песните, които чухте, наричанията и каквато сричка ти се падне, такава ще бъде годината“, коментира Грозданка Дамянова от Добринище.
„Давам го тоя курбан за здраве на селото, да се плодят животните ми – имам 150 овце, и за здраве на всички“, каза Калин Христов, дарител на курбана.
„На тоя ден трябва да се съберем всички, да седнем всички заедно на масата, за здравето и за доброто на хората“, посочва Мария Димитрова. Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил в Деня на храбростта – Празник на Българската армия, 6 май 2025 г.
Повече прочетете тук: https://bg-patriarshia.bg/…/slovo-na-negovo-sveteyshestvo…
Вижте видеоканала ни:
