200 000 лева се очаква да бъдат отпуснати в рамките на една година за подобряване на охраната в българските училища.
Това предвижда предложението за нова национална програма (НП) за развитие на образованието, получено в хода на стартиралото още в началото на месеца обществено обсъждане на проект за решение на Министерския съвет (МС). НП „Сигурност“ е разработена в три модула. Първият е за киберсигурност и цели създаването на по-сигурна и устойчива образователна среда, в която дигиталните технологии могат да се използват пълноценно и безопасно. За целта ще се стимулира повишаването на дигиталната грамотност по отношение на киберсигурност и безопасно използване на интернет чрез обучение в различни аспекти като разпознаване на социални инженерни атаки, сигурност на паролите, опазване на личната информация, разпознаване на заплахи и др.
Вторият модул е „Сигурност в училище“ и засяга и самата охрана на образователните институции. По него ще се търси осигуряване на ефективен пропускателен режим в сградите, по-добра организация на охрана чрез технически средства и подготвени охранители, оптимизирана комуникация с правоохранителните органи и ефективен контрол в случай на инциденти чрез възможност за преглед на записите от видеонаблюдение. Третият модул ще обхваща обученията за социално-емоционална подкрепа.
Фокусна цел е подобряването на психосоциалната среда в училищата и създаването на механизми за бърза реакция при възникване на стресови и кризисни ситуации. Според предложението след очакваното одобрение от МС програмата ще има национален обхват в сферата на институциите на предучилищното и училищното образование, Регионалните управления по образованието (РУО), Министерството на образованието и науката (МОН). За подобряване на физическата охрана усилията ще обхванат и читалищата, спортните центрове, държавните центрове за специална образователна подкрепа, както и Националният дворец на децата. За да получат финансиране, отделните институции трябва да подадат заявка по съответния ред.
Освен 200 000 лева по модул „Сигурност в училище“ предложеният бюджет на програмата предвижда тройно повече пари за киберсигурност. За обучения за социално-емоционална подкрепа са предвидени 400 000 лв., а други 30 000 лева ще са за популяризиране на програмата чрез работни срещи, форуми, медии, интернет пространството и други.
Според проекта очакваните резултати от изпълнението на Национална програма „Сигурност“ са повишаване на компетентностите на учители и ученици по отношение на киберсигурността, за да умеят да разпознават и да реагират правилно при киберзаплахи, както и да се подобри защитата на личните данни; повишаване на охраната в класификация на информацията. Предвижда се включването на над 1400 педагогически специалисти в обучение за бърза реакция при възникване на стресови и кризисни ситуации.
Националните програми за развитие на образованието се изпълняват със средства от държавния бюджет. Предложението е през 2025 г. да се изпълняват 24 национални програми, 22 от които са изпълнявани и през 2024 г.
В ключовата специалност „Икономика“ ще се влиза с матура по математика, предвижда МОН, а министърът Красимир Вълчев обясни защо на национален форум миналата седмица.
„Настройваме системата към това да обучава по-малко студенти, но да се фокусира върху сегмента на качество и трудно висше образование за сметка на лесното. Това е в основата на идеята за прием с матура по математика в специалност „Икономика“, коментира Вълчев.
Той посочи още, че и занапред ще има нужда от учители, юристи, инженери, лекари и агрономи, но характерът и структурата на професиите ще се променят. Затова днешните деца трябва да бъдат обучавани така, че да бъдат пригодни на пазара на труда и след 50 години.
„Системата на образованието трябва да има по-широка база от компетентности както в училищното образование, така и в бакалавърските програми, а след това да се надгражда в магистърската степен“, категоричен е Красимир Вълев.
Форумът „Наука – висше образование – бизнес и общество“ събра експерти, ректори, представители на работодателски организации, държавни институции и бизнеса, които обсъдиха стратегии за подобряване на образованието и неговата ефективна връзка с пазара на труда. Бяха представени и инициативи за насърчаване на взаимодействието между академичните институции и бизнеса.
Вижте видеоканала ни:
