Реч на изпълняващия функциите председател на БСП Владимир Москов: Къде е онази силна, мощна БСП, която можеше да мобилизира улиците, която даваше визия за бъдещето?
Предстои ни днес да вземем важни, определящи решения за нашата партия. Времето, в което сме сега е много по-сложно и различно отпреди. През последните години, за съжаление, партията ни отстъпи позиции в българския обществен и политически живот. Може би най-страшното е, че губим до голяма степен доверието на българските граждани.
Най-сериозната причина затова е, че ние, вътре в партията, спряхме да си вярваме. Не спряхме обаче да се караме. Не спряхме да се делим на някакви измислени позиции, измислено влияние. Казвам измислени, защото само и единствено на избори се вижда какви позиции имаме и с какво влияние разполагаме. Години наред, малкото новини, които излизаха в централните емисии на медиите за БСП, бяха свързани с нашите вътрешнопартийни скандали.
Като човек, чийто идеен, професионален и личен живот са свързани десетилетия наред с БСП, искрено се надявам скандалите вече да приключат. Те вредят на партията и нейните членове и отблъскват хората от нас. Никой няма да чуе нашите идеи и политики, докато продължаваме да се караме.
Легитимните органи на партията взимат своите решения и всички трябва да ги приемем и да ги изпълняваме. Защото извън тази зала са истинските проблеми на българските граждани. А ние за момента не ги решаваме.
Никой вече не се интересува от дълги програми, дискусии и документи. Ако за над 130 години, не сме разбрали каква е идейната същност на партията ни, опасявам се, че с една дискусия няма да успеем да разберем. Българските граждани искат решения! Искат ги днес.
През последните години успяхме да изгубим голям експертен потенциал в нашите редици, защото бяха „неудобни“ хора. Трябва да загърбим егото си и да виждаме един в друг качествата, с които разполагаме и как може всеки от нас да допринесе за партията, за страната, а не дали се харесваме или дали някой заплашва позицията до която сме се издигнали, понякога с цената на разруха, която остава след нас.
Едно от важните неща, за които трябва да се разберем, е вътрешнопартийните ни въпроси да не се обсъждат по медиите, а там да се дискутират проблемите на ежедневието, както и възможностите за тяхното решение.
Независимо какво ще решим за формата на избора, това, на което се надявам, е с това заседание на Конгреса да приключим братоубийствените битки вътре в партията и да застанем заедно, като един отбор. Дължим го на себе си, дължим го и към паметта на онези, които изградиха нашата партия. Дължим го хората, които въпреки всичко все още ни вярват.
Надявам се, който и да бъде избран за председател, да успее да разграничи предизборната битка от времето за вършене на работа и да привлече своите конкуренти, да заимства от техните програми, за да предложи най-доброто решение за партията. Да успокои страстите и да се съсредоточим към важните за обществото проблеми.
А проблемите никак не са малко. Основни човешки права са нарушени на българските граждани – те нямат вода, нямат електричество, нямат отопление, нямат адекватно лечение, нямат достоен живот, защото нямат работа, която да осигури този достоен живот. Как една политическа партия може да реши проблемите? Единствено като изпълни основната си роля, поради която съществува – участието в управлението на страната.
Знам, че партийните членове не са единодушни в оценката си за участието на БСП в сегашното партийно управление. Както виждате това решение не предизвика възторг в нито една от партиите, които участвате управлението. Не е и нужно.
Времето изисква прагматични, бързи решения. Аз няма да се опитвам да убеждавам някого в едно или в друго. Но струва ми се, че трябва за момент да загърбим личните си интереси.
Наистина ситуацията у нас е много тежка и изисква надпартийно и държавническо мислене. Честите избори се оказаха чиста загуба на време и на ценен ресурс на държавата. С всеки следващ избор, все по-малко хора излизаха да гласуват и това е така, защото те се умориха от това, че всеки път е едно и също и няма никаква промяна. Единственото, което трябва да се изведе на преден план в момента, са наболелите проблеми на българските граждани и националните ни приоритети. Всички други партийни страсти трябва да останат на заден план.
Времената не са никак лесни. Затова не са лесни и решенията. Със сигурност никой не очакваше и не си представяше, че ще управляваме заедно с политически сили, с които доскоро имахме остри различия. И да, лесно беше да стоим настрана, да критикуваме, да гледаме отстрани. Но, другари, България няма нужда от наблюдатели. България има нужда точно от нас – от социалистите, които разбират, че когато има риск за хората, когато бедността расте, когато неравенствата се задълбочават, нашето място не е в опозиционните банки, а там, където се вземат решенията!
В това управление ние не сме безгласна буква. Няма да бъдем безгласна буква. Защото нашата партия, въпреки състоянието, в което се намира, винаги е успявала да запази чувствителността си към проблемите на българите.
Между хората в България и политиците са се очертали не разделителни линии, а цели пропасти. И тук е нашата роля – да върнем усещането за представителност. Чели сте изследванията на социолозите, че огромен процент от българските граждани не разпознават нито една партия като свой политически
представител. Не разпознават в никой възможност за разбиране на първо място за проблемите им.
Затова, чрез участието си в това управление, трябва да успеем да покажем, че ние сме ги чули, че сме разбрали това, което ни казаха на шест поредни избора.
Влязохме в управление с ясното съзнание, че политиците превърнахме „политиката“ в мръсна дума. Че години наред се поощряваха „невидими ръце“, които управляват държавата. Ние от БСП искаме прозрачност и открита политика, която е за справедливо и свободно общество. За нас доброто управление не е да се появяваме в екраните на телевизорите и да говорим неща, които никога, никой не може да изпълни. За нас доброто управление е когато хората живеят смислен, спокоен и достоен живот, а не броят стотинките си за хляб. Не сме искали никога да влезем в управлението, за да преразпределяме обществени поръчки, за да облагодетелстваме един или друг „приближен“ до властта. За нас е важно да имаме сигурна инфраструктура, а не падащи тунели и пропадащи пътища, които отнемат човешки животи.
За нас „зелената политика“ не е с охота да участваме в кампании по почистване, организирани от неправителствения сектор. За нас тя е да опазим прекрасната българска природа, да имаме чисти реки, а не сметища след всяко наводнение.
Не искаме повече да живеем в разделено общество. Ние не искаме да се делим на „фили“ и „фоби“ , да говорим за комунизъм и антикомунизъм, защото сме хора от 21 век. Този разговор трябва да спре и вътре, в нашите редици.
За нас е стряскащо, че всеки ден България се обезлюдява и страната ни е изправена пред най-тежката демографска криза, случвала се някога. И затова не мислим в срока на мандата си, а дългосрочно и в перспектива за това, което ще се случи след нас.
Знаем, че не е нормално, при всички дадености, които има България, над 80 % процента да бъде вноса на плодове и зеленчуци. Ако някой ми беше казал преди години, че ще ядем чесън от Китай, ябълки от Полша, краставици от Нидерландия! Щях да се изсмея, сега обаче не е до смях!
Знаем пред какви ежедневни трудности се изправят семействата с деца и колко усилия се изисква от тях, и любов към страната ни, за да не заминат зад граница в търсене на по-добър живот. Това е потенциала на нашата страна. Осъзнали сме го и знаем какво трябва да се направи.
Трябва и ние ще се борим за достъпно и качествено образование за всеки. Образование, което да създава грамотни хора, готови за реализация и притежаващи професия, а не неграмотни хора с дипломи.
Ние не сме тук заради постове, нито сме тук заради самоцелно участие в управлението на държавата. Ние сме тук, защото вярваме, че никое дете в България не трябва да си ляга гладно. Вярваме, че не може в 21 век личен лекар да обикаля села на магаре, защото нито има с какво друго, нито има път по който да стигне до пациентите си. Защото вярваме, че възрастните хора, които са изградили нашата държава, заслужават достойни старини. Защото вярваме, че работникът трябва да бъде ценен, че малкият бизнес трябва да бъде подкрепен, че българското село не трябва да бъде забравено!
И за да приключа, се връщам към началото на своето изказване – ако искаме бъдеще за нашата партия, е време да осъзнаем, че трябва и ние да се променим. Трябва да бъдем по-близо до хората. Трябва да се върнем в кварталите, в селата, в градовете. Трябва да говорим с младите. Не да им представяме платформи и да им казваме, че ние знаем как да ги ръководим и че ние ще им кажем какво искат те. Трябва да им покажем, да им докажем, че социализмът не е носталгия, а енергия за промяна!
И все пак, знам, че мнозина от вас се питат – накъде отива нашата партия? Къде е онази силна, мощна БСП, която можеше да мобилизира улиците, която даваше визия за бъдещето? Накрая ще ви кажа още нещо – ние ще се върнем там! Ние ще направим БСП отново такава, каквато трябва да бъде! Ще стигнем до всеки човек в България, ще покажем, че ние сме тези, които защитават работниците, пенсионерите, младите! Ние ще върнем България на хората заедно!
Владимир Москов: Къде е онази силна, мощна БСП, която можеше да мобилизира улиците, която даваше визия за бъдещето?
Вижте видеоканала ни:
