В края на 2023 г. съюзник на тежкия мокър първи сняг при авариите по електрическата мрежа се оказаха неопадалите листа на дърветата заради промяната в климата. Тогава хиляди домакинства останаха без ток. Множеството аварии доведоха до сформирането на работна група към ресорния министър с участници от всички имащи отношение дружества и институции. Целта й бе да набележи мерки, които да предотвратят същото следващ път. Година по-късно – по Коледа и Нова година в края на 2024 г., далеч по-малко, но за по-дълго домакинствата останаха без ток, но шумът около тези събития бе доста по-голям. Вгорчи се настроението и на собственици на къщи за гости и хотели, които имаха резервации от клиенти и не знаеха какво да им кажат – ще има ли ток, или не. Думата на електроразпределителните дружества бе срещу тази на граждани. В суматохата бе трудно дори на специалист да се ориентира къде е истината. През януари 2025 г. вече се разбира, че част от подаваната от институции информация не е била съвсем коректна, а поуки от предната криза държавата не е взела. С малко отстояние във времето „Дневник“ опита да изясни как се създават проблемите и какви са възможните решения като поиска информация от главните действащи лица. Този път проблемът бе в гората от електроразпределителните дружества посочват, че този път мокрият тежък сняг, който падна по празниците, е нанесъл щети извън градовете, което автоматично усложнява отстраняването им. Това сочат за основна причина и електроразпределителните дружества, и държавният Енергиен системен оператор (ЕСО ЕАД) – паднали иглолистни дървета от вътрешността на горския масив, извън нормативно установените просеки. Системите за наблюдение на дружествата, доставящи ток, показват къде е повредата с приблизителна точност от 150 м. Това указва на дежурните екипи накъде да вървят. Препятствие номер едно е това, че пътищата може още да не са разчистени, какъвто е случаят в някои от най-засегнатите по празниците райони. Твърденията на ресорния министър в някои от случаите не отговарят на истината, коментират пред „Дневник“ представители на електроразпределни дружества. Например, Троянският проход, за който служебният министър на регионалното развитие Виолета Коритарова твърди пред медиите, че на 21 декември е имало само временни ограничения за движение на тежкотоварните автомобили. От официални съобщения обаче се вижда, че той е отворен на 7 януари. Конкретният пример показва, че данните на участниците в събитията понякога се различават драматично. Отделно е ясно, че при почистването на пътищата през зимата приоритети имат големите пътни артерии, а едва след това второстепенните. Те водят до малките населени места, след края на които започват походът на аварийните екипи със снегоходки. Този път те са заварили паднали дървета, които по височина надвишават до два пъти тази на електрическите стълбове. Не са били единични и случаите, в които е оправено прекъсването от едно паднало дърво, но на друго място по трасето пада следващо. Възстановяването започва отначало. От дружествата посочват, че имат немалко техника, която да им помага да преодоляват различни терени и непочистен сняг, но все пак те не са фирми за пътно поддържане и не могат да имат всичко на цялата територия, за която отговарят. Екипите по места често получават техническа помощ от местните хора, за да достигнат до мястото на аварията, казват от „Електрохолд „.
Сервитутите, най-просто казано, са отстоянията от електропроводите, в които електроразпределителните дружества имат право да правят просеки, за да предотвратят аварии, причинени от досег с клоните на дърветата. Черните пътища често са разклонения от главния път на едно село, и често те не са прочистени, което затруднява достъпа до наши съоръжения, посочват в отговори до „Дневник“ от „Енерго про“. По правило на 7.5 м от стълбовете трябва да има свободно пространство, без дървета. На места обаче това отстояние не е спазено, на други трасетата минават през частни имоти, собствениците на които при минали случаи не са допускали аварийни екипи. От „Електрохолд “ казват, че този път не е имало такива казуси. Отбелязват обаче, че когато е нарушен този сервитут и в момента на бедствието, когато няма ток, кметовете обещават подкрепа да се реши този въпрос. Практиката показва, че след като бедствието отмине, това престава да е приоритет доколко е свързан с разходи – отчуждаване на терени, изсичане на дървесината, извозването й. Синдромът „Аз на тях не им вярвам“
„Бях на площада и не видях екипи да работят“, „На улицата съм, не виждам да има повреда. Пуснете ни тока, бе, хора!“ – това са малка част от репликите на засегнатите от авариите потребители по празниците, изразени пред телевизионните камери. Те показват липса на точна информация за конкретния проблем, неразбиране за технологията на отстраняване на авариите и главното липса на доверие в институциите, което в конкретния случай включва и доставчиците на ток. В отговор на въпроси дружествата посочват, че този път част от авариите се дължат на трети страни и в частност на ЕСО. По оценка на „Енерго про“ това са 20% от случаите. Дружеството освен това напомня, че още в началото на 2024 г. на срещи с отговорните институции е бил поставен въпросът за осигуряването на постоянен дежурен персонал в подстанциите на ЕСО по време на кризисни ситуации. В допълнение при последните аварии се случи така, че дружества твърдяха, че ток вече има, а потребители в малки населени места, че все още нямат. От „Електрохолд “ обясняват, че те виждат кога са захранили с ток до таблото и това е причината да обявяват, че проблемът е решен. Когато обаче са настъпили аварии между таблото и конкретния потребител, се очаква той да подаде сигнал, че ток няма, за да се задействат аварийните екипи. Повредата (не) е при ЕСОСистемният оператор е отговорен за мрежата високо напрежение. Експертите на разпределителните дружества обясняват, че логиката на отстраняване на повредите започва тъкмо от мрежата с високо напрежение, през тази средно напрежение и тогава вече се вижда какви са авариите по ниското напрежение, което е и видимата част за потребителите. В отговори до „Дневник“ от ЕСО посочват, че авариите в периода 25-31 декември в мрежата 110 кV на оператора не са довели до смущения и прекъсване на електрозахранването на потребители от населени места. „В периода с тежки метеорологични условия 32 минути е максималното време, в което не е било осигурено захранване към подстанции на ЕСО ЕАД, както и на обекти, свързани към електропреносната мрежа“, посочват от там. Уточняват, че са аварирали 2 електропровода, които обаче не са причина крайните потребители да останат без ток по празниците – „Острец“ и „Ястребец“ общо дълги 70 км при 16 хил. км обща мрежа, поддържана от оператора. Изреждат привлечени аварийни групи от няколко града да помагат за отстраняването на тези аварии, а освен това самият оператор праща 2 аварийни групи в помощ на ЕРП Север за възстановяване на мрежа 20 kV.По упрека за дежурните казват, че в периода 25 – 31 декември са осигурили в извънработно време в подстанции „Тетевен“ и „Троян 1“ дежурни, защото те са без дежурен персонал. В подстанция „Мелта“ в Ловеч пък постоянно има дежурен. Отделно е имало дежурни в Горна Оряховица, от чиято информация се управляват съоръженията на 7 области. Уверяват, че в петте опорни пункта в страната, от които се осъществява управлението на подстанциите на ЕСО, има денонощен оперативен персонал.Защо мрежа под земята не е решениеСлед като в началото на две поредни зими се стига до тежки аварии и лиса на ток (в края на 2023 г. доста повече домакинства останаха без ток, но не точно на празниците) все повече върви в обращение тезата, че мрежите трябва да са под земята.Специалистите по темата за поредна година напомнят, че това е много скъпо и реално в никоя държава това не е общият случай. Освен това, ако аварията е под земята, то отстраняването й във време с ниски температури ще е доста по-голямо предизвикателство и ще отнеме по-дълго време.От „Електрохолд “ дават пример с курорта Боровец, който е на територия, която това дружество снабдява с ток. Там мрежата е под земята, но курортът бе без ток, защото аварията бе преди него.Да се задължат ЕРП да влагат повечеКогато истерията покрай липсата на ток в празничните дни бе в апогея си, пик отбеляза и политическият популизъм, от който се ръководеше и служебното правителство. Неговите измерения минаха през даване на неточни данни, което казват сега електроразпределителните дружества, и уверения в мерки, които се набелязват и които са нелогични за всеки, който си е направил труда да проучи поне малко темата.Такъв е случаят с инвестициите, които дружествата трябва да правят. Те се одобряват периодично – за всеки регулаторен период, започващ от 1 юли всяка година, от Комисията за енергийно и водно регулиране. От „Електрохолд “ казват, че през последните около 10 г. одобрената сума за тях се е закотвила някъде около 100 млн. лв. годишно. Заради политическата нужда токът за бита да не поскъпва или никак или да е с малко, не се одобряват по-високи разходи, а и самите дружества признават, че се самоограничават в амбициите си, защото им е ясно, че значителен ръст няма да им бъде позволен. „Дневник“ отправи покана за интервю към председателя на КЕВР, но от пресцентъра посочиха, че на този етап той се въздържа да дава интервюта. В края на декември служебните управляващи се опитаха да успокоят обществото, че готвят проектозакон, в който наред с други мерки, които да предотвратяват тежки аварии по мрежата, ще има такава за минимум инвестиции, под който дружествата не могат да падат. Това за масовия слушател означава, че до този момент дружествата се пазят от инвестиции, не поддържат мрежата и затова стават аварии.Горещият картоф, с който жонглират всички управляващи досега е, че те не искат гласоподавателите да протестират заради поскъпнал ток, но от друга страна без инвестиции няма как да се подобрява състоянието на мрежата. Освен това, колкото и да се инвестира в мрежата, при тежки метеорологични условия повредите са неизбежни.По изчисления на „Електрохолд “ едва 20% от одобрените инвестиции се ползват за целта. Причината е, че дружествата нямат право да отказват присъединяване на клиенти. Това им струва около 60 млн. лв. годишно, които няма откъде другаде да се вземат освен от парите, одобрени за инвестиции. Още около 20 млн. лв. се употребяват за подмяна на електромери. За разлика от водомерите те са собственост на дружествата, а законът ги задължава да ги подменят на всеки 6 години.Присъединяването на сгради пък става по тарифи, които не са променяни от 2002 г. и които са с до два и половина пъти по-ниски от реалните разходи. Промяната на тарифите отново е въпрос на одобрение от КЕВР. „Получава се така, че всички потребители плащат за присъединяването на новите, защото парите вместо за инвестиции в мрежата са отишли за присъединяване“, посочват от компанията.Оценката им е, че би се усетил ефект по мрежата, ако одобрените за година инвестиции нараснат поне до 170 млн. лв.Електроразпределителното дружество „ЕРП Север“ стриктно изпълнява инвестиционните си задължения и увеличи с 25% инвестиционната си програма за регулаторния период 2024 – 2026 г. дори и при несъответстващо на реалната инфлация в страната увеличение на цените на електроенергията, посочват от там пред „Дневник“.Според експертите му, за да се улеснят инвестициите и ремонтните дейности по мрежата, са необходими изменения в Закона за обществените поръчки (ЗОП), който към момента сериозно забавя и затруднява навременните и качествени дейности по мрежата. И това, и останалите дружества посочват, че една процедура по този закон отнема с всичките си елементи поне 9 месеца.“Като разпределително дружество разчитаме на ЗОП за избор на изпълнители както на просеки, така и на строително-монтажни работи. Голяма част от компаниите декларират технически възможности, които реално не могат да изпълнят. Има 90-дневни срокове за обжалване на процедурите, които бавят изпълнението на различни дейности. Много често, когато трябва да се извършва дейността, фирмите сами се отказват заради липса на работна ръка или нужда от актуализация на разходите“, посочва „ЕРП Север“.Как хем да има инвестиции, хем токът да е евтинВажният въпрос сега е как да се вдигнат инвестициите без да се повиши цената на тока за бита. Според дружествата това трябва да стане през различни европейски програми, с които България има дългогодишни традиции да не се справя успешно.Такъв е и случаят с проектите по Модернизационния фонд, по който трите електроразпределителни дружества вече имат одобрени проекти. Това е факт от година и половина. За да могат да започнат изпълнението на проектите обаче, те трябваше да подпишат съответните договори с Министерството на енергетиката. А това се случва на 23 декември – дни преди тежкия сняг. Общо проектите на трите дружества и на ЕСО са за близо 327 млн. лв. Компаниите нямат обяснение защо се стигна до това забавяне. „Днес правим решителна крачка към подобряване на услугите на ЕСО ЕАД и трите електроразпределителни дружества“, обяви служебният министър на енергетиката Владимир Малинов при подписването на договорите.Важното уточнение е, че ако договорите бяха подписани навреме, парите за инвестиции, одобрени от КЕВР, е можело да се ползват за стабилизиране на мрежата в уязвими участъци, вместо да отиват за подмяна на електромери и присъединяване.От „ЕРП Север“ отбелязват, че своевременното усвояване на пари по европейски фондове ще подпомогне нуждата от мащабни инвестиции, насочени към подобрение на качеството, намаление на загубите и въглеродните емисии, предвид бурното развитие на нови ВЕИ присъединявания и развитие в посока енергийна устойчивост. И най-вече няма да се отразят върху крайната цена на електроенергията за обществото, а ще подобрят услугите. От ЕСО посочват пред „Дневник“, че през 2024 г. са направени ремонти и рехабилитация за 37 млн. лв. и 190 млн. лв. са вложени в модернизиране на електропреносната мрежа.
Всички минаха на ток
Освен изредените проблеми дружествата посочват и това, че през последните години масово хората преминават на отопление на ток. Това важи и за големите жилищни квартали на София, които са топлофицирани. Въпреки че повечето хора знаят, че напрежението в топлофицираните сгради не е разчетено да поеме няколко климатика на апартамент без това да влоши качеството на снабдяване на останалите в най-добрия случай. В другия – защитата включва и пада главният бушон на съответното жилище. Находчивостта на потребителите е довела не до това да подадат заявление да им се повиши мощността, за което ще дължат еднократна такса, а да подменят на своя глава защитата с по-мощна. Това сваля напрежението на съседите. От „Енерго про“ посочват нуждата от съдействие на местната власт за урегулиране на вилните зони с цел по-бързо изграждане на нови мрежи и улесняване на обслужването им от електроразпределителното дружество. Това налага изработването в тези райони на подробни устройствени планове (ПУП) и общи устройствени планове (ОУП). За безпроблемната по-нататъшна работа по изграждането на нови съоръжения важно е да се продължат процедурно дейностите на общините и след влизане в сила на тези планове. Според компанията се налага и Агенция „Пътна инфраструктура“ да се ангажира с изграждането на пътища, различни от черните, до всяко населено място. Това ще спомогне за по-бързото възстановяване на електрозахранването в отдалечени малки населени места и махали.
Вижте видеоканала ни:
