Елза Величкова раздаде парични наглади на Йордановден: В криза се изисква вяра, че Господ ще снабди всяка наша нужда, готови сме с проекти за 30 млн. лв.

Защо повторно разпъваме Христос с обиди и агресия? “ – питат апостолите на Христос и аз питам: Защо не спирам да се убиваме с думи, плюене по социалните мрежи. Нека да спрем! – призова зам. – кметът Детелина Борисова.

„А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал. 6:14), казва свети апостол Павел. Как светият апостол е достигнал до такова разположение, че да не иска да се хвали с нищо друго, освен с Христовия Кръст?

Отговорът намераме в светите писания: Господ е извършил спасението ни чрез кръстната Си смърт; на Кръста Той е разкъсал ръкописанието на греховете ни; чрез Кръста ни е примирил с Бога и Отца ни; чрез Кръста е издействал за нас благодатните дарове и всички небесни бла­гословения. Победи смъртта, възкръсна и ние ще живеем в небеса, където е сега. Да спрем с провиненията! Христос е платил за провиненията ни вместо нас. Затова се радваме и обичаме кръста, на които Христос е понесъл нашите лични трудности, болести, слабости. В тези трудни времена на политическа криза от нас се изисква вяра, че Господ ще снабди всяка наша нужда и ще ни опази като община. През 2025 година сме готови с проекти за над 30 млн. лв.

 Богомъдрите мъже са прозрели великото значение на Кръста, високо са го ценили и са се хвалили, че са се сподобили да го носят. Те са виждали вместо скръб – радост, вместо унижение – величие, вместо безчестие – слава; и са се хвалили с него, както човек с великолепно украшение или отличие се хвали.“

 Това обяви с слово на връх Йордановден кметицата на община бобов дол Елза Величкова. Тя раздаде парични награди на победителите и участниците. Георги Искрев от Бобов дол  извади кръстта от ледените води на фонтана на площада пред общината. Кристиян Методиев спаси кръста в Големо село.

„Всеки, който мрази е човекоубиец, казва Христос – и в никой човекоубиц не пребъдна вечен живот. Защо повторно разпъваме Христос с обиди и агресия? “ – питат апостолите на Христос и аз питам: Защо не спирам да се убиваме с думи, плюене по социалните мрежи. Нека да спрем! За да има напредък в домовете ни, в селата ни, в общината ни. Нали сме призвани от Христос да благославяме, а не да кълнем, даже враговете ни. Това го има само в християнството, а ние нали сме християни. И в никоя друга религия не се казва- обичай врага си, даже знам, че има християни, които вземат радовно причастие за да се очистят от напрежението и злото, което изпитват към врагове. С една дума- нека да опитаме, да спрем да се обиждаме и мразим лице в лице и през социалните мрежи със сила отгоре.“ – каза зам.- кметът Детелина Борисова.

Свещениците след богослужението добавиха:

„Иска или не иска, всеки носи кръста си, и този кръст повечето пъти не е прост, а необикновен, но не всеки гледа на него през Христовия Кръст; не всеки го превръща в оръ­дие на своето спасение; затова не за всеки кръстът му се оказ­ва спасителен. Защото плюе  на него като плюе по близките си, по управниците по места, по управниците в държавата. А господ ни е призвал пръво да се молим за управниците и казва- преди свиско се молете за управниците, за да поминете тих и спокоен живот. който плюе по управата, роптае и в ропота няма напредък, има зла енергия.

Има много кръстове, но по вид са три: първият вид са външните кръстове, които се образуват от скърби и беди, ивъобще – от горчивата участ на земния ни живот; вторият са вътрешните кръстове, които се раждат от борбата със страстите и похотите заради добродетелта; третият са ду­ховно-благодатните кръстове, възлагани от пълната преда­ност на Божията воля.

Външните кръстове. Това са най-сложните и разнообразни кръстове. Те са разх­върляни по всичките ни пътища и се срещат почти на всяка крачка. Към тях се отнасят скърбите, бедите, нещастията, болестите, загубата на близки хора, неуспехите в службата, всякакъв вид лишения и недостиг, семейните неприятности, неблагоприятните външни отношения, оскърбленията, оби­дите, лъжливите обвинения и въобще земната участ, повече или по-малко тежка за всеки. Кой не носи някой от тези кръстове? И не може да не носи. Не избавя от тях нито знатността, нито богатството, нито славата, нито някаква земна значимост. Те са се сраснали с пребиваването ни на земята от мига, в който е бил заключен земният рай и няма да от­стъпят дотогава, когато се отвори небесният рай.

Ако искаш тези кръстове да ти бъдат за спасение, из­ползвай ги според Божието предназначение по отношение на човека въобще и по отношение на теб в частност. Защо Господ е устроил така, че на земята да няма никой без скър­би и бремена? За да не забравя човекът, че е изгнаник и да живее на земята не като потомък в родна страна, а като стран­ник и пришълец в чужда земя, и да се стреми да се завърне в своето истинско отечество. Веднага щом човекът съгрешил, той бил изгонен от рая и извън рая, налегнат от скърби и лишения и от неудобства от всякакъв род, за да помни, че не е на своето си място, а е под наказание, и с безпокойство да търси помилване и завръщане в своя чин.

Като виждаш скърбите, нещастията и сълзите, не се учудвай и като ги търпиш, не роптай. Така следва да бъде. На онзи, който е престъпил и е в преслушание, не подобава пълно благоденствие и щастие. Запечатай това в сърцето си и благодушно търпи участта си.

Но защо, ще кажеш, върху мен е възложено повече, а върху другия – по-малко? Защо мен ме притискат нещастия­та, а друг живее в почти непрекъснато щастие? Аз се разкъс­вам от скръб, а другият се утешава? Ако това е обща участ, да се дава еднаква за всички без изключения. Та нали тя така се и дава. Вгледай се и ще видиш. На теб сега ти е тежко, а на другия му е било вчера или утре ще му бъде тежко; а днес Господ му позволява да отдъхне. Защо гледаш така часовете и дните? Вгледай се в целия живот от началото до края, и ще видиш, че на всички се случва да им е тежко, и то много тежко. Ще намериш ли някой, който да ликува през целия си живот? Дори и самите царе нерядко не спят нощем от сър­дечна тъга. На теб ти е тежко сега, но преди нима не си имал радостни дни? Бог ще даде и пак ще имаш. Потърпи! Ще се проясни и над теб небето. В живота, както и в природата, дните са ту светли, ту мрачни. Но случвало ли се е някога тъмният облак да не отмине и има ли някой на света, който да мисли така? Не мисли и ти така за скръбта си и ще се зарадваш с упование.

Елза Величкова раздаде парични наглади на Йордановден: В криза се изисква вяра, че Господ ще снабди всяка наша нужда

Видео на живо