
Прокуратурата пусна Стоян Гольовеца на свобода за смърта на Андреа: Попада в т.нар „мъртви норми” на Наказателното право
Собственикът на конете, участвали в тежкия пътен инцидент край Кюстендил, изборджия №1 на Кйстендил Стоян Гольовеца, участвали в тежкия пътен инцидент край Кюстендил е освободен от ареста след 24 часово задържане, съобщиха Областна дирекция на МВР – Кюстендил. По случая е образувано досъдебно производство за смърт по непредпазливост. Случаят е под наблюдението на Окръжна прокуратура – Кюстендил с административен ръководител Камелия Стефанова. „Прокуратурата не е внесла в съда искане за мярка за неотклонение „задържане под стража“ или па“парчина гаранция. Няма такава. Установили са го по ушната марка на един от конете и е задържан с полицейска заповед.“ – съобщиха от прокуратерата, без да уточняват на какво основание е задържан. Наши източници съобщиха още, че синът на 74 г. Стоян Гольовеца, е пребил преди броени дни човек, но случаят е заметен под килима от полицията и прокуратурата в града. „Славчо Гольовеца ( Асен му казват) е бил задържан за средна телесна повреда нанесена на друг жител на махалата. Прокурор Ризова от РП Кюстендил се е изказала пред колеги, че този от затвора няма да излезе, но след обсъждане с административния ръководител Албена Разсолкова, в съдебна зала иска “домашен арест”, тъй като законът така е „скроен“ и позволява. гольовци са камък, в който Кюстендил се размазва!“ – съобщиха за 4ВРАСТ от прокуратурата. Веднага се опитахме да се свържем с говорителят на прокуратурата, но той се оказа в платен годишен отпуск и очакваме неговият отговор в най- кратък срок по всички въпроси, който вълнуват гражданите, а имемно – какво е предприела прокуратурата през годините срещу „Клана Гольовци“ до днес и какви ще бъдат последствията и действиета на прокурорите срещу тях.

Alexandar Rizov ни пише още:
Държавата са хората, докато си мълчим и позволяваме бездушни управници, полицаи, прокурори, съдии и всякъкви подобни да си правят „аз на тебе- ти на мене“ ще е така. Правила и спазването им е цивилизация и това трябва да изискваме. Ние сме държавата превенция трябва, а не да чакаме най – лошото и после да ревем, избиваме се. Това трябва да го променим вдигай се народе. Време е!
И…още нещо!!!
Защо нищо не се съобщава за втория участник в тази трагедия- таксиметровият автомобил..? Момичетата ли убиха петте коня! Или има последващ сблъсък между такси, коне, катастрофиралата кола и изхвърленият кон върху тях..?! Има ли съучастие и факти на място! Защо полицията мълчи, а всички институции се оневиняват!!! Има ли Общината НАРЕДБА за реда и условията за отглеждане на домашни животни?… или с европейски субсидии….!!! Всички имоти покрай пътя са общинска собственост, защото кмета Паунов и Земеделската Служба в Общината, частните необработващи земи ги вписаха като Общински и търгуват с тях и в момента…..Жалко за момичето и близките му. Истината едва ли ще стане ясна, а виновните наказани. Защото в този град СПРАВЕДЛИВОСТТА едва пробива, всеки се покрива зад някой и няма ПРОМЯНА!!!!!!
Валентина Азова:
Страшна мафия е тази кюстендилска област, а най-големия виновник мишкува -областният управител Пандурски. Има катастрофа с коне в управляваната от него област, има загинали пак по негова вина и ни лук ял ни мирисал .Няма да иде при хората, да каже, че съжалява, да изкаже съболезнования, да помоли да му простят, че не е внимавал какви престъпления се вършат под негово управление 20 години. Няма ли здрави мъже в тоя град да го извлекат от красивата бяла сграда, прошка да иска от хората, че превърна цялата област в циганска махала????????????
Като писахме, причината за тежкия инцидент с 18 – годишното момиче, което загина са внезапно излезли на пътното платно пет коня, ударили движещия се лек автомобил.
В резултат има едно починало момиче, двама души в болница. Конете също са починали, отстранени са от пътя.
Собственикът на животните обясни, че конете са прескочили електропастира до пътя, тъй като жиците били твърде ниски. И петте коня са починали.
Кюстендилци, които излязоха на бунт, обявиха, че електропастира изобщо не е бил вкюлен, тъй като се захранвал с ток от слънцето. Протестът се вихри и в момента, трети ден, пътят е затворен, съобщиха за 4ВЛАСТ протестиращи.
Наказателния кодекс, касаещ наказателната отговорност на лице, което не положи достатъчно грижи за гръбначно животно и по този начин причини смъртта, тежка или средна телесна повреда на друг човек. От практиката си по подобен род наказателни дела се поражда в мен впечатлението за недооценяване и дори подценяване на обществената опасност на това престъпление. Сякаш ал.1 на посочения текст попада в онези т.нар „мъртви норми” на Наказателното право, които намират своето място в кодекса по-скоро за укрепване правосъзнанието на гражданите, отколкото като основание за пораждане на наказателна отговорност. – кометира адвокат за 4ВЛАСТ и добави:
Текста на закона гласи:
Чл. 325в. (1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.
(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.
От юридическа гледна точка посочения текст инкриминира (обявява за престъпление) едно бездействие. Гражданите следва да знаят, че деянието като основен обективен елемент на всяко престъпление има две проявни форми – действие и бездействие. Малкото престъпни състави, които запретяват извършването на бездействия са адресирани към правнозадължени субекти, именно такъв се явява собственикът на гръбначно животно. В повечето подобни състави (текстoвe в НК) задължението към адресата да се въздържа от бездействието (с което осъщестява престъплението) не е посочено. Това са т.нар бланкетни състави, които се допълват от текстове на други нормативни актове (Закони и подзаконови НА). Такъв е случаят и с разглежданата разпоредба на чл.325в от НК. Задължението на стопанина да положи необходимите грижи за своето куче, за да не причини някои от престъпните резултати по чл.325в от НК, произтича не от самия НК, а от разпоредбите на чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на животните.
От обективна страна за да е осъществен престъпния състав е необходимо да са налице следните елементи:
-
Правно задължен субект (който по силата на дадена норма да е длъжен да полага достатъчно грижи за гръбначно животно);
-
Деяние във формата на бездействие (лицето не полага достатъчно грижи при наличие на задължение и обективна възможност затова).
-
Настъпване на някои от престъпните резултати по чл.325в, а именно: Тежка или средна телесна повреда, а по ал.2 и смърт.
-
Причинно-следствена връзка между бездействието на задълженото лице и настъпилите последици.
При така формулираната конструкция на състава, е видно, че законодателят не е предпоставил инкриминираното деяние от целенасочеността на поведението на гръбначното животно. Напротив, това дали е причинено някое от изискуемите в състава травматични увреждания е елемент на обективната страна на престъплението. При констатиране на предвидените последици на резултатното престъпление, след като е констатирано и бездействието на задълженото лице, то следва да се изясни единствено въпроса налице ли е причинна връзка между двете. А не да се изследва какво е било намерението на животното и дали то “волно” или “неволно” е причинило уврежданията на пострадалото лице. Считам за ненужно да отбелязвам, че животното не може да действа “волно” или “неволно” доколкото последното не разполага с необходимия волеви и интелектуален капацитет, свойствен на хората. Поведението на гръбначното животно е предопределено от бездействието на стопанина му, което следва да стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата телесна повреда или смърт.
При изясняване на обстоятелството дали е налице причинна връзка между деянието (бездействие) и престъпния резултат (тежка, средна телесна повреда или смърт), следва да се отговори на въпроса – ако стопанинът на гръбначно животно бе положил действително законоизискуемите и обективно възможни грижи за своя домашен любимец, щяха ли да настъпят травматичните увреждания в този им вид, по това време и място?
Що се отнася до субективната съставомерност или вината на престъпния деец (извършителят) то следва да се знае, че тук говорим за непредпазливост като субективно отношение на дееца към престъпния резултат на деянието му. Последната може да се прояви в две форми – небрежност и самонадеяност.
Като обобщение ще отбележа, че е необходимо, както правоприлагащите, а и провораздавателните органи да санкционират извършителите на тези деяния, така и пострадалите лица да проявяват необходимата активност за защита на своите права и законни интереси. От друга страна, обаче следва да се изследва внимателно и въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на стопанина (правно-задължения субект) и вредоносния резултат (посочените травматични увреждания или смърт), доколкото са възможни хипотези, при които такава връзка да липсва.
Кметът Атанас Стоянов даде пресконференция, вижте още:
Прокуратурата пусна Стоян Гольовеца на свобода за смърта на Андреа: Попада в т.нар „мъртви норми” на Наказателното право