„Жените, известяващи добрата новина, са голямо войнство“ (Псалм 68:11)
След като водил народа на Йехова много години, Исус Навиев починал на 110–годишна възраст. Докато той бил жив, израилтяните се покланяли на Йехова, нашият небесен Отец. Но след смъртта му започнали да се покланят на идоли подобно на ханаанците. Тъй като израилтяните вече не следвали Йехова, той позволил на един ханаански цар на име Явин да им причинява трудности. Хората умолявали Йехова за помощ. Затова Бог им дал нов водач, Варак. Той щял да им помогне да се върнат при Йехова.
Пророчицата Девора пратила хора да извикат Варак. Тя му предала думите на Йехова: „Вземи 10 000 мъже и отиди да воюваш с войската на Явин в речната долина Кисон. Там ще победиш Сисара, военачалника на войската на Явин.“ Варак казал на Девора: „Ще отида, но само ако ти дойдеш с мене.“ Тя отговорила: „Ще дойда с тебе. Но знай, че няма ти да убиеш Сисара. Йехова каза, че ще го убие една жена.“
Девора се качила с Варак и войската му на планината Тавор, за да се подготвят за битка. Когато Сисара чул за това, той събрал бойните си колесници и воините си в долината. Девора казала на Варак: „Днес Йехова ще ти даде победа.“ Варак и неговите 10 000 воини се спуснали надолу по планината срещу мощната войска на Сисара.
Тогава Йехова направил така, че речната долина Кисон да се наводни. Колесниците на Сисара затънали в калта. Самият той оставил колесницата си и побягнал. Варак и хората му победили войската на Сисара, но Сисара избягал! Той се скрил в шатъра на една жена, която се казвала Яил. Тя му дала да пие мляко и го покрила с една завивка. Любопитното е, че той поискал вода, а тя му дала мляко- май явна подигравка. Измореният воин заспал, уморен от битката. След това Яил тихо се промъкнала до него, забила едно от колчетата на шатъра в главата му и той умрял.
Варак дошъл да търси Сисара. Яил излязла от шатъра си и казала: „Влез и ще ти покажа мъжа, когото търсиш.“ Варак влязъл и видял Сисара да лежи мъртъв. Варак и Девора запели песен за възхвала на Йехова, който дал на израилтяните победа над враговете им. През следващите 40 години в Израил имало мир. Съдии 4:1 — 5:31
„Жените, известяващи добрата новина, са голямо войнство“ (Псалм 68:11)
Университетска литература, факултет „Богословие“, СУ „Климент Охридски“ още по темата:
Кой е Йехова? И вие на чия страна сте?
Отговорът на Библията
Йехова е истинският Бог, за когото се говори в Библията, Създателят на всичко. (Откровение 4:11) Именно на него се покланяли Авраам, Моисей и Исус Христос. (Битие 24:27; Изход 15:1, 2; Йоан 20:17) Той е Бог не само на един народ, но на „цялата земя“. (Псалм 47:2)
Според Библията Йехова е уникалното име на Бога. (Изход 3:15; Псалм 83:18) То идва от еврейски глагол със значение „ставам“ и редица учени смятат, че името означава „Той причинява да става“. Това значение съответства на ролята на Йехова като Създател и като Бог, който изпълнява намерението си. (Исаия 55:10, 11) Библията също така ни помага да опознаем личността зад името Йехова, особено основното му качество — любовта. (Изход 34:5–7; Лука 6:35; 1 Йоан 4:8)
Името на български „Йехова“ е превод на еврейското име на Бога, предавано с четирите букви יהוה (ЙХВХ), познати като тетраграмата. Не знаем как точно се произнасяло Божието име на староеврейски, но формата „Йехова“ има дълга история на много езици, включително на български. Намираме формата „Iеова“ още в първия пълен превод на Библията на новобългарски език, отпечатан в Цариград през 1871 г. a
Защо не се знае точното произношение на Божието име на староеврейски?
В писмената форма на староеврейски език не се използвали гласни букви, а само съгласни. Хората, говорещи еврейски, не се затруднявали да добавят правилните гласни при четене. Но след като Еврейските писания („Старият завет“) били завършени, някои юдеи възприели суеверието, че е погрешно да се изговаря личното име на Бога. Когато четели на глас библейски стих, съдържащ Божието име, те го замествали с изрази като „Господар“ и „Бог“. С течение на вековете това суеверие станало широко разпространено и в крайна сметка точното произношение било загубено. b
Според някои Божието име е било „Яхве“, но има и други мнения. Един свитък от Мъртво море, съдържащ откъс от книгата Левит на гръцки, предава името като „Яо“. Освен тази форма гръцките писатели от първите векове посочват и произношенията „Яе“, „Яве“ и „Яуе“. Но не можем да твърдим, че която и да е от тези форми представлява точното произношение на староеврейски. c
Погрешни схващания за Божието име
Погрешно схващане: Преводачите сами са добавили името Йехова в някои преводи.
Факт: Божието име, представено от четирите еврейски съгласни יהוה, се среща около 7000 пъти в Библията. d Повечето преводачи своеволно премахнали Божието име и го заменили с титли като „Господ“.
Погрешно схващане: Всемогъщият Бог не се нуждае от име, което да го отличава.
Факт: Самият Бог вдъхновил библейските писатели да запишат името му хиляди пъти и насърчавал служителите си да го използват. (Исаия 42:8; Йоил 2:32; Малахия 3:16; Римляни 10:13) Всъщност Бог осъдил фалшивите пророци, които се опитвали да накарат хората да забравят неговото име. (Йеремия 23:27)
Погрешно схващане: Според юдейската традиция Божието име трябва да бъде премахнато от Библията.
Факт: Вярно е, че някои юдейски преписвачи не произнасяли Божието име, но те не го премахвали от своите преписи на Библията. Какъвто и да е случаят, Бог не иска да следваме човешки традиции, които се различават от неговите заповеди. (Матей 15:1–3)
Погрешно схващане: Божието име не трябва да се използва в Библията, защото не знаем как точно се е произнасяло на еврейски.
Факт: В такъв случай би трябвало да направим заключението, че Бог очаква хората, които говорят различни езици, да произнасят името му по един и същи начин. От Библията обаче научаваме, че Божиите служители в миналото, които говорели различни езици, произнасяли личните имена по различен начин.
Нека разгледаме например името на израилския съдия Исус Навиев. Християните през I век, които говорели еврейски, произнасяли името му „Йехошуа“, а онези, говорещи гръцки, го наричали „Иисус“. В Библията е записан гръцкият еквивалент на името му, което показва, че първите християни произнасяли личните имена според възприетата на гръцки език форма. (Деяния 7:45; Евреи 4:8)
Същият принцип важи и при превода на Божието име. Далеч по–важно от избраното произношение е името на Бога да бъде поставено на правилното място в Библията.
a Формата „Iеова“ в по–късните издания е изписана „Иеова“. Ревизираното издание на този превод от 1924 г. съдържа формите „Иеова“ и „Еова“. А в „Синодалното издание на Библията“, излязло през следващата година, Божието име е изписано „Иехова“. Формата „Йехова“ се среща в „Ревизираното издание на Библията“ от 2000 г. на Българското библейско дружество.
b В „Нова католическа енциклопедия“, второ издание, 14 том, стр. 883, 884, се обяснява: „Известно време след плена, на името Яхве започнало да се отдава специална почит и се появил обичаят то да бъде замествано с думата АДОНАЙ или ЕЛОХИМ.“
c За повече информация виж брошурата „Помагало за изучаване на Божието Слово“, „Божието име в Еврейските писания“ (стр. 1–5).
Бъдете благословени!
Вижте видеоканала ни:
){kind=link}