Ивайло Константинов: Само бунт може да застави централната и местна власт да осигури проекти и пари за водоснабдяването!

Ивайло Константинов: Само бунт може да застави централната и местна власт да осигури проекти и пари за водоснабдяването!

„Факт е, че около 500 000 българи нямат питейна вода в домовете си. В област Кюстендил страдат общините Дупница, Кочериново Бобов дол, Бобошево и Рила.

В републиканския бюджет за тази година частта за общински инвестиции е 6.5 млрд. лв. Само половин милиард е за ВиК, представяте ли си?!

Само протестиращи граждани могат да принудят централната и местната власт да си изпълнят задълженията и да гарантират правото на питейна вода за всеки. Налице са общини с тежки проблемни във водоснабдяването, които не инвестират в проекти в сектора.

Просто кметовете гледат да правят неща, които, да кажем, са черешката на тортата – ремонт на кабинети, какъвто е случаят в Дупница. Нехаят базисни сфери, каквато е питейната вода. Истина ли е, че тримата заместници на кмета на Дупница Първан Дангов са си направили ремонт на кабинетите с парите на дупничани и то луксозно изпълнение. На каква цена, ще ни кажат ли Бойко Христов, Дафинка Георгиева и Валентина Караганова? И каква работа вършат те? Какво направиха за града? И какво следва да е решението?

Държавата предоставя пари всяка година, ето го решението – ако в съответната община има водни режими, тия средства да се отпускат само за ВиК, не за други инвестиции. Не за ремонти на кабинети! Истина ли е, че Дафинка Георгиева е проявила капризи? Не е харесвале цвета на латекса, та искала да го сменят няколко пъти по стените на кабинета? Правило трябва да въведат съветниците- докато не си оправят водата  – само да се дават пари за вода. А ако общините не се справят, парите да се предоставят за същите цели на областните администрации.

Точно това виждаме във ВиК-дружествата. Те не си знаят инфраструктурата. Добре, че начело на оператора „Кюстендилска вода“ е бившият гл. инженер на ВиК- Дупница Даниел Орманков. Той поне знае за инфраструктурата, дано да съдейства за изготвянето на проект за цялостна подмяна на ВиК – мрежата. На 2-3 села се пада по един техник, който, ако умре, не знаят откъде се взема водата. Нямат учредени вещни права… Не може да си представите колко ужасяваща е ситуацията, абсурдна за 21  век. Проблемът с водоснабдяването беше забатачен от „Пръдължаваме пробяната“ – „Демократична България“. Те бойкотираха бизнес плана на ВиК- Дупница и удушиха дружеството финансово. Днес Партията „Зелено движение“, която е основател на коалицията ПП- ДБ,  се разграничи от тях. Обявиха, че няма да участва с тях в избори. Като причини „Зелено движение“ посочика именно водната криза в страната, до която ПП- ДБ доведе цялата страна. Поздравления за звучния шамар, който отнесоха кокорчовци и кирчовци. Представете си, вучото на Кирил Петков беше шеф на ВиК- Дупница. Двамата обещаха на площада в Дупница да спасят дружеството. Залъгваха, че ще съдействат за приемане на бизнесплана и за нормална цена на водата от около 2- 2.50 лв. Сега имаме 3.75 лв., цена, фиксирана от ПП- ДБ, начело с регулатора КЕВР, който се оглвява изцяло от техни кадри.“ – това коментира лидерът на ГЕРБ в Дупница Ивайло Константинов.

На базата на информацията е създадена в Google My Maps картата “Право на вода” за информация за размера на проблема с липсата на питейна вода. Сутринта на 28 август с официално обявен воден режим със заповеди на кметовете са 425 населени места от 105 общини с 430 хиляди души население, към днешна дата са 600.  Има още 130 населени места с 83 хиляди жители, които нямат вода в чешмите си, но и нямат заповеди за въведен режим. Към тях можем да посочим и минимум десет процента от населените места в България, които нямат ВиК оператор. Дали те имат вода и какво е нейното качество е трудно да се разбере.

Според Зелено движение нито една институция не може да каже колко вода се взима от природата, колко се губи и краде по пътя и колко достига до гражданите. Всякакви проценти, размахвани от политици и докладвани в институциите, са изсмукани от пръстите или гледани на дъното в чашата с кафе, просто защото водата за пиене в България не се мери.

Досега от данни на ВиК операторите пред ДКЕВР и на интернет страниците им идентифицира, че за водоснабдяване се ползват минимум 8256 основни и резервни водоизточници. За тях басейновите диркции са издали 4117 разрешителни за ползване на води за питейно-битови цели, т.е. за около половината от водоизточниците се спазва Законът за водите. От тази половина колко вода се черпи от природата се мери чрез 2847 водомера при водоизточника – т.е. едва при 34% от всички водоизточници се знае колко вода постъпва във водоснабдителните системи. Според ДКЕВР само около 50% от водите, постъпващи във ВиК операторите, се мерят на входа. ДКЕВР посочва, че вътре в самите 5175 водомерни водоснабдителни сиситеми има едва 1554 водомера, отговарящи на стандартите.

Тези няколко числа показват единствено, че всяко позоваване на сушата като причина за липсата на вода е вероятно, но недоказуемо, защото питейните ни води просто не се мерят, освен при потребителите, и то не за всички, тъй като и кражбите взимат своето. И тук трябва да си спомним, че

миналата година Министерството на околната среда и водите отказа изпълнението на договорения с Европейската комисия в Плана за възстановяване и развитие проект за 130 милиона за автоматизирана система за измерване на водите в природата, ползваните води и връщаните в реките отпадни води.

В горски и други бази данни открихме информация за 2478 определени и учредени Санитарно-охранителни зони на източниците на питейни води, които обслужват най-много половината от водоизточниците, защото някои от зоните опазват водите на няколко водоизточника. И съвсем логично, установихме географски, че там където има режим на водата, най-често не се откриват данни за охранителни зони. Защото ползването на повърхностни или плитки подземни води от сондажи, каптажи и кладенци силно зависи от това как се управляват териториите на водосборите им – когато няма стари гори, няма и достатъчно вода.

Тук трябва да посоча, че докато половин България се чуди къде да намери вода, в Министерството на земеделието се готвят да увеличат дърводобивния натиск върху горите, включително да намалят разстоянието между просеките за дърводобив от 40 на 20 метра. Ако се приемат тези разпоредби при сеч ще си заминава до една четвърт от гората само от просеки и пътища, което ще е катастрофално за водозащитните и водорегулиращи функции на горите.

 От ГЕРБ препоръчват на кметовете в Кюстендилско и МРРБ:

• проучване на нови водоизточници и определяне на техните санитарно-охранителни зони

• проучване на качеството на водата в язовири за поливни и енергийни цели и оценка за възможността да бъдат включени като редовни или резервни водоизточници

• инвестиции в завършване на започнати водоснабдителни проекти като язовир “Нейковци”, Кюстендилско

• инвестиции в довеждаща инфраструктура от язовири, чиято вода е с питейни качества или чрез управленски мерки може да достигне тези качества – например язовир “Кричим” може да захрани с допълнителни води Пловдивско и Хасковско (проект от години, така и нереализиран)

• напълно в рамките на една година могат да бъдат учредени и санитарно-охранителни зони за всички водоизточници, а депутатите да променят Закона за горите, за да ограничат ползването на старите гори в зоните, за да се опазят техните водоохранителни и водорегулиращи функции.

Сред мерките, които могат да приемат депутатите са и законово обвързване на жилищното и промишлено ново строителство до капацитета на водоснабдителните системи и водоизточниците. Не е допустимо чрез общите и подробните устройствени планове да предвиждат скокообразно увеличаване на урбанизираните територии, без да е наличен воден ресурс. Такъв е случая в село Самораново, община Дупница. Отново задача на депутатите е да се развие и регламентира правото на вода за българските граждани – какво съдържа, как се определя, че е нарушено, какви права имат гражданите за да се защитят, коя е отговорната институция за административен контрол, начини на защита на правото пред съда и т.н. Задължително е създаването на стандарти за обявяване на водни кризи – режим на водата, заповеди за неизползване на водите за питейни цели при влошаване на качеството.

Провеждането на проверки за незаконно включване във водоснабдителната система на населените места във воден режим и идентифициране на течовете от водоснабдителните системи и инвестиране в спирането на загубите по мрежата са други две краткосрочни мерки.

Звучен шамар! Партия „Зелено движение“ заряза ПП-ДБ

ВИДЕО

Ивайло Константинов: Само бут може да застави централната и местна власт да осигури проекти и пари за водоснабдяването!