Ивайло Константинов: Избори след избори раждат политически изроди, гърците са намерили изход от омагьосания кръг!

Ивайло Константинов: Избори след избори раждат политически изроди, гърците са намерили изход от омагьосания кръг!

„В страната няма друг политик с такава голяма международна подкрепа, който да успее да задържи потока от европейски пари. Важно е да се гласува за ГЕРБ, иначе всички трябва да напуснем родината, защото няма да има препитание. Годините минават, загубите са огромни. Правителство се видя, че няма да има, жалко, много жалко за всички нас, по- голяма част от живота сме го минали, но какво ще оставим след себе си. Бизнеса умира, къде и как ще живеят децата ни, ние, българите, не знам… Камъка си тежи на мястото, казал е народа ни! Нека да се спасим като давещите се- сами. Необходими са избори с висока избирателна активност, но няма да се случат! Ниската избирателна активност не обуславя правителство, а нови избори и нови излишни разходи и, най- вероятно ще доведат до пълно изчезваане на страната ни от картата с появата на горотестни политически образования, оглавявани от примитивни и неуравновесени хора. Избори след избори раждат политически изроди. Решение е, приемане на гръцкия вариянт за правителство- получава го първата политическа сила и толкова. Така е редно! Защо да не го приложим? Друг изход няма, гърците са го видяли преди нас! “ – е мнението на лидера на ГЕРБ в Дупница Ивайло Константинов.

Избирателната система в Гърция дава допълнителни мандати на първата политическа сила – между 20 и 50 в зависимост от резултата, който тя е получила. Не се присъждат допълнителни гласове, ако първата сила има по-малко от 25% от всички избиратели. Mандат се добавя за всеки половин процент над 25, който тя е спечелила.

Мандатите-бонуси се изваждат предварително от 300-членния състав на гръцкия парламент и остатъкът се разпределя пропорционално на големината на всички политически сили.

Ако партията има поне 38%, тя на практика може да управлява и самостоятелно. Това се случи през юни 2023 г., когато Кириякос Мицотакис спечели 40.5% от гласовете на гръцките избиратели и получи еднопартийно мнозинство – 158 от общо 300 депутати. Опозицията остана силно разделена между 8 политически сили и деветима независими.

Бариерата за представителство в гръцкия парламент е по-ниска от българската – 3%.

В случая с ГЕРБ през юни 2024 г. – партията получи само 24.71% (под 531 000 гласа), което нямаше да ѝ стигне за служебна победа дори по гръцката система.

Гърция също променяше начина, по който се определят депутатите ѝ – преди 2016 г. бонусът за първата партия беше 50 места независимо от собствения ѝ резултат.

През 2016 г. премиерът Алексис Ципрас реши да предложи пропорционална система, в която всяка политическа сила получава съответния относителен дял от местата в парламента без служебно допълване за мнозинство.

Заради изискванията на гръцкото законодателство – първият случай, в който пропорционалната система се приложи реално в Гърция, беше през май 2023. Тогава Мицотакис пак спечели малко под 40%, но те не му бяха достатъчни за еднопартийно управление.

Премиерът веднага отказа да прави правителство без мнозинство и бяха насрочени нови избори, при които модифицираната система с бонус за първия вече беше приложена.

Разбира се – ако избирателната система се промени, това може да промени и мотивацията на избирателите.

Ивайло Константинов: Избори след избори раждат политически изроди, гърците са намерили изход от омагьосания кръг!