
Хора като Николай Табаков и Георги Стамов от ПП- ДБ яхнали лъжите на Киро спирнаха коалицията!
Читателите коментират:
Защо след като демократичната десница успя в края на 2021-а година да вземе властта с правителството на Кирил Петков, а по-късно и на Николай Денков, не само бързо я загуби, а предизвика и значителен електорален отлив? – питат наши читатели и коментират оживено на страницете ни в социалните мрежи:
Разбира се, може самоутешително да се каже, че тя всъщност не я е взела, защото никога не стигна до невидимата (дълбоката) власт, която у нас решава съдбата на видимата (по министерските кабинети).
Но това няма да е отговор, а следващ въпрос: за какво тогава ѝ беше видимата власт (и то в „сглобка“ с политическите ѝ противници), ако не е в състояние да се справи с невидимата? Петков и Денков не са ли печални герои на предизвестен провал?
И за подобна безмилостна критичност обаче едва ли има основание, тъй като двете правителства поне донякъде постигнаха целите си: защитиха геополитическата ориентация на страната, заради което беше свалено първото, и задвижиха съдебната реформа, заради което беше свалено второто. Така че по-точно звучи оценката на Христо Иванов: „Правехме правилни, често неочаквано резултатни неща и въпреки това изглеждахме зле“.

„С други думи, реалната политическа роля на ПП-ДБ във властта се размина в тяхна вреда с публичния им образ и то в очите на собствените им избиратели. Разбира се, това е резултат от мощната имиджова атака, съвсем остонавелна от всички страни, от която те нямат рефлекс да се пазят. Тяхната битка беше само есна- постов, да овлаеят службите и загубихме много пари от Европа, те не могат да работят по проекти, сисипаха строитеството, пътната инфраструктура рухна. Но сякаш повече щети си нанесоха сами с непоследователни ходове като сглобката с ГЕРБ, въпреки заканите да ни „изчегъртат“ от управлението завинаги. Или с издигането в София на кандидат за кмет с ДС утежнения в биографията, въпреки болезнената чувствителност на тяхното твърдо ядро точно по тази тема.“ – е мнението на Йорда Йорданов от ГЕРБ в Дупница, Емил Гущеров и съветницети от ГЕРБ в Дупница.
„Лошото е, че по- места спуснаха „парашутисти“, хоора некомуникативни, Георги Стамов от Кюстендил е абсолютно неориентиран в заноните проблемите по места, той отмени и приемните, защото хората не го познават, той работа на кого е свършил? Всички се юрнаха да гласуват не за човека, а за промяната. Кирип петков, който е с корени от Дупница, нищо не направи за града, а вуйчо му беше шеф на ВиК, Петков обеща да реши проблемите в сектора, защото са най- големи и забрави, но хората го запомниха с едно, че излъга. Николай Табаков от Демократична България разбира от нощни лампи, той търгува с тях, но нищо не разбира от законодателство и от институционални решения. Той си пи бира на площада в шест кампании и явно я на градус, я полудял от жегата, влезе в новинарските емисии с това, че смъкна, скъса и хвърли в коша знамето на най- голямата държава в света. Срам и подор за него! Горко на Дупница от такива луди глави!“ – коментира Георги Пехливански от БСП с хора на площада в Дупница.

„Могат да се дадат и други примери, но по-интересно е защо избирателите не приеха аргумента им – че тогава сглобката бе единственият шанс да се сложи дългоочакваният край на изборната спирала и да се прекъснат опитите на президента със служебните си правителства да отклони страната от евроатлантическия ѝ курс; или че преследването на някого заради предците му е комунистически похват, за демократите е важно какъв е той самият и т.н.“ – е мнението на ОбС шефът Костадин Костадинов, лидер на Синя България.


„Не приеха аргументите им, защото се оставиха да бъдат въвлечени в политиканство, което да подмени политическия дебат. А именно при него аргументите отиват на заден плен, за да отстъпят място на персонални квалификации, цветисти реплики, битови скандали и компромати. То е тип „маскировъчно“ политическо говорене, с което се бориш за власт чрез лични нападки към опонентите. Избирателите са превърнати в неми зрители, комуникацията се затваря между политиците, като печели този, който може да нанесе най-много удари под кръста. Обиди, обиди, обиди, несъстоятелни напатки и преливане от пусто в празно, те съсипаха всичко – европейските проекти, лъгаха за пари в торби, например за торбите от магистралите, адски лъжи и хората повярваха, повярваха и, че екскметът Методи Чимев е крал, но не е, ще го търсим екипа на Методи Чимев, заплатите на тримата кметове бяха горе- долу, колкото сега кметската, а проектите бяха над 20 на година. Сега няма нищо, спете спокойно деца!“ – коментира Ивайло Константинов, лидер на ГЕРБ- Дупница.
„ПП-ДБ потвърдиха поговорката „С какъвто се събереш, такъв ставаш“ и се хванаха на тази игра, която, първо, нямаха умения да играят – максималният удар, който успяха да нанесат, бе да вдигнат на билбордове политическа карикатура на опонентите си като прасе и тиква. Второ, въобще нямаше нужда да играят игра, ако наистина са постигнали „правилни, често неочаквано резултатни неща“.“ – добавят активисти на ГЕРБ.
„Политиканството никак не им отива. То върши работа на корпоративния вот, който не се интересува какво правят „нашите“, а само да дойдат на власт, за да осигурят облаги. Докато демократичната десница още от падането на комунизма разчита главно на гражданския вот, който се интересува не от властта на всяка цена, а от демократичните ѝ качества.

Именно голяма част от тези избиратели на девети юни си останаха по къщите, защото ПП-ДБ със самия факт, че развихриха сакнадол след скандал. И попаднаха в точка, от която могат да продължат нататък само след имиджов ремонт.“ – е мнението на Георги Георгиев, депута на ГЕРБ от Сандански.
„Забравеният“ избирател
„Най-лесният начин изглежда смяна на лицата, но той също носи риска да се сведе до политиканство, само че вътрешнопартийно. А и демократичната десница през годините има твърде лош опит с наказателното „отлюспване“- разорява се и се стапя, така че е далеч по-добре вместо други лица да има още лица, особено млади. И по-важното: вместо смяна на лицата, смяна на разказите. Защото ако продължаваш да се придържаш към разказ, който вече е загубил електорално влияние, той от само себе си те запраща в политическата маргиналия.“ – е мнението на Тодор Александров.
Ето още коментари:
Така стана с антикомунистическия разказ, който след „Виденовата зима“ доведе на власт (за първи и последен път засега с пълен мандат) демократичната десница във формата на ОДС и тя действително успя в немалка степен да измъкне страната от комунистическото ѝ минало. Но после този разказ престана да работи – беше си изиграл ролята и опитите (чак до „Синя България“) да бъде реанимиран се оказаха напразни.
Същото стана с втория голям разказ на демократичната десница – евроатлантическия. Той във формата ПП и ПП-ДБ я доведе пак на власт, но и сам започна да ѝ я отнема, защото се изхаби и клишира и доби дори пародийни интонации, когато като най-ревностен радетел на евроатлантизма у нас се изяви политик, санкциониран тъкмо от евроатлантическите ни партньори. Но по-съществената причина е друга: да повтаряш, че си евроатлантик „по условие“ стана куха декларация. Евроатлантизмът е синоним на либералната демокрация, а тя вече не е обетована политическа земя, защото е заплашена отвън и отвътре от недемократични режими.
Третият голям разказ на демократичната десница по неизбежност ще трябва да е за заплашената либерална демокрация и политиките за защитата ѝ. В това отношение намаляват противоречията със западните консерватори тип „Мелони“, които също искат да я защитят според своите разбирания.
И нарастват противоречията с консерватори тип „Льо Пен“, които защитават руски интереси. Но този разказ трябва да е ефективно насочен преди всичко към избирателя, така че той да си даде сметка какво ще му се случи лично на него, когато градусът на принуда и насилие при упражняването на властта в България се вдигне. И че българският Орбан бързо ще се превърне в български Путин, както и кои са откровените и скритите кандидати за тази роля.
Хора като Николай Табаков и Георги Стамов от ПП- ДБ яхнали лъжите на Киро спирнаха коалицията!