Събор за чудо и приказ в село Драгодан заля с бурни хора площада на кочериновското село

Събор за чудо и приказ в село Драгодан заля с бурни хора площада на кочериновското село.
Събор за чудо и приказ в село Драгодан заля с бурни хора площада на кочериновското село.

Събор за чудо и приказ в село Драгодан заля с бурни хора площада на кочериновското село.

Традиционният землячески събор  на Драгодан уважи с трите си дечица и съпругата си и младия кмет на Община Кочериново Станислав Горов.

А благоевградският оркестър „Македония“ вдигна градуса на настроението до краен предел с песните си. Така съборяните наскачаха от трапезите на големи кръшни драгодански хора.

Васил Стоянов, Кирил Перчеклийки и кмета Станислав Горов бяха най-големите игроорци на събора.

Фамилия Везенкови, от магазина изпекоха вкусните кюфтета и кебапчета на скара за съборджиите в Драгодан.

Съборът събра наследниците на известните от столетия драгодански родове пръснати из страната и чужбина. Срещнаха се минало и бъдеще. Млади и стари родственици, откриха се роднини. Кметският наместник на Драгодан Велко Христов, който хората в Драгодан и Боровец много тачат и уважават сподели. “Хубаво, тихо и спокойно време се падна на събора тази година. За първи път от няколко години насам. Това успокои хората в селото да се веселят от сърце. От години  даваме курбан за здраве на деня на  светите братя Кирил и Методий и тазгодишния курбан даден за здраве спря поредица от лошо време. Което поредни  години съпътстваше провеждането на събора припомни кмета на селото Велко Христов. Той по професия е ветеринар. Три поредни години със силни бури, мълнии и проливни дъждове прогонваха гостите на събора от трапезите и от хорото. Гръмна преди две години на събора и апаратурата на певците, които пяха на земляческия събор в Драгодан. Но ние сме с вяра в бога и упорити. Отново дадохме курбан за здраве и този празник се падна хубаво време на събора, каза с облекчение Велко Христов.

Голямата изненада на драгоданци и гостите на събора в Драгодан направи младия кочериновски кмет. Многодетен татко на двама сина и дъщеря Станислав Горов. Той дойде още в началото на събора със съпругата си-двегодишния си син Димитър, дъщеричката си Дария на 5г.и баткото Владимир на 7 години. Семейството се весли с жителите и гостите на Драгодан по време на целия празник. Станислав Горов с баткото Владимир се хващаха често на хорото. Двегодишният Митко не остана по назад. Когато стана късно и фамилията си тръгна раздаде въздушни целувки на много от присъстващите за довиждане. Многолюдната кметската фамилия напълни сърцата на хората на празника. И развълнувана Снежа Кюркчийска от долния крайна селото,  каза “Аферим на кмета Горов и дечицата си доведе да им се порадваме и ние. И на всеки от хората на събора внимание обърна и хоро с всички игра. Има голяма човещина в това младо момче-кмет. Дано вдигне и Драгодан на крака.“ С голяма компания от Горни Драгодан се весели на събора и  78г.Росица Грънчарска. Тя беше много елегантна. Васил Стоянов и съпругата му от Горни Драгодан повеждаха всяко следващо хоро. Техният син Станислав е кръстен от кметския наместник на Драгодан Велко Христов. Станислав Василев , който преди време е бил пицар, зарадва кръстника си Велко Христов на събора с домашна погача приготвена лично от него.

Традиционният събор на село Драгодан е посветен на 24ти май. И тази година в черквата „Св. Богородица“ строена през 1888г „на 11ти май драгоданци  се помолиха за здраве и дадоха овчи курбан  в чест на светите братя Кирил и Методий.“ Тази година съборът беше по многолюден от всички събори през последните години. Над 150 съборяни се веселиха от сърце на празника. На земляческата среща в Драгодан се събраха от цяла България наследници на старите драгодански родове. Миладински Кокарови, Слишкови, Бърдарски, Капламаджийски, Карпузки, Кюркчийски, Кажлъови, Белобрадски, Гълъбови, Перчеклийски, Грънчарски, Зареви, Цървенджийски, Увакови   и др.

Село Драгодан е първото село от околните села, с най- големи  събори сред селата наоколо. Това подели Кирилка Милчова Миладинова, която беше с майка си Вела Миладинова и съседката си Петя Увакова. Всички други села са след нас. И в Драгодан е първото кино. Прожекциите идваха да гледат млади и стари от всички села наоколо. Правеха се младежки вечеринки и дискотеки. Селото бе многолюдно и задружно. Имаше и цех за антени към гоцеделчевския военен завод „Михаил Антонов“. На съборът Кирилка Миладинова и Петя Увакова подеха инициатива за възстановяване на драгоданското народно читалище. И днес в Драгодан се говори за сватбата на драгоданката Спаска Миладинова, сестрата на Алекси Миладинов. Която се омъжи  в Разлог. Харесва се Спаска с работливо момче от Разлог и вдигат сватба, на която с автобус  тръгва цялата рода от Драгодан. Кажи речи цяло село. Пътуват си и шофьора  спират за малка почивка, за да не закъснеят за сватбата. Когато пътниците се връщат в автобуса всеки носи в ръцете с малки  изскубани  борчета, та и две в ръце, за спомен от сватбата. Днес тези борчета са цяла гора пръсната из дворовете и къщите на Драгодан. Вече повече от 50 години напомнят за сватбата на Спаска, която си кара старините в Драгодан. И на децата й за голямата драгоданска сватбата. Малката дъщеря на Спаска Цетанка Парапунова дойде от Разлог на събора, заедно със сина и дъщеря си. И за първи път чу историята за сватбените борчета и прегърна развълнувана майка си. Приятелката си Любка Кажлъова, която бе на събора със съпруга си и внучката си Женя. Интересни истории между танците и хората си разказваха на трапезите драгоданци. На събора се веселиха голяма компания от село Мурсалево начело с драгоданския зет Петър Дешев. Който води драгоданката Светлана. Мурсалевския зет танцьор, музикант и певец от Кочериново Петър Бицов с чаровната си съпруга Радостина и др. От миладинския род се веселиха от долни Драгодан Кирка Костадинов, която има щанд в ГУМ Дупница. Нейният съпруг Янко Костадинов бе известен футболист от златните години на Драгодан, в който имаше силен футболен отбор. Кирка бе със сина си  Даниел Костадинов . Той има цех за ПВЦ дограма в селото и двата си внука Кристиян и Мартин. И роднините си Сашка и Велко Миладинови. Бившият кмет на Драгодан Людмил Кокаров се весели на събора със съпругата си, децата и внуците. Людмил сподели с горчивина “Намаляха през последните 15 години хората от Драгодан. Много къщи в селото се продадоха на хора от други градове. Но известните драгодански родове не се предаваме. Близо до площада наскоро бе продадена къщата близнак на Здраве Бърдарски. Чиято многолюдна фамилия е отгледана в този дом. В който и хляба са си месели и тутюна на Драгодан са низали. И двора на къщата граничи с река Копривлен. Не само къщата на Бърдарски е близнак, а в многолюдната му рода има двойки близнаци и близначки в поколенията. Родът Бърдарски  е преселници далечно време от турците от Вардарска Македония. Правили са бърда, които са част от тъкачните станове, през които се прокарват нишките. Бърдарският род от, който бе известният директор на училище Бърдарски в Благоевград се разсели по Дупница, Благоевград, Самоков, Говедарци и София. Всеки драгодански  род има свои занаят и своя история. Тя се предава от баща на син и занаят, който е хранил поколения наред. Кокаров допълни: „Така Капламаджийския род, който се смята за най-стария род по поречието на Струма при долни Драгодан и стария римски път носи името си от животински кожи. С които се обличали хората от рода да плашат разбойници. А по късно шиели и продавали. Последната капламаджийка 82г. Теменужка Стоянова разказва: В междата над коритото на Струма е имало дъбова и акациева гора. Над нея минава римския път. Къщите на рода са били скрити в дърветата на междата над самата река. На пълнолуние мъжете слизали с огромни тави и ловели големи риби. Родова легенда разказва, че  там на Струма е видян да се носи на палтенцето си по реката с теленцето като пастирче св. Иван  Рилски. По късно като монах, вървейки към Рилския манастир светеца завещава на хората живущи там как да си приготвят храна от лападец и коприва, които в  Драгодан ги има само там. И с мляко тарана, да си спасят децата от глад.

От Перчеклийския род на хорото се отличиха Кирил, Моника и Юлия Перчеклийски. Те не изпускат събор в Драгодан. И новите две семейства от Благоевград преселници в Драгодан закупили къщи в селото- семейство Косанови и семейство Кавалджиеви се веселиха на събора. И вписаха фамилиите си драгоданската родова книга. Семействата споделиха, че Драгодан е на 7 минути път до Благоевград и те се чувстват у дома си тук.

Разположено покрай бреговете на река Копривлен и на река Струма, село Драгодан има земя изключително плодородна. На която всичко се ражда. И плодове и зеленчуци и по време на робството турците го наричали драгоценна земя-дан подарък от бога. Селото се дели на долни и горни Драгодан. И е в съседство със селата Мурсалево, Боровец и Цървище. През Драгодан се преминава за Цървище и Фролош. А тракийските надгробни могили и тракийския водопровод. Който и днес пълни чешма със студена вода и напоява Герена на селото събужда гордостта на Драгодан, че живеят в люлка на тракийските цивилизация пълна с мистерии. Множество кладенчета и бунари в Драгодан са станали повод, от край време старите хора в селото да казват. “Където и да копнеш в Драгодан или бистра вода блика или гърне с жълтици ще изкочи“. Пишман новодомци наскоро  дошли в селото обърнаха и преровиха безуспешно земята около къщата си, да търсят имане. За случай с изкопано гърне с  жълтици в Драгодан преди сто години се разказва и днес в селото. Както и за мистерии около голямата тракийска могила, разположена между Драгодан и Боровец.

Дени Милева




Вижте видеоканала ни:


LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here