800 дка. череши, ябълки, сливи, малини, арония и орехи отглежда бившият футболист павел Желязков от Кюстендил
Павел Желязков започва своя бизнес на шега, като хоби, но днес е един от успешните управители на биологично стопанство в Кюстендилско, които могат да се похвалят с качество на продукцията и затворен цикъл на производство под собствена марка. Споделя, че баба му е запалила любовта му към земеделието, а с професионалната си страст в спорта – футбола, се разделя след дълга кариера на терена.
– Г-н Желязков, как започнахте да се занимавате с биологично овощарство?
Всичко започна буквално като хоби. Започнах с 20-25 дка кюстендилски череши и след това постепенно се запалих. Оставих всичко друго след 2-3 години и се отдадох изцяло на земеделието. Заедно с бизнеспартньора ми започнахме за изкупуваме земя, да увеличаваме насажденията. Получихме възможност за кандидатстване по европейски програми. Оказаха се доста добра възможност за всеки, който иска да се развие професионално.
– В момента колко декара насаждения стопанисвате?
В момента компанията ни обработва около 800 дка трайни насаждения, в това число череши, ябълки, сливи, малини, арония и орехи. Наесен ще засадим и около 40 дка вишни, които са ни много важни за соковете, които вече втора година произвеждаме. Всички насаждения се отглеждат по биологичен начин. Изкупуваме биологична продукция и на колеги от региона.
– А с какви сортове работите – местни или с чужда селекция?
И с двете. Ябълките, черешите и сливите основно са сортове доказали се, че в района на Кюстендил могат да виреят, но опитваме и с нови сортове. По-плахо, по няколко реда, наблюдаваме ги няколко години, ако се развиват добре, обмисляме да заложим и на този сорт. За нас е важно да имаме суровина за преработка.
– Какво Ви накара да се занимавате с биоземеделие. Оценява ли се на днешно време?
Биоземеделието се оценява все повече. В България е малко трудно да убедиш хората, че това е истински чиста храна. Но има надежда и все повече хора избират какво да ядат и какво да дадат на децата си.
– Да създадете такова голямо стопанство е трудна работа. Затворили сте и цикъла вече. На колко оценявате направената инвестиция?
Градините ни са в различни населени места в региона. Една част е собствена земя, една част е под аренда от община Кюстендил. Инвестициите в градините, предприятията за сокове, както и мощностите за замразяване и вакуумиране, са около 6 млн. лева.
– Каква е следващата Ви стъпка?
Следващата ни стъпка е да наложим на българския пазар търговската ни марка, а през 2025 г. за погледнем и на пазара извън България. Тази година стартираме изграждането на хладилен склад, където да съхраняваме пресни плодове. Около 50% от продукцията ни реализираме на пресния пазар, като работим и в България, и с партньори от Румъния.
– Удовлетворяват ли ви цените на пазара на биопродукция?
Цените на плодовете за прясна консумация са ниски. Има изисквания, които трябва да се покриват, и затова цените на тези продукти са високи. Но тук вече зависим от културата. Особено черешата в България е много подценен плод. Това е плод, който в Западна Европа струва няколко пъти повече, от колкото на нашия пазар. Но е разбираемо, защото в България се отглеждат много череши по конвенционален начин. Ние, биопроизводителите нямаме проблем, дори има голям недостиг на плодове. Внасяме много цитрусови плодове, които ни трябват за соковете, но всичко друго е българско в тях.
– Накъде има ниша за още развитие в биологичното земеделие?
Има голям глад за качествена биологична продукция за пресния пазар, но това е трудно да се постигне, тъй като се изискват големи инвестиции, големи мъки и голямо търпение спрямо климатичните условия. Ако някой може да изкара много голямо количество качествено биологично храна, със сигурност ще се намери пазар.
Да затвориш кръга в земеделието е много трудно, а да получиш от това и удовлетворение не се отдава на всеки. Но Павел Желязков и Христо Близнаков успяват да направят това със “100 процента био”, общ проект, който им позволява да произвеждат качествен биологичен продукт. Компанията, основана през 2014 г., е собственик на 800 дка биологични насаждения от ябълки, череши, сливи, малини, арония и орехи, а през 2022 г. отваря врати и цех за сокове с капацитет 1000 тона годишно.
Биофилософия
“Биологичното производство е моята философия”, разказа Павел Желязков по време на Ден на отворените врати в предприятието по проект за качествена продукция, енергийна ефективност и кръгова икономика, изпълняван от фондация “Биоселена” и норвежката неправителствена организация Norges Vel.
И тъй като в биологичното производство има плодове, които не са с добър търговски вид за пресния пазар и биват продавани на изключително занижени цени, предприемачите инвестират в собствена производствена мощност, оползотворявайки качествената продукция. Така фирмата освен своите собствени плодове, изкупува биологично сертифицирани суровини и от други производители, за да гарантира своето качество. В насажденията почвата не се обработва, а се практикуват методи за биодинамично земеделие, което да щади изцяло природата.
Павел Желязков е категоричен, че не би направил компромис, работейки с конвенционално произведени суровини, затова и в соковете не се добавят захари, консерванти и изкуствени подобрители.
В процес на изграждане е и цех за сушене и замразяване на плодове, който се очаква да заработи в рамките на 2 месеца. Капацитетът му също е 1000 тона годишно.
Неизчерпаемото слънце
В крак с новите изисквания на времето, за да остави колкото се може по-малък въглероден отпечатък, Павел Желязков поставя слънчеви панели върху цеха за сокове, същото ще се случи и с производствената мощност за сушене.
“Задължително е за всяка производствено предприятие, където позволява монтажа, да бъдат инсталирани соларни панели”, обяснява Желязков.
В слънчеви дни над 80% от енергията за производството идва от слънцето, като поради технологични причини тя не може да покрие изцяло нуждите от електроенергия. В голямата криза с цените на стопанския ток успява да намали сметката си с над 60%.
На покрива на предприятието за сушене и замразяване да бъде инсталирана двойно по-голяма фотоволтаична система. Там се предвижда да заработи и специална сушилня, която ще черпи изцяло слънчева енергия, похвали се Павел Желязков. Предвижда се плодовете, които могат да бъдат изсушени в рамките на няколко часа, да ползват слънчевата енергия през деня, а при тези, които изискват 24-часов цикъл на работа, да бъде комбиниран цикъл с поддържащ режим през нощта.
Кръговата икономика
“Боклукът е злато”, смята Павел Желязков,”затова разработваме системи и се стараем всичко, което може да се използва от плода повторно, да му се намери приложение”. Пример в това отношение при производството на сокове е сухата част от пресоването на плодовете, която представлява около 40-50% от суровината.
“Ние намерихме просто приложение – първо, даваме го на ферми за храна на животните, а те ни връщат оборски тор, който ние оставяме да прегори и го вкарваме в градините. В момента разработваме и тестова компостерна площадка по биодинамичен метод, така че да можем да оползотворяваме освен пресовката, и клоните, които остават от резитбата на овощните дръвчета”, разказа Желязков.
“Мечтата ми е да имаме нулев отпадък”, сподели Павел Желязков, затова и следващата цел е пресования остатък да бъде превърнат в храна. С тази идея в биостопанството разработват рецепти за сладка, а след пускането на цеха за сушене, асортиментът ще бъде допълнен и с полезен чипс.
Агри бг
Юлияна Стоичкова
800 дка. череши, ябълки, сливи, малини, арония и орехи отглежда бившият футболист павел Желязков от Кюстендил
Вижте видеоканала ни:
