
Към началници и кметове: По-добре е подчинените ти да те обичат, отколкото да се боят от теб- от страха се ражда лъжа и лицемерие, а от любовта – истина и усърдие.
Пчелната майка промислително е създадена от Бога без жило: защото ако имаше такова, би убила всички пчели. Това е пример за началниците! За за има и „мялко и мед“….в държавата!
За това да не се гневим на никого и да не сме злопаметни
„1. „Всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда“, казва Господ /Матея 5;22/. Не се гневи на нито един човек, дори и ти да си оскърбеният от някого; „защото човешкият гняв не върши Божията правда“, казва светия апостол Иаков /Иаков, 1;20/. „Слънце да не ви залязва гневни. Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към другиго добри, както и Бог ви прости в Христа“, учи апостол Павел /Ефесяни, 4;26, 31-32/.
2. Пази се от благословен гняв – да не помрачиш с ярост окото на душата си: „помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.“ /Пс.6;8/. Не бива да се гневиш на никого за нищо, освен ако някой те отдели от Бога и Неговата любов. Ако никой не те отделя от Него, напразно се гневиш. „Никой не може да те отдели от Бога и любовта Му – не само човек, но и огън, и меч“, казва Апостол Павел /Римляни, 8;35,39/.
3. „Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло, защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята“, предупреждава пророкът /Пс.36,8-9/. Няма в света нищо, заради което да имаш достатъчна причина да се гневиш и дразниш от някого до самозабрава. Дори и да си мислиш, че нещо ти е много нужно и потребно, не ще намериш причина, заради която действително да е оправдано да се гневиш на някого, освен само при оскърбление на Божията слава и престъпване на Неговите заповеди. Само за това трябва да се гневиш, но и тогава трябва да е разумно, та поправяйки другите, да не навредиш на самия себе си.
4. Никъде не сме чули Господ да е проявил Своята ярост и да Се е гневил силно на грешниците, но напротив – навсякъде Го виждаме кротък и дълготърпелив. Сам Той е казал: „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си.“ /Матея 11;29/. Когато учениците Му, разгневени срещу съгрешилите, Му казват: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Исаия направи.“, Той им забранява с думите: „Не знаете, от и на какъв дух сте вие.“ /Лука 9;54-59/. И за да ни научи нас, Господ казва: „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесния ваш Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ /Матея 6;14-15/.
5. Но ще кажеш: „той ме обиди, злослови срещу мен, безчести ме пред всички: зло мисли, зле върши против мен, голямо зло ми стори“. Кой е обиден повече от Бога?! Срещу кого злословиха, кого безчестиха, хулиха повече от Бога? Той бе бичуван и бит, разпънат и прободен с копие, но въпреки това не е злопаметен, не се гневи и дори когато умира на кръста, се моли на съгрешаващите, като казва: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят.“ /Лука 23;34/.
6. Кой в злопаметността си и в гнева си до самозабрава, е правил нещо добро? Кой, лишен от кротост и търпение, е сторил някакво добро или е удържал победа над нещо? Никой. Ако апостолите се бяха гневили неразумно на съгрешаващите, никого не биха завели при Христа. Ако някога са се оскърбявали на съгрешаващите, то било без всякаква ярост и избухливост, а благоразумно с дълготърпение ги поправяли и учели, молейки се за съгрешаващите срещу Бога.
7. Пчелната майка промислително е създадена от Бога без жило: защото ако имаше такова, би убила всички пчели. Това е пример за началниците! На началниците не е позволено да таят у себе си стаен гняв и ярост, за да не убият подчинените си със своите яростни нападки. Побеждавай злото с добро, а не със зло, защото не можеш с огън огъня да потушиш, а с вода; и яростта с ярост няма да победиш, а с кротост и дълготърпение.
8. По-добре можеш да поправиш някой с кротост, отколкото с ярост; с милост, отколкото с гняв. По-добре е подчинените ти да те обичат, отколкото да се боят от теб. Защото от страха се ражда лъжа и лицемерие, а от любовта – истина и усърдие. Ако започнеш да поправяш някого с ярост и гняв, не само няма да го поправиш, но и себе си, и нему ще навредиш. Онзи, който се разярява и се гневи до безпаметство по нищо не се отличава от пияния, защото яростта и гневът водят до изстъпление на ума и променят изцяло човека: „злоба и гняв – и двете са гнусота“, казва Иисус син Сирахов /Сирах. 27;33/.
9. Разяреният и разгневеният срещу някого не знае какво прави. Който в ярост и гняв каже нещо, после, щом се опомни, със срам ще вземе думите си назад. Мнозина, направили някога нещо в ярост и гняв, после много се разкайват в това, защото допуснатата ярост помрачава ума, опечалява душата, погубва разсъдъка и паметта и не позволява да предвидим до какво може да доведе. Яростният и до безпаметство разгневеният е сляп във всичко, а онзи, който сдържа гнева и яростта си, може да отхвърли всяко зло.
10. И така, ако някога ти се случи да се подразниш на някого или да се разгневиш, по-добре нищо не казвай, а или отстъпи, или затвори уста, та да не излезе оттам яростен огън и да не опали душата ти, а сред близките ти да създаде смущение. А когато яростният пламък угасне и сърцето ти стане мирно, тогава спокойно кажи каквото е нужно за изправление. Една дума, казана в кротост, е по-полезна, отколкото хиляди думи, казани в ярост. Много по-добре е да поправиш с кротост, отколкото с ярост и раздразнение; и другия ще вразумиш благоразумно, и на себе си полза ще принесеш.
Към началници и кметове: По-добре е подчинените ти да те обичат, отколкото да се боят от теб- от страха се ражда лъжа и лицемерие, а от любовта – истина и усърдие.