
Историята на волейбола в Дупница от 1996 г. Как се зароди идеята и кои са играчите спечелили първите медали с Марек Юнион Ивкони.

28-годишна е клубна история на волейбола в Дупница. На 18 май 1996 година, точно в 18.00 часа започва Учредителното събрание на волейболен клуб в Дупница. До този момент, в историята на града официално не е имало клуб. Само студентски и работнически отбори за различните тогава Спартакиади.
Инициативата за формирането на организиран волейболен клуб е на група ученици – Христо Апостолов, Ангел и Ганчо Радеви, Радослав Димитров, Радко Страшников, Георги Дренски, Иван Чаръклиев, Стоил Стоилов, Иван Иванов, Александър Джартов. Мястото на събитието е 5-а стая на Гимназия „Христо Ботев“. За председател на УС е избран Димитър Пандурски, а членове на ръководството стават Виктор Авджийски (учител по физкултура в Г. „Христо Ботев“), инж.Владимир Радев (началник цех в „Балканфарма“), инж.Владимир Владимиров (зам.директор ТЕЦ „Бобов дол“) и Ивайло Константинов (бизнесмен).
Учредителите вземат решение да кръстят клуба „Марек“. Възниква обаче проблем от управляващи Общината фактори по това време, заради името на клуба. Сформираният юношески отбор не се допуска в спортната зала на града, която се използва само от баскетболния клуб, а условието е категорично: „Да се смени името“. Въпреки създалата се ситуация. Още с раждането на клуба, ентусиазмът и упорството е голямо, а тренировките се провеждат в…двора на гимназията. След повече от година, с решение номер V-1033 от 1997 година на Кюстендилски окръжен съд, клубът вече носи името ВК „Атлетик“. Клубът вече получава право да ползва залата 3 пъти седмично по 2 часа. И налага тренировъчния процес да продължи отново в двора на средното ни училище, както и на ПГОСУ („Промишленото“). За треньор е привлечена дупничанката Антоанета Сашова. През сезон 1997/98 година, клубът участва с юноши младша възраст и отпада плейофна фаза преди републиканските финали. Първата официална среща на мъжкия отбор е на 29 октомври 1998 година. Като домакин на ВК „Монтана“ (загубена 0:3 гейма). Лекар на мача е д-р Красимир Панчев, който изпълнява функциите на медицинско лице и в момента. Преди началото на сезона, за председател на клуба е избран Ивайло Йорданов. А Пандурски поема функциите на старши треньор.
Преди началото на сезон 1999/2000, за председател на УС е избран Христо Васев. А мъжкият отбор, воден от Пандурски печели заедно с „Пирин“ (Разлог) правото да играе от новия сезон в елитната ни група. Васев подава оставка, предвид огромните разходи за участие в елита. И на 05.05.2000 година за президент е избран един от учредителите и досегашен член на УС – Ивайло Константинов. Собственик на транспортно-туристически консорциум „Юнион-Ивкони“.
По негово предложение, клубът сменя името си на „Марек Юнион-Ивкони“. Изработена е емблема на клуба от Димчо Кацарски. Която е утвърдена от Общото събрание на клуба. За Изпълнителен директор е избран Дамян Бичовски, който също е учредител, а спортно-технически Христо Апостолов.
През сезон 2000/01, клубът участва във втората осмица на елитната ни група. Която печели с 22 победи и 1 загуба под ръководството на една от легендите на българския волейбол Цано Цанов.
През сезон 2001/02, мъжкият представителен отбор, още при дебютното си участие сред най-добрите 8 в страната, става носител на бронзовите медали.
Състав на Марек Юнион Ивкони (Дупница) спечелил бронзовите медали през 2002 година:
Радослав Първанов, Александър Крайнов, Веселин Димчев, Васил Петров, Иван Ковачев, Александър Томов, Даниел Миланов, Пламен Карабаджев, Антон Костадинов, Костадин Стойков, Валери Секулов, Людмил Найденов
Старши треньор: Цано Цанов
Треньор: Христо Георгиев
Спортно-технически директор: Дамян Бичовски.
Историята на волейбола в Дупница от 1996 г. Как се зароди идеята и кои са играчите спечелили първите медали с Марек Юнион Ивкони
Прекрасни тренировки си правехме всеки ден от седмицата..всяка вечер вдигахме онази мрежа с поддържащи въжета на двата кола, в които така и никои не успя сериозно да се контузи. Зимата тренирахме без никакво парно и на счупени прозорци… най-тъжното за юношите бе, че нямахме истински треньор докато не дойде Райчев.. гладни години с топките Руканор, но пък имахме много прекрасни моменти.