Радослава Чеканска: Обновена зала в Петрич носи името на поета Евтим Евтимов, работил е в нея!
С реализирането на проект по ОП „Региони в растеж“ бе открита обновената сграда на Народно читалище „Братя Миладинови – 1914″. След приключването на най-мащабния ремонт в 110-годишната му история, сградата се превърна в модерно културно средище.
„В нея вече има зала за четене към Централната общинска библиотека. Тя ще носи името на поета Евтим Евтимов, който е работил в петричкото читалище. Намерени са съвременни решения, изпълнени са енергоспестяващи мерки, осигурена е достъпна архитектурна среда за хора с двигателни проблеми до всяко едно помещение. Има чудесни условия за децата, посещаващи творческите школи. Радвам се, че присъствах на един паметен ден за живота на Петрич.
Постигнатото е истински пример, че когато има синхрон в усилията на местната власт, държавните институции и народните представители могат да бъдат реализирани чудесни проекти в полза на цялото общество.“ – това обяви депутатът Радослава Чеканска от ГЕРБ- Дупница, която беше в Петрич по покана на народния представител Костадин Стойков. Възможностт да присъства на един истински празник на културата и духовността в Петрич има и депутатът Георги Георгиев от Петрич.
Евтим Евтимов бе майстор на любовната лирика. Под перото му са излезли едни от най-пламенните и вълнуващи любовни стихове, които вълнуват десетилетия след датата на написването им. Ето част от тях:
ЗА ДВЕ РЪЦЕ …
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка
и аз не зная как ще издържа.
СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ…
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал – неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял…
И тъй – живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.
НА ПРОЗОРЕЦА
Загребала в ръката си гореща
едно дъждовно облаче над мен,
ти бършеше прозореца отсреща,
от погледите мои замъглен.
Нечути думи, срещи неприети,
изписана от сълзи стъклопис,
изтриваше над мене ти. И ето –
прозорецът отново беше чист.
Просветваха стъхлата като листи.
Изтрити бяха тъмните следи.
А аз си мислех, че небето чистиш,
и падаха в ръцете ми звезди.
Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя
А утре сам ще бъда капка бяла
Под тая необятна синева
Пчелите ще ме търсят по цветята
Щурците – в кладенчета от очи
Земята – в облаците и тревата
А аз ще бъда в твоите очи.
Вълните на морето са жени …
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.
Обичаш ме …
Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
Направен основен ремонт и на двете библиотеки – за възрастни и за деца. Те са с модерно оборудване и обзавеждане. Има обособени кътове за четене, терасата е остъклена, с цел да бъде приобщена към библиотеките и да се осигури място за четене. Обособени са места за работа с компютър. В детската библиотека има интерактивен екран, който да служи за провеждане на извънкласни занимания, интересни игри за посетителите или презентиране на информация пред читатели и клубове, посочи Авгинова. Библиотеката разполага и с маса-игра, на която могат да се играят обучителни игри.
Още при стартирането на проекта „Модернизация на културна инфраструктура читалище „Братя Миладинови – 1914“ ние ясно изразихме нашата визия. Това очаквахме, това се получи, каза кметът на общината Димитър Бръчков. Той благодари на колегите си от Общинската администрация, с които са защитили безвъзмездното финансиране по Оперативната програма, и на членовете на Общинския съвет, които са подкрепили собственото участие.
Кметът посочи, че са реализирали модерна и функционална сграда, която е обзаведена и оборудвана според всички съвременни стандарти за духовно поприще, така че да бъде комфортно и уютно за културните дейци, и децата на школите. „С тази грижа за културната инфраструктура показваме отношение и отговорност за бъдещите поколения“, допълни той.
По думите му са изготвени необходимите документи и проекти, с които са кандидатствали за ремонти и на читалищата в селата Марикостиново и Коларово.
