Кметовете на Петрич и Разлог получават час от 200 млн. лв. за ВиК инфраструктура, в списъка са Банско и Перник, Ихтиман и Трекляно, Благоевград, Симитли Долна Баня…!

Общините Петрич и Разлог, Бобов дол, Гърмен, Ихтиман, Благоевград, Перник, Струмяни и Билица, Симитли, Радомир, Рила, Долна Баня, Дупница и Кюстендил ще получат част от още 200 млн. лв., за да продължат изпълнението на 95 инфраструктурни обекта – общински пътища, улична мрежа и ВиК инфраструктура. За целта Министерство на регионалното развитие и местните власти подписват споразумения за отпускане на средствата, които бяха заложени в бюджета на ведомството за тази година.

В момента тече последният етап от подписването на споразуменията и с останалите общини. С приключването на процеса до дни всички общински обекти от одобрения от Министерския съвет списък получават 100% от планираното финансиране“, се казва в прессъобщение на МРРБ.

Депутатът на Дупница от ГЕРБ Радослава Чеканска обяви, че за Дупница, Бобов дол, Кюстендил, Рила и Кочериново сумите са сериозни и министъра на финансите Асен Василев е зачел настояването ѝ проектите да бъдат включени и финансирани. Припомняме, че тя проведе работни срещи с всички кметове от областта и заедно работиха за изпълнение на проектите от стратегическо значение. „В четвъртък ще ги гласуваме окончателно.“ – каза Чеканска.

Припомняме, че през 2022 г. по време на кабинета „Петков“ се заформи драма с въпросните средства. Бившият регионален министър Гроздан Караджов започна да събира проекти на местната власт, които трябваше да бъдат финансирани от специалния Фонд на стойност 1 млрд. лв., който той искаше да създаде. Тази идея не се реализира тогава, но сега е възродена от финансовия министър Асен Василев с Бюджет 2024 г.

Впоследствие сумата рязко бе редуцирана до 418 млн. лв., осигурени от бюджета на МРРБ.  Заради разрива в бившата управляваща коалиция обаче парите на общините така и не бяха отпуснати. Бяха изготвени няколко списъци с проекти на общините от МРРБ и от Министерство на финансите, но двете институции взаимно ги отхвърляха.

През август 2022 г. с идването на служебния кабинет, регионалният министър Иван Шишков реши, че проектите отново трябва да бъдат прецизирани и се зае да изготвя нов списък. Шишков реши да финансира и ремонтите на улици, освен пътища и ВиК мрежи. Министърът заяви, че критериите, по които се готви новия списък, са много по-прозрачни.

В крайна сметка бе взето решение да се отпускат първите 50% от общата стойност на проектите (бел. р. – около 200 млн. лв.), което даде възможност за стартиране на строително-монтажните работи. Предоставянето на остатъка от необходимия финансов ресурс за довършването им беше заложено в средата на настоящата година в бюджета на МРРБ за 2023 г.

През септември тази година започна подписването на допълнителни споразумения с част от общините за получаване на остатъчните 50% от средствата.

Колко пари ще получи всяка община в България?

За първи път с проектобюджета за 2024 г. е ясно разписано какви пари за капиталови инвестиции се дават на общините и точно по какви проекти. Финансовият министър Асен Василев заложи в бъдещата рамка 1 млрд. лв. за общински проекти, а след натиск от страна на ГЕРБ бе публикуван и списък с детайли колко пари за коя община ще отидат. Те са на база подадените от самите общини проекти към финансовото министерство и то в доста бърз порядък – едва за няколко дни местната власт изпрати искане за финансиране на проекти на обща стойност 1.9 млрд. лв.

Детайлна справка на 4ВЛАСТ – Информационна агенция  в списъка показва интересни данни. В общи линии голямата част от проектите са за пътни ремонти, следвани от ВиК инвестиции и други.

Най-много пари иска Пловдив. Градът под тепетата с новия кмет на ГЕРБ Костадин Димитров е подал проекти за близо 100 млн. лв., като в тях влиза и финансиране с 42 млн. лв. от бюджета за стадиона на Локомотив Пловдив, както и 34 млн. лв. за стадиона на Ботев Пловдив. Около 20 млн. лв. общината иска и за реконструкция за „Голямоконарско шосе“.

На второ място е Столична община, която изисква претенции за 66 млн. лв. Най-големият от заложените проекти e ремонт на ул. „Опълченска“ от бул. „Тодор Александров“ до бул. „Сливница“. Проектът е за 14 млн. лв. и е най-големият за Столична община. Тя иска и 8 млн. лв. за две спортни зали към две училища, както и около 10 млн. лв. за разширяване на съществуващи и за нови детски градини. В допълнение към въпросните 66 млн. лв. обаче Асен Василев предоставя и обещаните преди повече от година около 100 млн. лв. за продължението на метрото.

Третата община, която е подала проекти за най-висока сума, е Перник. Новият стар кмет Станислав Владимиров, който се отцепи от БСП и бе подкрепен от ГЕРБ, е подал проекти за малко над 35 млн. лв. Повечето от тях са за реконструкция на пътната мрежа.

Очаквано големите общини са изпратили искане за финансиране на повече и по-скъпи проекти. В това число влиза Бургас с новия стар кмет от ГЕРБ Димитър Николов, който иска 22 млн. лв. Областният град обаче е задминат от Севлиево и Разлог, които са заявили проекти за съответно 30 и 25 млн. лв. И на двете общини кметовете са на ГЕРБ – Иван Иванов и Красимир Герчев.

От областните градове Сливен със стария кмет на ГЕРБ Стефан Радев също иска по-значителна сума – 21 млн. лв., а Габрово – също със стария кмет на ГЕРБ Таня Христова – 20 млн. лв.

Дунавският град Лом с кмет на ГЕРБ Цветан Петров пък е заявил финансиране по проекти за 17 млн. лв., колкото за сравнение искат и областни градове като Стара Загора (Живко Тодоров, ГЕРБ), Пазарджик (Тодор Попов, „Продължаваме промяната“), Шумен (Христо Христов, БСП) и Разград (Добрин Добрев, БСП). Кърджали (Ерол Мюмюн, ДПС) пък заявяват финансиране за 16 млн. лв. за „основен ремонт на улици“, без да са упоменати точно кои участъци.

На ниво по-малки общини също има изненади. Например русенската Ветово (Мехмед Мехмед, ДПС, с 10 хиляди жители) е заявила финансиране за 10 млн. лв. – главно за пътни ремонти. Силистренската община Главиница (Неждет Джевдет, ДПС, 9 хиляди жители) също е заявила финансиране за 10 млн. лв., където също парите са основно за пътни ремонти.

Русенската община Иваново (Георги Миланов, ГЕРБ, 7600 жители) пък иска финансиране за 10 млн. лв. Подобна е и ситуацията с русенската Две могили (Божидар Борисов, ГЕРБ, 7 хиляди жители), която заявява финансиране за 6.4 млн. лв.

За сравнение, около 10 млн. лв. за инвестиции искат Благоевград (Методи Байкушев, „Продължаваме промяната“) и Велико Търново (Даниел Панов, ГЕРБ).

Две от най-малките общини в България – с население около и под 2000 души – Антон (Андрей Симов, независим) и Алфатар (Янка Господинова, ГЕРБ) – пък заявяват финансиране за по 6 млн. лв.

Справката показва още, че туристическият Банско (Стойчо Баненски, ГЕРБ) например също е заявил по-голямо финансиране от 15 млн. лв. – главно за пътища. В съседство Разлог (Красимир Герчев, ГЕРБ) пък иска 25 млн. лв., като половината от сумата е за нова спортна зала в града.

По морето също използват новия фонд за общински проекти и Несебър (Николай Димитров, независим), Приморско (Иван Гайков, ГЕРБ) и Поморие (Иван Алексиев, ГЕРБ) заявяват между 12 и 15 млн. лв. – основно за ремонт на пътища, а в случая на Поморие – и за нова спортна зала. За финансирането на подобни зали кандидатстват и още над 10 общини – Стара Загора, Царево, Плевен, Раковски, Троян, Ихтиман и други.

Във варненските Аксаково и Аврен пък заложените проекти са главно за ВиК мрежа.

Козлодуй кандидатства с проект за мутифункционални игрища за спорт за 5 млн. лв., а Челопеч иска 6 млн. лв. за плувен комплекс.

Ловеч пък иска 12 млн. лв. за преустройство на бившата си казарма в градски парк. Туристически идеи има и от още няколко общини – Кнежа иска 2 млн. лв. за изграждане на еко къмпинг зона, а Априлци – за туристически лифт.

Най-малката община – кюстендилската Трекляно с 470 жители не е подала проекти. Такива не е представила и монтанската Вълчидръм.

Според заложената методология в проектобюджета общини с над 180 000 души могат да предложат проекти на стойност до 100 млн. лв., общини, категория 1 – до 50 млн. лв., за останалите категории лимитите са съответно 30 млн., 15 млн., 10 млн., 6 млн. лв. Правителството твърди, че няма да отхвърля проекти, ако са в рамките на този лимит и имат съответните документи – разрешение за строеж или виза за проектиране.

Списъкът може да претърпи промени между двете четения на законопроекта за бюджета.

Общините ще имат време да подадат проекти и след приемането на бюджета, като е предвидено списъкът да бъде преразгледан еднократно от парламента до 1 март догодина.