Сигнал до редакцията: Ковачки, кога ще си отвориш очите? Минният бос Ковачки изхвърли Огнян Зарев на улицата, плащал му по 21 000 лв. на месец заплата, обогатил кумашините и Министрите

Сред греховете на бившия № 1 на мините в Югозапада сключване на договори на двойни цени

Въглекопачи изчисляват, че за 1 час работа на ден бившият им шеф изкарвал колкото заплатите на 30 копачи

Изхвърлят го от председателския пост в Общински съвет-Бобов дол, дават го на прокуратурата

Кумашинът Димитър е бил основен доставчик на масло

Управителят на „Въгледобив” на Ковачки Огнян Зарев е аут от всички постове от въгледобивния отрасъл на Югозапада. 21 000 лв. е било месечното възнаграждение на доскорошния бос на мините. Заплатата му е била равна на заплатите на 30 подземни копачи с месечно възнаграждение от по 700 лв. Минни шефове твърдят, че Зарев не само не е заработвал възнагражденията си, но е направил бели и за 100 пъти по тази сума. На това мнение е бил и енергийният бос Христо Ковачки, който на съвещание на минните управители не е скрил изненадата си от огромните злоупотреби на Зарев. Само 1 час е стоял на работното си място доскорошният шеф на мините в Югозапада.

Управлявал е хилядния колектив дистанционно и е бил глух за всяко тяхно основателно искане, за безкрайните им тегоби. В приемния си ден не е идвал, а когато случайно се озовавал там – е пращал гардове срещу жалещите се минни работници и служители. Обръчът от фирми и приближени лица, с които нашумя преди години Ахмед Доган, пасти да яде. Зарев го е сложил в малкия си джоб със своя обръч, чрез който от хилядите миньори са източени милиони левове. Въпрос на време е собственикът Ковачки да събере доказателствен материал за всички прегрешения на Зарев. Технологията на източването е до болка позната и става чрез приближени фирми и лица.

Зарев не е проявил новаторство в тази област и е подхождал по същия начин. Най-много в меда е бъркано чрез едни от кумашините и т.нар. „Министри” – семейство Луиза и Владимир Добринови.

Кумашинът Димитър – президент на фирма „Лагери Импорт Експорт”, е бил основен доставчик на масло, а за мащабите на доставките, т.е. за печалбите от тях може да се съди по определението на един минен шеф, че за нуждите на въгледобива е бил необходим океан от масло. Имотното състояние на въпросния кумашин е на прицела на специалните органи, но в техния фокус най-вече е огромното богатство на Огнян Зарев и пътят, по който го е натрупал и дали го е натрупал законно. Най- големият пай от обръча на Зарев са намазали Министрите, те са били основните дистрибутори на въглища и са ги продавали по цени и в райони, където са имали най-голяма изгода. Зад гръмката титла Министрите се крие приятелското семейство на Зарев и жена му – Луиза и Владимир Добринови. Печалбите на Министрите са многопосочни, но във видимата им част се измерват със закупуването на суперлуксозна техника. Последната им придобивка е 25-тонна гондола – чисто нов тир за въглища, комбайни, трактори, фрези и др. селскостопанска техника. Автопаркът им се намира на входа на Бобов дол и на него могат да завидят и най-модерните транспортни предприятия. Селскостопанската техника не е закупена самоцелно, а е част от крупен замисъл за използване на многобройните необработваеми земеделски площи. Идеята е да се овладеят субсидиите от държавата и Европа. Заедно с общинските площи, за които никой не им търси сметка, двамата земеделци са завзели и частни земи без разрешение на стопаните. Колко печелят от тази дейност, никой в Бобов дол не знае и никой не смее да коментира, защото Министрите се ползват с авторитет на недосегаеми, защото освен хора на Зарев те имат и скритата подкрепа на РУП-Бобов дол.

Сред големите грехове на Огнян Зарев като шеф на мината са и неговите договори за доставка на оборудване и минни атрибути. Само за сравнение по негово време една проста лампа за осветление на фронта в рудниците е купувана по 78 лв., при положение че в други мини са я купували между 50 и 58 лева. За имотното състояние на Огнян Зарев се носят легенди. Той е успял да купи четири апартамента в София, къщата му в Бобов дол е превърната в замък, който силно контрастира на сивия и бедняшки фон в Бобов дол. Личи, че нищо не е пестено, къщата разполага с изнесен хол на двора, детски кът за внучетата, шадраван за рибки. Но това не е всичко. Миналата седмица Огнян Зарев се сдоби с нов „Опел Вектра”.

Любопитна подробност е фактът, че Огнян Зарев закупил опела в деня, в който община Бобов дол е закупила опел, същия цвят и марка, за полицията в Бобов дол. Двете коли са купени от един собственик от една автокъща в Дупница. Според някои бобовдолци с по-разиграно въображение не става въпрос за съвпадение, а за чиста сделка, свързана с бизнеса с череши и по- специално черешовите насаждения в село Шатрово. Съкооператорите са направили дарение чрез общината за полицията, 1000 лв. добавил към дарението за колата на РПУ –Бобов дол и Огнян Зарев в качеството си още на шеф на „Въгледобив”.

Близки до Ковачки съобщиха, че следващата стъпка е Огнян Зарев да бъде изритан от председателския пост на Общинския съвет в Бобов дол. Тази мярка няма да бъде особено болезнена за него, защото той е ОбС шеф без портфейл. Бобовдолци се шегуват, че приятелката му Луиза вече му е купила портфейл и му го е подарила. В момента пратеници на Ковачки проверяват сигнал, според който Зарев е назначил като подземни работници за бърза и голяма пенсия хора от приятелския си кръг, част от които са директори и администратори. В списъка се сочат имената на Сашо Монтин – директор на „Бабино”, Иван Иванов, бившият зам.-кмет на община Бобов дол Борис Борисов, чиято съпруга Детелина Борисова в момента е зам.-кметица, зам.-директорът на мината Георги Райнов. Коментира се, че и съпругата на Огнян Зарев се води подземен работник, при положение че е директор, но това най-вероятно не е истина, защото съществува закон, който забранява жените да са подземни миньори. Възможно е преди този закон тя да е работила, но факт е, че тя има трудов договор като директор.

Факт е, че Огнян Зарев е изхвърлен и от поста изпълнителен директор на „Открит въгледобив” – Перник, Станянци, Чукурово. Новият шеф е Васил Марков. Веднага потърсихме за разговор инженер Огнян Зарев. Той откликна с думите: „На дявола ортак ще стана, но ще докажа, че съм прав! И дойде в редакцията на вестник „Вяра”.

 

Инж. Огнян Зарев: Чист съм! Няма да кажа колко пари съм получавал, доказал съм се като професионалист… Луиза и Влади работари…

– Господин Зарев, истина ли е, че сте получавали 21 000 лв. месечна заплата?

– Аз заплата единствено, която съм получавал и лично ми я е определял Ковачки и той ми я е давал.

–         Колко?

–         Заплатата ми е декларирана и може да се провери в данъчните декларации в НАП. Това нещо, което, пак казвам, аз съм израснал сирак, аз съм работил и съм я заслужил.

–         17 000?

–         Такова нещо няма. Пак казвам, такова нещо няма.

–         Кажете цифрата спокойно, все пак Вие сте си я заработвали, тя е официализирана чрез трудов договор.  

–         Цифрата мога да я кажа, след като се консултирам с Христо Ковачки. При мен всичко е декларирано, може да се извади. Това, което го пишат за мен, това е една… акция, целящо…, кой какво цели, не мога да си обясня. Първото нещо, което е факт – аз в тази фирма съм работил 7 години и съм се доказал като професионалист, човек, който е спасил мини от ликвидация. Мините са спасени от ликвидация и това го гарантирам, защото „Въгледобив” – Бобов дол, като дойдох, може да се провери в какво състояние беше, когато я взехме и „Въгледобив” – Бобов дол в какво технологично състояние я оставям в момента – в перфектно работещи три подземни рудника и един открит рудник.

–         Прокрадва се твърдението, че сте ощетили миньорите  чрез договори на завишени стойности, плащате повече на доставчика, за да има и за облагодетелстване на определен кръг?

–         Аз нито съм контактувал с фирми, нито съм правил договаряния. Всичко онова, което са контактували като ремонти и др., това са били главният механик и главният енергетик и главният счетоводител, който в момента е и управител на мината. Така или иначе всички финанси си минават през главния счетоводител. Аз единствено съм гонил технологията и развитието на мината. Възнагражденията, които съм получавал, ми ги е определял лично Ковачки и аз никога не съм имал претенции и мога да се закълна и даже съм готов да седна на детектор на лъжата аз, ако съм злоупотребил с една стотинка.

–          Възможно ли е някой от доставчиците да се е почуствал пренебрегнат и да се е оплакал на Ковачки за порочна практика?

–         Фирмите, които са били доставчици, искам веднага тези фирми… заклевам се, че с фирми аз не съм контактувал. Аз не познавам нито един управител или директор на фирма. Пак повтарям – контактите с тези фирми са били от търговския отдел в София, те си договарят цените и единствено са контактували главният енергетик и главният механик и счетоводството за плащанията, това е Монтин и Петър Петров. Попитайте ги да видите за какво става въпрос.

–         Те са водени подземни копачи. Така ли е?

–         Те не са водени подземни. Сашо Монтин – подземен?! Сашо Монтин си влиза в рудника, той си е главен механик на мината. Това е много жестоко спрямо мене. Аз даже работя, и е без пари, в Общинска администрация като председател на Общинския съвет. Така или иначе съм дал много нещо, което никой друг не го е дал – и за общината, и за мината.

–         В един и същи ден два „Опел Вектра”, един за шефа на полицията и един в твоя гараж. Това е странно съвпадение…

–         Аз съм си купил лична кола на мен. Как може да се говорят такива неща.

–         Не е ли покрай дарения на шатровска кооперация и „Въгледобив” на дарения? И без решение на Общинския съвет купихте и подарихте кола на полицията на 20 години или 15, твърдят хората, която струва навсякъде не повече от 2600 лв., за 4000 лв…

–         За това трябва да питате кмета. Аз не съм купувал нито кола, нито знам за какво става въпрос. Аз съм си купил лично моя кола.

–          Двете коли са купени в един ден от една автокъща.

–         Не знам кога са купени…

–         В един ден са купени и твоята, и тази на шефа на полицията Сираков, един цвят са. Защо се преструвате?

–         Не е така. Това са пълни глупости. За дарения, за всичко питайте кмета как са купували колата, какво са правили, аз изобщо не съм в това нещо участвал.

–         Твоят опел няма нищо общо с опела на Сираков? Това е някакво съвпадение?

–         Аз съм ходил и си търся кола от много време и с познати от автокъщи сме обикаляли. Колата съм си я купил лично за мен с мои пари. Как може да допуснете, че с 4000 лв. ще купя два опела? Това е смешно. Нека погледнем нещата от човешка гледна точка. Това е долна и мръсна лъжа. Новите управители правят банкет за 3000 лв. по повод стъпването си във „Волга”. Аз такива луксове не съм правил. Аз това, което съм изкарал, съм работил здраво за него. Татко ми почина за тази къща в Бобов дол при язовирната стена, на 3-4 години съм останал сирак. Отиде си и тази къща е от 77-а година е направена и в негова памет съм искал тази къща наистина да има хубава визия. Кои са тези злоупотреби на Зарев, една искам да знам. Шефът знае аз какво съм правил и как съм работил. И колко проверки е имал в счетоводството денонощно и какви са резултатите от проверките. Знам кой стои зад това. Единият е Сашо Стоичков, които беше на спасителната, другият е новият управител.

–         Защо новият управител?

–         Всички подписи стоят, които има на договор, на плащания. На всичко има подписа на главния счетоводител. Готов съм да седна на детектора на лъжата, ако съм злоупотребил с една стотинка на фирмата. Първо – този Димитър, който е купувал маслото, той не ми е кумашин, второ – това нещо се ръководи от София от търговския отдел. Те си разпределят от кой да си купуват, те си набират оферти. Такова решение при нас не може да се вземе.

–         За какво количество става въпрос?

–         Доставките са за мините, които си вървят регулярно. Това може да се провери, но не е само една фирма. Те доставят и други фирми. Какви са тези писания за Луиза? Тя мината е била държавна. Тя цял живот това прави. Особено зимата, когато няма кой да купи и един тон въглища, те са един вид безплатни дистрибутори. Хората правят реклама, за да им се продава продукцията. Има ли забрана някой да отиде и да купи въглища? И защо цитират министрите, защо не цитират един куп други хора, които също си купуват въглища? Там са опашки. Целогодишно купува един Мравката му казват, един от Бабино Янко, аз не ги и знам, не се и занимавам.

–         Но те са монополисти, един страхотен автопарк са си направили.

–         Няма такова нещо, мен не ме интересува какво са си навзели. Мината е била държавна, те винаги са се занимавали с продажба на въглища. Какви са ми те на мен – никакви. Това е толкова нечестно и толкова жестоко спрямо тях, това направо е… Доколкото знам, 20 и няколко години пустееха земите в Бобов дол и тръняци бяха. Сега там дойде един агроном и си направиха едно сдружение и започнаха да ги обработват и затова им завидяха, че работят. Ние сме толкова жестоки хората.

–         Да, но са фалшиви подписи, педставяли са пред институции договори с невярно съдържание, удостоверяващи, че  частни лица от Бобов дол, уж са им отдали под наем земите си или са ги предоставили за плозване, но хората не са, а няма и решение на Общинския съвет за разорани общински земи…

–         Това нещо не е мой проблем, ако имате някакви въпроси, ходете да го проверите, преди да го пишете, защото също не е вярно. Жестоко е така хора да се наранят и да се ударят. Трябва да се срещнете с тях, да видите. Те са толкова трудолюбиви хорица, които цял живот се трудят като магарета. Луиза и мъжът й са трудолюбиви хора.

–         Сключили са договори с хора без тяхно разрешение и са взели земи без решение на Общинския съвет. А вие сте   председател на Общинския съвет, това е, което казват хората.

–         Добре, провери го първо дали е така, преди да се говори, защото аз ви гарантирам, че такова нещо няма. Готов съм да се подпиша тука и е така. Ето това е на Сашо Стоичков работа, който също това нещо за лампите искам да се провери от-до. Казвам – нито съм участвал, нито съм бил в комисии, нито съм бил в нещо такова, което ставало въпрос за купуване. Там има един Гошо Райнов, който беше заместник-управител, питайте го, той ще ви обясни всичко за какво става въпрос, да разберете истината, защото той е вътре в нещата. Той може да обясни и за комисии и за всичко. Четири апартамента са малко, даже е трябвало шест да пишат. Моята съпруга имаше апартамент в Благоевград, който го продадохме. Мой втори братовчед ги строи и един апартамент си купихме. От 50 години трудов стаж, който имам, не мога апартамент ли да си купя? Хора в Бобов дол имат по пет апартамента. Аз съм си дал калта под ноктите. От шест години не съм отишъл веднъж на почивка, едните дрехи събличам, другите обличам и бачкам като идиот. Ръцете са ми мазало за разлика от други. Така или иначе това за мен е пълна простотия. Мога да донеса проверката от НАП, която също е писана и направена по този сигнал, за да видите заключението. Там е описано всичко как съм проверен и всичко.

–          Вектрата запазен автомобил ли е, или чисто нов?

–         11-годишна кола чисто нова ли е? Нали имам талон.

–         Интересното е, че е в един и същи ден купена.

–         Познаваш ли Коце, който има автокъща и се занимава с коли? Със сестра ми са приятелски семейства. Казах му – Коцко, търся си кола да си взема, за да не ядат постоянно да си купя една кола, защото нямам. Намери ми и два-три дни ходихме по автокъщите и я намерихме тази кола, мога да те заведа да видиш от кой съм я взел, за какво става въпрос. Тази кола е 11-годишна, отиваме при човека, искам от него да го чуеш, не от мен. Ще ти покажа и талона, за да видиш колко е чисто нова. Колкото вземам 21 000, толкова и колата е чисто нова.

–         Вече не сте дясна ръка на Ковачки, не сте директор на „Въгрледобив”-Бобов дол, на „Чукурово”, на „Станянци”

–         Кога съм бил изпълнителен директор на „Станянци”, „Чукурово”? Има регистър, може да се провери. Единствено съм бил управител на „Въгледобив” – Бобов дол, „Фундаментал” и управител на Въгледобивна компания в София. Никога не съм били и нямам нищо общо с „Чукурово” и „Станянци”. Това са пълни мръсотии. Сега в момента във вторник (отмина вторникът, Зарев не каза какъв пост заема) имам среща с шефа и ще кажа точно каква ми е длъжността, ще я напиша и ще покажа заповедта.

–         Казах в редакцията, че сте станали по-голям, че Ковачки Ви издига на още по-висок пост…

–         Да бе да, точно така е.

–         Излъгахте.

–         Нищо не съм излъгал. Това го правят, защото на четири-пет човека съм засегнал интересите. Не им позволих да правят простотии. Това е проблемът.

–         Защо тогава издигнаха Красимир Чаврагански за управител, като е правил простотии?

–         Аз не мога да кажа защо са го издигнали и защо не. Но аз казвам, че ако е имало нещо и е имало някаква злоупотреба, първо отговаря счетоводителят и тогава управителят. Как може да има нещо и главният счетоводител да не знае и да не го е казал горе?

–         Той ли Ви натопи?

–         Няма какво да ме натопи. Аз съм чист, та чист. Ако има някой да е правил нещо с фирми с други. Единствените контакти ги държат главният енергетик, главният механик и главният счетоводител.

–         Кой е главен енергетик?

–         Петър Петров. С фирми не съм контактувал никога и това всеки ще го потвърди. Не познавам нито един управител,

–         А водили ли сте хора за подземни миньори, а те да не са?

–         Как съм водил хора подземни… Няма такова нещо. Нека се докаже кои са водени подземни.

–         Даже се сочеше, че и жена Ви е била…

–         Да, миньорка е, подземен миньор, копач (смее се)

–         Даже се твърдеше, че и на зам.-кметицата Детелина Борисова мъжат й – Борис Борисов, и него сте  го водили подземен.

–         Да, всички ги водя подземни. Жена ми е директор на детска градина, че и подземен копач. Знаете ли от кога има забрана жените да работят в мината. Какво друго да говорим. Жените ги извадиха още по времето на социализма от първа категория. Старал съм се да помагам на хората. Цял живот мината е била държавна. Мен затова не ме обичаха, не съм позволил, като бях изпълнителен директор на „Ботев”, една стотинка някой да злоупотреби от фирми, които тогава работихме. Затова бях лош. Аз преди да взема Перник, беше съсипана. Един месец са ме молили да отида.

–         В какво състояние оставихте мината, с какви финансови материали?

–         Финансовите резултати на мината може да се чуят от главния счетоводител. Мината е в перфектно технологично финансово състояние. Рудник „Бабино” даваше месечно добив някъде около 7-8000. Рудник „Бобов дол” 1800 тона, като го взехме. Те бяха почти ликвидирани като рудници и това може почти всеки да го потвърди. Откритият беше също дупка до дупка. Двата фронта бяха в пожари, това всеки може да го потвърди. Рискували сме, рискували сме, това си е наш проблем. Извадиха се, тръгнаха да работят. Рудник „Бабино” стигна до 30 000 т въглища месечно да дава. В момента в „Бабино” стартира нов комбайн, с ново оборудване, с всичко. Един вид нов участък, два работещи комплекса.

–         Колко работни места?

–         Инвестицията е за около 5 млн. лв. общо с комбайна, със спомагателните материали. Работните места са си същите. Фактически старият комбайн вече е амортизиран на 100% и се реши за се вземе нов комбайн. Сега се пуска този участък след две години работа безпроблемна, и то с много добри въглища, на много добро поле, с много добри показатели. Рудник „Бобов дол” дава по 12-13 000 тона стабилно всеки месец. „Ботев” може да даде и 100 000, ако иска. В перфектно състояние е. Рудник „Миньор”, който го взехме и го спасихме. Защо това не кажат? Защото нямаше да го има и да работят там 300 човека. И всички бяха против да се вземе, единствен съм застанал аз и съм ги убедил. Този рудник работи перфектно и благодарение на концесията на този рудник сега и откритият се развива добре. Направихме цех за производство на скоби с 60 000 лв. всеки месец икономисваме от това нещо. Всичко това може да се провери на място. В момента се завършва цех за производство на ролки. Така или иначе мината е в перфектно състояние и спокойно си изпълнява производствената програма. И аз гарантирам, оттук натам не знам как ще си я ръководят. Но 2-3 години по инерция ще върви, защото всичко подготвено го има. Мината ще върви чудесно, тя е с много добри резултати.

–         Каква е себестойността, печалбата?

–         Аз печалба не мога да кажа, себестойността мога да кажа средно месечно е около 115 лв., което е супер за една подземна мина. 115 лв. на тон условно гориво. Това са 7000 калории. Мината я оставям в перфектно състояние.

–         Тогава защо Ковачки постъпва така с Вас и Ви отстранява?

–         Ковачки има други идеи, това са си фирмени неща. Сега не искам да говоря за развитие, за работа на мини… тези неща ще станат ясни по-късно.

–         Говори се, че Ковачки е бил много разочарован, събрал ви е всички и на общото събрание  ви е порицал!

–         Какво събрание, никога не е имало събрание. Няма такова събрание. Има оперативка, на която каза: От днес управител ще стане този, Огнян да остане, той има други неща. И това беше. Съжалявам, че не съм такъв човек. То се оказва, че трябва да записваш всичко, за да се убедят някои хора. Аз съм с чиста съвест, в този живот не съм излъгал никой, не съм предал никой, напротив – помагал съм, от нищо нещо съм правил, влизал съм в проблемите на хората, защото знам какво е, аз съм тръгнал от мизерията. Тръгнал съм от електрошлосер, от калта. Познавам целия производствен цикъл, цялата стълбица и знам за какво става въпрос.

 Ден по-късно в редакцията дойде и бизнес дамата  Луиза Добринова и първите й думи бяха: И 41 000 лв. на месец да дават на Огнян Зарев, малко са, и двамата ни проверяваха от НАП за големи доходи и богатство, но всичко ни е шест!

-С колко бобовдолци сключихте договири за обработка на земите им?

– Знае се, има си договори, сключени със собствениците.

–         Колко собственици?

–         Много. Има сключени договори, платена е рента.

–         С какво сеете земите?

–         С жито, слънчоглед, царевица. Но защо говорят за заплатата на Зарев, такава сума 21 000 лв.,  кой би дал заплата, че нещо не мога да се сетя?

–         Не знам, но това теб не те касае. Колко му е заплатата според теб? Ти самата каза, че си готова да му купиш портфейл, защото е председател на Общинския съвет без портфейл.

–         Да. Ще му купя, щом си няма.

–         Ама той си има голям портфейл. Изненадана си от заплатата виждам и ти!

–         Да, да. Макар че и 41 да му дават на него, са му малко за положения труд, за възстановената мина, която изправи на крака. Така че колкото и да му дават на него, ще му бъде малко за труда и за нервите, които е изхабил там. След като е изненадан господин Ковачки от злоупотребите на Зарев, защо го издига на по-високо ниво?

–         А на коя длъжност е той?

–         Мисля, че е управител на всички мини. Той никога не е бил глух за техните основателни искания, на нуждите на миньорите. Давал е заплати винаги навреме, отзовавал се е винаги. След като има злоупотреби, защо не се обръщат към Ковачки, а се обръщат към медиите?

–         Сигурно са се обърнали и към Ковачки…

–         Да, и ти, ако си Ковачки, и аз те крада и ти какво ще правиш? Няма да обърнеш внимание, а ще ходиш да се оплакваш на медиите ли? Има ли смисъл.

–         Медиите служат на обществото, на хората… чрез медиите се информира и Ковачки, и прокуратурата, и Барозу…

–         Да, но това е частна фирма… и медиите нямат място.

–         Нищо, там работят живи хора, и то много, там не работят маймуни…

–         Най-много, да…

–         Вие сте работили без договор в мината, защо така?

–         Аз нямам нищо общо с мината, за какво ми е договор?

–         Вие сте били основен дистрибутор за изнасяне на въглища.

–         Да, отивам, купувам и продавам.

–         Но без договор.

–         Без договор, никой не ме е и молил да сключвам договор. И за какво да го сключвам този договор? Аз возя, когато имам клиенти, а и имам постоянно и непрекъснато клиенти. Нямам един ден спиране. Когато и да отидете и да попитате миньорите, въглищата им ги возя аз, квитанциите, дето им дават, защото човек иска 2 тона и аз му карам точно 2 тона. Моите колеги карат 1 тон 650 и ги продават за 2 тона. Съответно няма да имат клиенти. Аз какво съм виновна, винаги съм бил точна с килограми, качество и с абсолютно всичко. Търсят ме хората, аз не съм виновна.

–         Колко тона на ден извозвате?

–          Постоянно извозвам, колкото имам клиенти. Даже сега, когато го няма господин Зарев, извозвам повече въглища, отколкото когато е бил той.

–         Примерно какво количество на месец или днес?

–         Днес съм извозила 30 тона.

–         На месец горе-долу колко?

–         Не мога да кажа. Така че аз съм на тези въглища от 20 години, не откакто е господин Зарев. От 20 години имам клиенти и си ги запазвам клиентите и са доволни.

–         Вие сте основен монополист там…

–         Какво значи това, че аз не се сещам?

–         Основно извозвате вие и на други умират.

–         Не. Добре, така е било при господин Зарев, сега защо возя с предимство? Защото господин Чаврагански знае много добре, че в момента, когато нямат клиенти за 1 тон въглища, могат да разчитат на мен и аз имам постоянно клиенти, возя постоянно и когато имат нужда от 2 лв. или 5 лв., аз съм ги снела на касата. Така че в момента, когато в кризата тегля най-много въглища, не мислиш ли, че трябва да имам леко предимство и когато няма въглища?

–         Всеки трябва да си цени партньорите, но проверих, лъжете, вече не сте номер едно, съобщиха от ръководството на мината. И сте се превърнали в една от най-богатите жени в Бобов дол, което не е лошо…

–         Не съм най-богата, а най-трудолюбива. И не е веярно, че Зарев е натрупал огромното богатство незаконно. Мисля, че преди няколко месеца му изтече проверката от НАП. Затова мисля, че те са органите, които ще кажат дали е законно, или незаконно голямото му богатство. Какъв им е проблемът? Че има къща на 3 етажа ли, кой няма къща? Това, че е управител, означава, че на палатка ли трябва да живее? Тогава какво? Естествено, че аз продавам въглищата където и както имам клиенти и изгода. Нали всички работим за пари? Какъв им е проблемът. Аз не виждам проблем.

–         При теб се заплаща на километър?

–         За доставка, само за доставка. По договаряне. Звънка човекът и казва чу цената – иска, не иска, звънка, карам му и така. Последната ни придобивка е 25 тона гондола, да, имам я, но под наем и какъв им е проблемът? Не е купена.

–         Какъв наем се плаща за такава гондола?

–         Около 400 лв. на месец. Нямам представа колко струва, не мога да си позволя да я купя. Комбайни нямаме. Имам селскостопанска техника, за която имам и необходимите заеми.

–         Може ли да ми покажеш документите на гондолата.

–         Да, мога, ще ги донеса (не ги донесе)

–         Каква земеделска техника имате?

–         Имаме трактори, комбайни все още нямаме и дано да си купим.

–         Колко трактора?

–         2.

–         Колко струва един трактор?

–         Нямам идея. Аз не отговарям за селскостопанската техника. Има си собственици. Да, паркира ги на моя гараж, лошо няма. Транспортните предприятия биха ми завидели. За какво, за ръждивите камиони на 25 години? Моят камион е мой набор. На това ли ми завидяха?

–         Ти един камион ли имаш?
– Не, имам четири. Нима има нещо лошо, че се обработват необработваемите земеделски площи?

–         Без решение на Общинския съвет и със заграбване на частни имоти…

–         Общинският съвет няма нищо общо с фирмите, които са си наследниците на земите. Те идват и ни молят, сключват договор, обработва им се земята, за което им се заплаща рента. Защо не дойде да каже един от тези, дето сме му ограбили земите, а пише някой страничен? Нека да се попита един, който си е дал земята.

–         А колко земя обработваш?
– Нямам идея. Аз не обработвам нищо. Да, субсидии има, няма проблем, но общински земи не се обработват. И не са двама земеделци, а са повече.

–         Кооперация ли регистрирахте?

–         Не знам точно какво е. Нека да дойде един и да каже, че му е обработена земята. Колко печелят? Толкова, колкото има свободни земи да ги обработват и да печелят толкова, колкото и ние печелим.

–         Какво е цената на твоя труд?

–         Няма цена. Денонощно, 25 часа в денонощието. Това е трудът. Това е сезонна работа, на която трябва днес да се изоре, утре да се засее. Дъжд, със сняг, баири, тези земеделски земи са гори. От горите се прави нива. Имате ли си на идея колко труд се полага? Един път да се изрежат дърветата, втори път да се изкоренят, да се разоре поне два пъти, защото тази земя поне 50 години не е орана. И има страшно много земи, които не са обработени. Нека който иска да купи и да обработва каквото е решил. Лошо няма. Мисля, че недосегаеми няма за този авторитет, за който се казва. И безсмъртни няма и всички живеем под едно небе.

–         По какъв повод го казваш това?

–         Че Министрите се ползват с авторитета на недосегаеми. А от РПУ-Бобов дол нито са дошли да ми орат, нито са дошли да ми копаят. А Огнян Зарев е чист и честен и за тези руднични неща и лампи мисля, че той никога не се е занимавал с фирми, за да договарят глупости по негово адрес. Това го правият двама-трима от мината с главния счетоводител, той няма нищо общо и не се занимава със собственици на фирми и такива неща, които ги пишат. За имотното му състояние се носят легенди, ами на мен миналия месец ми свърши проверката от НАП…

–         И вас паралелно ви проверяват с Огнян Зарев от НАП?!

–         Ами паралелно. Има сигнал срещу него, има сигнал и срещу мен. Нямам идея защо.

–         Какви са резултатите?

–         Всичко ми е шест. Плащам си данъците, имам си работници, плащам си осигуровки.

–         Данъци колко плащаш?

–         Плащам данъци в Бобов дол. Четири апартамента имал Зарев, ха, жив и здрав да е, да купи още два, ако може. Превърната е в замък, това, че има изолация и трева около него, замък ли го прави?! Другите на улицата ли живеят? И аз имам къща. Не мисля, че сме бедняшки фонд в Бобов дол, но така са го решили хората. Детски кът за внучетата, кой не си обича внучетата. Кой не би направил детски кът с една люлка и пързалка? Нали работим за тези деца?

 -Това е сигналът, явно не те изненадва, имало е такъв и по-рано.  

–         Имало е, да.

–         Преди колко време?

–         Може би преди месец ми свърши проверката.

–         По какъв повод и какво търсеха, какви нередности?

–         По писания от група граждани, които казват, че в последно време съм си накупила много неща. Не разбрах какво значи „много неща”. Гащи, чорапи или какво? Не е упоменато.

–         Кои са тези хора?

–         Не знам. Сигналът е бил анонимен. Няма проблем, аз нямам какво да крия. Сигналът беше до НАП само за мен. За Зарев имаше друг, отделна негова си проверка.

–         Изобщо нямаш идея кой може да е?

–         Имам идея.

–         Кой?

–         Има ли значение? За мен няма.

–         Ти наистина ли си много забогатяла, да не би въгледобивът да е златна мина за теб?

–         Много съм богата. Имам две дечица, имам къща, имам перфектна работа, която си харесвам.

–         Какво намериха от НАП?

–         Нищо. Имам си печалба от фирмата, платила съм си данък, имам си пари, работя.

–         Печалбата можеш ли да кажеш каква е за месец, за година?

–         Никога не мога да кажа. Днес имам клиенти, утре нямам. Никога не мога да кажа колко ми е печалбата.

–         Каза, че имаш четири камиона – и четирите ли са твои и нови?

–         Най-новият ми е 81-ва година, съвсем нови, светят.

–         Как се справяш с ремонтите, кой лежи под тях?

–         Моят мъж ги ремонтира. Имам си шофьори, ремонтират, правят, карат. Търсят ме хората, за което се радвам и им благодаря. Да, работя.

–         Как се казва твоята фирма?

–         „Лив”. Като Луиза, Ивета, Валентин и Владимир. Никак не ми е приятно да се прибирам в 10-11 часа вечерта и да съм зиме и лете по пътищата. Това са хора, които явно нямат работа, но това им е в кръвта и нека да пишат. Има институции, които решават какво-що. От нищо не ме е страх.

–         Не казваш как се става монополист и само теб търсят, само ти караш, само на теб се дават поръчки, а на другите не…

–         Аз какво съм виновна, че ми звънят на мен? Значи на бариерата има 10 шофьори. Идва един клиент и търси Луиза. Аз какво съм виновна? Нека да пишат, значи тези хора карат тон и 600 или тон и 800 и го продават за 2 тона на клиента. И хората го знаят. Карал е Иван, Драган или Петкан и в един момент карам аз и виждат, че бункерът е пълен. Аз не мога да печеля от нищетата на хората. Договорът за гондолата е у мен, мога да покажа протокола от НАП, че съм изрядна, имам си счетоводство, плащам си. нямах книжка, когато карах въглищата в Бобов дол (обеща, но не изпълни). Има един ЗИЛ, който ми е тръпка.

Снимките:

1 Огнян Зарев
2 Христо Ковачки
3 Къщата на Огнян Зарев
4 Огнян Зарев
5 Луиза Добринова
6 А автопарка имам селскостопанска техника, каза Луиза Добринова